Актуална информация
Послание от Председателя
Международно сътрудничество
БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ
ПРОБЛЕМИТЕ И ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ЗДРАВНАТА РЕФОРМА РАЗИСКВА ОБЩЕСТВЕНИЯТ СЪВЕТ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
 
 
Общественият съвет по здравеопазване, в който влизат съсловните организации и работодателите в здравеопазването, двата синдиката - КНСБ и "Подкрепа", и представители на Сдружението на общините, даде пресконференция на 11 февруари т. г. в пресклуба на БТА. Това стана по инициатива на БЛС, а основната обсъждана теба бе: "Здравната реформа - проблеми и перспективи".
БАПЗГ бе представена от проф. д-р Станка Маркова, председател на Управителния съвет. В своето изказване тя заяви:
"Никой не е против здравната реформа, но тя не бива да се прави урбулешката и на юруш. Здравната реформа е държавна политика, а сега се остава с впечатлението, че основният решаващ фактор е НЗОК. Националната здравноосигурителна каса не е държавна структура, а публична и тя е само елемент в една реформа.
        Сега в населението остава впечатлението, че реформата се състои в следното: Касата, по неясно от кого приети критерии, решава кои болници се ликвидират и кои се обричат на фалит.
        Няма достатъчна и достъпна информация и за медицинските съсловия, осигуряващи медицинска помощ, нито за населението.
        Обикновено в общините, където възниква напрежение, отива здравният министър или зам. министъра и хората най-общо разбират, че Спешният център при нужда от хоспитализация ще ги транспортира в мощната болница, където ще получат високо специализирана и качествена помощ. Министърът дори обеща лекарите в Спешната помощ да получават 100 лв. за едно дежурство. Да, но спешните центрове са си същите. В тях работят по един или двама лекари (в общинските), останалият персонал са предимно фелдшери. За тях не се споменава нищо. Изобщо в целия дебат за здравната реформа се говори само за лекари. Разбира се, че те са гръбнакът на системата, но какво става с медицинските сестри, акушерките, фелдшерите, лаборантите, рехабилитаторите, които са най-многобройното съсловие? Как ще се осигури качество в реномираните болници, като и в най-реномираните клиники, които ще трябва да поемат двойно и тройно повече пациенти и сега работят от 3 максимум до 7-8 сестри?
        Ако например медицинските сестри от Карнобат и Айтос отидат да работят в Бургас (където не достигат сестри), голяма част от заплатата им ще са за пътни разноски. В тези градове има компактни маси ромско население - коя е структурата, отговорна да проследява бременността, къде раждат жените и да полага грижи за новородените?
        Реформата трябваше да започне след законово регламентиране в Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) на най-разнообразни доболнични структури за лечение и грижи, за да могат общините да регистрират най-подходящата за тях, според структурата на населението, заболеваемостта, инфраструктурата и т.н.
Един пример: Най-евтиният начин на лечение е т. нар.  преди домашен стационар. Например, ако аз съм болна от пневмония, ще предпочета да се лекувам вкъщи - няма леглоден, храноден, транспорт и т. н. Затова е необходимо тази форма да е регламентирана в ЗЛЗ, да има стандарт за общопрактикуващия лекар, да има регламентирано в ЗЛЗ разкриване на центрове по здравни грижи към общините, в които медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори и др. да изпълняват назначенията на ОПЛ и специалистите по домовете. И кой ще заплаща дейността им? Не са законово регламентирани и структурите за долекуване, нито стандартите (пътеките), нито цените им. Без законово регламентиране и без въвеждане на електронните здравни карти не можем да очакваме успех на реформата."
        Д-р Цветан Райчинов, председател на УС на БЛС, също изрази своята тревога от неясната здравна реформа. Според него, НЗОК продължава едностранно да взема решения и да ги налага силово, независимо че вече има сключен НРД и би трябвало да се чуе мнението и на съсловните организации. Той се изказа твърдо против делегираните бюджети, тъй като няма разработени ясни критерии за разпределянето на средствата. "Реформата трябва да се отложи с една година, за да могат болниците да се съобразят с поставените пред тях изисквания", каза още той.
Председателят на КНСБ д-р Желязко Хистов  попита  как  ще се създават болници за долекуване и хосписи, след като няма изработени клинични пътеки за тези дейности.  Според него, за да се регистрира едно ДКЦ или хоспис, са необходими поне 3 месеца и не се знае през това време кой и как ще лекува населението в селищата със закрити болници.                                                                                        Вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов беше още по-категоричен: "Това е поредната реформа на принципа  да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш защо тича. Правят се простотии - системно и последователно от всяко следващо правителство. А след това се питаме защо стана така. Надявам се, че този път, преди да се прекрачи в градниозната глупост, ще се направи крачка назад".
                                                Пресцентър