Уважаеми колеги,

            УС на БАПЗГ  счита за уместно да предостави за вас важна информация, отнасяща се до възможностите на професионалистите по здравни грижи за свободно движение в Европейското пространство. Обобщено и синтезирано НСК подготви извадки от ДИРЕКТИВА 2005/36/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 септември 2005 г., относно признаването на професионалните квалификации, от сайта на делегацията на Европейска  комисия в България за свободно движение на хора в ЕС, от Европортал, сайтовете на Министерство на образованието и науката и Министерство на здравеопазването на РБ.

 

 

 

ИЗВАДКИ ОТ ДОКЛАДА  НА ЕС 2005 Г.

ГЛАВА 2: СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА

Достиженията на правото на ЕС (acquis) по тази глава предвиждат недискриминационно третиране на работниците, които са законно наети на работа в страна, различна от страната им по произход. Това включва възможност за натрупване или прехвърляне на социално-осигурителни права, което изисква административно сътрудничество между държавите-членки. За да се улесни упражняването на някои професии, се включват и специфични правила относно взаимното признаване на квалификации и дипломи; за някои професии е необходимо обучение по хармонизирана образователна програма, за да може квалификацията да бъде автоматично призната в държава-членка на ЕС. Освен това, тази област включва също пребиваването и избирателните права на гражданите на ЕС във всяка държава-членка.

Значителен напредък може да бъде отбелязан в областта на взаимното признаване на професионални квалификации, където рамковото законодателство относно взаимното признаване е било прието, но остава да бъде оценено. Някои части от законодателството, които имат за цел да подобрят привеждането в съответствие на българското законодателство с директивите от общата система и със секторните директиви, бяха приети през м. септември 2005 г. Измененията на Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование, които имат за цел да транспонират две от трите директиви от общата система, също бяха приети през м. септември. Законът за здравето, приет през 2004 г. и изменен през 2005 г., който установява правната база за транспонирането на основните директиви в този сектор (лекари, зъболекари, медицински сестри, акушерки, фармацевти и ветеринарни лекари), не е в съответствие с acquis и с Акта за присъединяване.

 

ОБЩА СИСТЕМА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ДИПЛОМИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ   КВАЛИФИКАЦИИ НА ЕС И ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ ЗА ВКЛЮЧВАНЕ В НЕЯ

Правителството на България завърши успешно преговорите с  Европейската комисия  по  една  от  сновните  глави  на европейската нормативна уредба, регулираща  правото  на  свободно  движение  на  граждани в рамките на ЕС – “Свободно движение на хора”. Свободното движение на хора или правото на работници и лица със свободни професии да живеят и работят в друга държава членка е една от четирите основни свободи, залегнали в Договора за създаване на Европейската икономическа общност (т.нар. Римски договор, подписан през 1957 г.). Свободното движение е фундаментално право на всеки гражданин на ЕС. Петнадесетте страни членки на ЕС и трите страни членки на Европейската икономическа зона (ЕИЗ) – Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, имат общ пазар на труда, където гражданите имат право да бъдат наемани или да започнат собствен бизнес. За да гарантира практическото прилагане на заложените в Римските договори (за създаване на Европейската икономическо общност – ЕИО, и Европейската общност за атомна енергия – ЕОАЕ, влезли в сила от 1 януари, 1958 г.) клаузи за закрила срещу дискриминация, основана на националност, ЕС приема серия от нормативни актове, които формират действащото в момента общностно право в областта на свободното движение на хора.

Признаването на дипломи и професионални квалификации е изключително важен сектор в контекста на социално-икономическата проблематика, свързана със свободата на движение. Взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации е подсектор, който търси решение на един сериозен социален феномен – възможността на личността да упражнява професията, за която е получена квалификация. Правният апарат на този подсектор предлага решение на проблемите, отнасящи се до процедурите за признаване, като предвиждане на механизъм за тяхното опростяване. В рамките на голямата тема, обект на разглеждане на подкомитет "Вътрешен пазар", и като част от сектор “Свободно движение на хора”, подсектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации” регламентира областта на признаването на квалификация с цел придобиване на право за упражняване на професия, а не с цел последващо обучение. Този сектор регулира единствено признаването на т.нар. "регулирани професии" – по силата на общностното право това е професионална дейност, за която в дадена държава членка се изисква посредством законови, нормативни или административни разпоредби притежаването на диплома.

 

КАКВО ВКЛЮЧВАТ ДИРЕКТИВИТЕ?

Общосистемните директиви осигуряват правото на всеки гражданин на ЕС да упражнява дадена професия във всички страни членки на ЕС. Въпреки това, за да се осигури това право, трябва да бъдат изпълнени следните условия: Ако професията е регулирана в приемащата страна, а не е регулирана в държавата, където е получена квалификацията, може да бъде изискано лицето да е практикувало същата професия поне две години в периода от последните десет години.  Ако полученото образование и обучението е по-кратко от изискваното в приемащата страна с повече от една година, властите могат да изискат от кандидатстващия професионален опит най-много два пъти по-дълъг от продължителността на разликата между периодите на обучение, но не повече от 4 години. Ако съществуват значителни различия в съдържанието на полученото образование и обучение с изискванията на приемащата страна, може да бъде изискано полагането на т.нар. “тест за годност” или на “период на адаптация” с продължителност най-много 3 години. За да се спази принципът за недискриминация по отношение на националност, не е разрешено дадени професии да могат да се практикуват само от гражданите на съответна държава. Единственото изключение от този принцип са държавните служби към изпълнителната власт, това са службите на полицията, правната система и някои висши постове на администрацията.

 

ДИРЕКТИВА 2005/36/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 септември 2005 г.

относно признаването на професионалните квалификации

(Текст, отнасящ се за ЕИП)

Член 3

Дефиниции

1.     По смисъла на настоящата директива:

(a)   “регламентирана професия” е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или един от начините на упражняване на които, са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на определени професионални квалификации; в частност, използването на професионално звание, ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби до титулярите на определена професионална квалификация, представлява начин на упражняване. Когато първото изречение от тази дефиниция не се прилага, професия, посочена в параграф 2, се приравнява на регламентирана професия;

(б)   “професионални квалификации” са квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност по член 11, буква (a), точка (i) и/или удостоверение за професионален стаж;

(в)   “удостоверения за професионални квалификации” са дипломи, свидетелства и други удостоверения, издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава-членка и удостоверяващ успешното завършване на професионално обучение, проведено преимуществено на територията на Общността. Когато първото изречение на тази дефиниция на се прилага, удостоверенията за професионални квалификации, посочени в параграф 3, се приравняват на удостоверения за професионални квалификации;

(г)   “компетентен орган” е всяка власт или орган, натоварен от държава-членка с конкретното правомощие да издава или приема дипломи за обучение и други документи или информация, както и да приема молби и да взема решения, предвидени в настоящата директива;

(д)   “регламентирано образование и обучение” е всяко обучение, което е специално насочено към упражняване на определена професия и което включва курс или курсове, допълнени, при необходимост, с професионално обучение или пробен, или професионален стаж.

Структурата и равнището на професионалното обучение, пробния или професионалния стаж се определят от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на заинтересованата държава-членка или се контролират или утвърждават от органа, определен за тази цел;

(е)   “професионален стаж” е действителното и законосъобразно упражняване на съответната професия в държава-членка;

(ж)  “период за приспособяване” е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Този период на контролиран стаж подлежи на оценка. Условията и редът, регламентиращи периода за приспособяване и неговата оценка, както и статутът на мигранта се определят от компетентния орган на приемащата държава-членка.

Статутът в приемащата държава-членка на лицето в период на контролиран стаж, в частност що се отнася до правото на местопребиваване, както и до задълженията, социалните права и обезпечения,  помощите и трудовото възнаграждение, се определя от компетентните органи на тази държава-членка, в съответствие с приложимото законодателство на Общността;

(з)   “изпит за правоспособност” е проверка на професионалните познания на молителя, извършена от компетентните органи на приемащата държава-членка, с цел е да се оцени правоспособността на молителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка. С оглед провеждането на този изпит, компетентните органи съставят списък на областите, които, въз основа на сравнение между обучението, изисквано в съответната държава-членка, и това, получено от молителя, не са обхванати от дипломата или други удостоверения за професионални квалификации, на които молителят се позовава.

Изпитът за правоспособност трябва да отчита факта, че молителят е професионалист, получил квалификация в държава-членка по произход или по местопребиваване. Той обхваща области, които се избират измежду фигуриращите в списъка и чието познаване е съществено условие за способността да се упражнява професията в приемащата държава-членка. Този изпит може също така да обхваща познаването на правилата за професионално поведение, приложими за съответните дейности в приемащата държава-членка.

Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

(1)   Съгласно член 3, параграф 1, буква (в) от Договора премахването между държавите-членки на пречките пред свободното движение на хора и услуги е една от целите на Общността. За гражданите на държавите-членки това включва, по-специално, правото на упражняване на професия, в качеството на самостоятелно заети лица или на наети работници, в държава-членка, различна от тази, в която са получили професионалните си квалификации. В допълнение, член 47, параграф 1 от Договора предвижда приемане на директиви, уреждащи взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионални квалификации.

(2)   Въз основа на решенията на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. Комисията прие Съобщение “Стратегия за услуги на Вътрешния пазар”, насочено, по-конкретно, към целта свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността да бъде толкова опростено, колкото в отделните държави-членки. В допълнение към съобщението на Комисията, озаглавено “Нови европейски пазари на труда, отворени за всички, с достъп до всички”, Европейският съвет в Стокхолм на 23 и 24 март 2001 г. натовари Комисията да представи пред Пролетния европейски съвет през 2002 г. конкретни предложения за по-унифициран, прозрачен и гъвкав режим на признаване на професионалните квалификации.

(3)   Гаранцията, която настоящата директива предоставя лицата, които са придобили своите професионални квалификации в една държава-членка, за достъп до същата професия и за възможност за упражняване на тази професия в друга държава-членка със същите права, както гражданите на тази държава-членка, не накърнява изискването за удовлетворяване от страна на специалиста-мигрант на приложимите антидискриминационни условия за упражняване, които са приети от последната държава-членка, при условие, че тези условия са обективно обосновани и пропорционални.

(6)   Улесняването на предоставянето на услуги следва да се осъществява при стриктно гарантиране на общественото здраве и безопасност, и на защитата на потребителите. Във връзка с това е необходимо да се приемат специални разпоредби относно регламентираните професии, свързани с общественото здраве и безопасност, които предоставят трансгранични услуги на временен и случаен принцип.

(7)   Приемащите държави-членки могат, при необходимост и в съответствие с правото на Общността, да приемат изисквания за деклариране. Тези изисквания не бива да са свързани с непропорционална тежест за доставчиците на услуги, нито да препятстват или да намаляват привлекателността на упражняването на свободата на предоставяне на услуги. Необходимостта от такива изисквания следва да се подлага на периодичен преглед в светлината на постигнатия напредък към създаване на рамка на Общността за административно сътрудничество между държавите-членки.

(8)   По отношение на доставчиците на услуги следва да се прилагат дисциплинарни разпоредби на приемащата държава-членка, които са пряко и конкретно свързани с професионалните квалификации, като например дефиницията на професията, обхвата от дейности, включени в определена професия или запазени за нея, използването на професионални квалификации и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите.

(9)   При спазване, в интерес на свободата на установяване, на принципите и гаранциите, залегнали в основата на различните действащи системи за признаване, разпоредбите на тези системи следва да бъдат усъвършенствани в светлината на придобития опит. Нещо повече, действащите в тази сфера директиви претърпяха неколкократни изменения и техните разпоредби следва да бъдат реорганизирани и рационализирани посредством стандартизиране на приложимите принципи. Във връзка с това е необходимо да се заменят Директивите на Съвета 89/48/EИО[1] и 92/51/ЕИО[2], както и Директива 1999/42/EО на Европейския парламент и на Съвета[3] относно общата система за признаване на професионалните квалификации и Директиви на Съвета 77/452/EИО[4], 77/453/EИО[5], 78/686/EИО[6], 78/687/EИО[7], 78/1026/EИО[8], 78/1027/EИО[9], 80/154/EИО[10], 80/155/EИО[11], 85/384/EEC[12], 85/432/EИО[13], 85/433/EИО[14] и 93/16/EИО[15], отнасящи се до професиите “медицинска сестра с общ профил”, “лекар по дентална медицина”, “ветеринарен лекар”, “акушерка”, “архитект”, “фармацевт” и “лекар”, чрез обединяването им в един текст.

(10) Настоящата директива не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни. Във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии.

(11) Що се отнася до професиите, обхванати от общата система за признаване на професионалните квалификации, наричана по-нататък в текст "общата система", държавите-членки следва да си запазят правото да определят минималното квалификационно равнище, необходимо за гарантиране на качеството на услугите, предоставяни на тяхната територия. Все пак, съгласно членове 10, 39 и 43 от Договора, тези държави не могат да изискват от гражданин на държава-членка да придобие професионални квалификации, които те са предвидили само във връзка с дипломите, издавани от тяхната национална образователна система, когато заинтересованото лице вече е придобило всички или част от тези квалификации в друга държава-членка. Във връзка с това следва да се предвиди, че всяка приемаща държава-членка, в която определена професия е регламентирана, трябва да взема предвид квалификациите, придобити в друга държава-членка, и да прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система за признаване, обаче, не е пречка за държавите-членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила,  мотивирани с обществения интерес. Правилата от този тип се отнасят, например, до организацията на професията, професионалните стандарти, включително такива, отнасящи се до професионалната етика, и контрола и отговорността. И накрая, настоящата директива няма за цел да се намесва в легитимния интерес на държавите-членки да предотвратят избягването от страна на техните граждани на прилагането на националните  законодателни разпоредби в сферата на професиите.

(12) Настоящата директива се отнася до признаването от държавите-членки на професионални квалификации, придобити в други държави-членки. Тя не се отнася, обаче, до признаването от държавите-членки на решения за признаване, приети от други държави-членки по реда на настоящата Директива. Следователно, физически лица, които притежават професионални квалификации, признати по реда на настоящата Директива, не могат въз основа на това признаване да придобият в държавата-членка по произход права, различни от тези, които произтичат от професионалната квалификация, придобита в тази държава-членка, освен ако представят документи, удостоверяващи, че са придобили допълнителни професионални квалификации в приемащата държава-членка.

(15) При отсъствие на хармонизация на минималните квалификационни изисквания за получаване на достъп до професиите, регламентирани от общата система, приемащата държава-членка трябва да разполага с възможност за налагане на компенсационна мярка. Тази мярка трябва да бъде пропорционална и, по-специално, да бъде съобразена с професионалния стаж на молителя. Опитът показва, че изискването към мигрантите да направят избор между изпит за правоспособност и период за приспособяване, осигурява достатъчни гаранции, що се отнася до тяхното ниво на квалификация, поради което всяко изключение от изискването за такъв избор следва да бъде мотивирано във всеки отделен случай  с императивно изискване от обществен интерес.

 (16)            С цел улесняване на свободното движение на специалисти, като в същото време се гарантира достатъчно равнище на квалификация, различни професионални сдружения и организации, и държавите-членки трябва да разполагат с възможност да предлагат общи платформи на европейско равнище. Настоящата директива следва, при определени условия, в съответствие с компетентността на държавите-членки да определят квалификациите, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение, и в съответствие с правото на Общността и, по-специално, общностното право в областта на конкуренцията, да бъде съобразена с тези инициативи, като в същото време насърчава в този контекст една по-голяма автоматичност на признаването в рамките на общата система. Професионалните сдружения, които са оправомощени да представят общи платформи, трябва да са представителни на национално и европейско равнище. Обща платформа е набор от критерии, които позволяват отчитане и компенсиране на най-широк кръг от констатираните съществени различия между квалификационните изисквания в най-малко две трети от държавите-членки, включително всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Тези критерии биха могли да включват, например, изисквания за допълнително обучение, период за приспособяване под формата на стаж, изпит за правоспособност, задължително минимално равнище на професионален стаж, или професионалната му дейност, и информация за компетентния орган.

 (19)            Свободата на движение и взаимното признаване на удостоверенията за професионални квалификации на лекари, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти трябва да се основават на фундаменталния принцип на автоматично признаване на удостоверения за професионални квалификации на базата на координирани минимални квалификационни изисквания. В допълнение, достъпът в държавите-членки до професиите “лекар”, “медицинска сестра с общ профил”, “лекар по дентална медицина”, “ветеринарен лекар”, “акушерка” и “фармацевт” трябва да се обвърже с притежаване на определена професионална квалификация, гарантираща, че лицето е преминало обучение, което отговаря на предвидените минимални изисквания. Тази система следва да бъде допълнена с поредица от придобити права, от които квалифицираните специалисти да се ползват при определени условия.комбинация от тези възможности.

(29) Когато национална или европейска професионална организация или сдружение в областта на дадена регламентирана професия отправи обосновано искане за приемане на специални разпоредби относно признаването на професионални квалификации въз основа на координация на минималните квалификационни изисквания, Комисията следва да прецени целесъобразността на приемане на предложение за изменение на настоящата Директива.

(30) За да се гарантира ефективността на системата за признаване на професионални квалификации, е необходимо да се приемат уеднаквени формални изисквания и процедури за нейното въвеждане, както и някои правила за упражняването на професията.

(31) Тъй като се предполага, че сътрудничеството между държавите-членки, от една страна, и между тях и Комисията, от друга, ще улесни прилагането на настоящата директива и съблюдаването на задълженията, произтичащи от нея, следва да бъде организирана съответна рамка за осъществяване на това сътрудничество.

(32) Въвеждането на европейско равнище на професионални карти от професионалните сдружения или организации има потенциал да улесни мобилността на специалистите, в частност посредством ускоряване на обмена на информация между приемащата държава-членка и държавата-членка по произход. Тези професионални карти следва да позволят осъществяване на наблюдение върху професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки. Тези карти могат, при пълно спазване на разпоредбите, отнасящи се до защитата на личните данни,  да съдържат информация относно професионалните квалификации на специалиста (данни за завършения университет или учебно заведение, придобитите квалификации, професионалния стаж), законосъобразното му установяване, наложените санкции, свързани с (39).           

(34) Администрирането на различните системи за признаване, създадени в изпълнение на секторните директиви, и на общата система се оказа тромаво и сложно. Налице е, следователно, необходимост от опростяване на администрацията и актуализиране на настоящата директива с цел да се отчете научният и техническият напредък, в частност в случаите, в които се осъществява координация на минималните квалификационни изисквания с оглед автоматично признаване на професионалните квалификации. За тази цел следва да бъде създаден единен комитет за признаване на професионалните квалификации, като при това следва да се осигури подходящо участие на представители на професионалните организации, вкл. на европейско равнище.

(35) Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г., което урежда процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[16].

(36) Изготвянето от държавите-членки на редовен доклад относно изпълнението на настоящата директива, съдържащ статистически данни, ще позволи да се определи ефектът от системата за признаване на професионални квалификации.

(37) Необходимо да се въведе подходяща процедура за приемане на временни мерки в случай, че прилагането на разпоредби от настоящата директива се натъкне на значителни затруднения в държава-членка.

(38) Разпоредбите на настоящата директива не засягат правомощията на държавите-членки във връзка с организацията на техните системи за обществено осигуряване и за определяне на дейностите, които трябва да се упражняват по реда на тези системи.

(39) С оглед на скоростта на технологичното развитие и научния напредък, ученето през целия живот е от особено значение за голям брой професии. В този контекст държавите-членки са компетентни да приемат детайлизиран ред за поддържане, посредством подходящо текущо обучение, на подготовката на специалистите в крак с техническия и научния напредък.

Член 11

Квалификационни нива

За целите на прилагането на член 13, професионалните квалификации са групирани в следните нива:

(a)    удостоверение за правоспособност, издадено от компетентен орган в държавата-членка по произход, определен в съответствие със законови, подзаконови или административни разпоредби на тази държава-членка, на основание на:

(i)     курс на обучение, който не е част от свидетелство или диплома по смисъла на букви (б), (в), (г) или (д), или специален изпит без предварително обучение или упражняване на професията при пълно работно време в държава-членка в продължение на три последователни години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в рамките на последните десет години,

(ii)    или общо основно или средно образование, удостоверяващо, че титулярът е придобил общи познания;

(б)    свидетелство, удостоверяващо успешно завършване на средно образование, което е:

(i)     общо, допълнено с учебен курс или професионално обучение, различно от посоченото в буква (в), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс, или

(ii)    техническо или професионално, допълнено, при необходимост, с учебен курс или професионално обучение, посочено в буква (и), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс;

(в)    диплома, удостоверяваща успешното завършване на:

(i)     обучение след завършване на средното образование, различно от посоченото в букви (г) и (д), с минимална продължителност от една година или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, едно от приемните изисквания за което е, като правило, успешно завършване на средния курс на образование, който се изисква за прием в университет или висше училище, или завършване на еквивалентно средно образование, както и професионално обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование; или

(ii)    когато става дума за регламентирана професия, обучение със специална структура, включено в Приложение II, равностойно на нивото на обучението, предвидено в точка (i), което предоставя сравнимо равнище на професионална подготовка и подготвя обучавания за изпълнение на сравними отговорности и функции. Списъкът в Приложение II подлежи на изменения по реда на процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, за да се отчете обучението, отговарящо на изискванията по предходното изречение;

(г)        диплома, удостоверяваща успешно завършване на обучение след средното образование с продължителност не по-малко от три и не повече от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на същото равнище, както и професионалното обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование;

(д)        диплома, удостоверяваща, че титулярът  й е завършил успешно курс на обучение след средно образование с минимална продължителност от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище, и, ако е необходимо, че той е завършил успешно професионалното обучение, изисквано в допълнение към курса след средно образование.

Член 12

Равно третиране на професионални квалификации

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Общността, което е признато от тази държава-членка за равностойно по отношение на нивото, и което дава на титуляра същите права на достъп до професия или нейното упражняване, или подготвя за упражняване на тази професия, се приравнява на удостоверение за професионална квалификация по член 11, включващо съответното ниво.

Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. В частност, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискваното за достъп до професия и за нейното упражняване ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

 

Член 13

Условия за признаване

1.         Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемащата държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава достъпа до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, на молителите, притежаващи удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации, изисквани от друга държава-членка за получаване на достъп до тази професия и за нейното упражняване на нейната територия.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните изисквания:

(а)   да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава-членка;

(б)   да удостоверяват ниво на професионална квалификация, което е минимум равностойно на нивото, непосредствено предшестващо това, което се изисква от приемащата държава-членка, в съответствие с член 11;

(в)   да удостоверяват, че титулярът е подготвен за упражняването на съответната професия.

3.    По изключение от правилото на параграф 1, буква (б) и на параграф 2, буква (б), приемащата държава-членка разрешава достъп до регламентирана професия и упражняването й, когато достъпът до тази професия на нейната територия е обвързан с притежаване на професионална квалификация, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност от четири години, и когато молителят притежава професионална квалификация по член 11, буква (в).

Член 14

Компенсационни мерки

1.     Член 13 не е пречка за приемащата държава-членка да изисква от молителя полагане на период за приспособяване с продължителност до три години или на изпит за правоспособност, ако:

(a)   продължителността на обучението, за което той е представил удостоверение по условията на член 13, параграф 1 или 2, е най-малко с една година по-кратка от изискваната от приемащата държава-членка;

(б)   обучението, което е преминал той, обхваща съществено различно съдържание от съдържанието, включено в удостоверението за професионални квалификации, изисквано от приемащата държава-членка;

(в)   регламентираната професия в приемащата държава-членка включва една или повече регламентирани професионални дейности, които не са включени в съответстващата професия в държавата-членка по произход на молителя по смисъла на член 4, параграф 2, и това несъответствие се изразява в конкретно обучение, което се изисква в приемащата държава-членка и чието съдържание се различава съществено от включеното в удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации на молителя.

2.     Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност.

3.     Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване  изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност.

Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви (б) и (в), в член 10, буква (г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, в член 10, буква (е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен “специалист”, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в Приложение V, точка 5.2.2, и в член 10, буква (ж).

4.     За целите на прилагането на параграф 1, букви (б) и (в), “съществено различно съдържание” е съдържание, познаването на което е необходимо за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени несъответствия, що се отнася до продължителността или съдържанието, от обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

5.     Разпоредбата на параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалността. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от молителя покриване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, придобити от молителя в процеса на професионалния му стаж в държава-членка или в трета страна, са от такъв характер, че да компенсират, изцяло или отчасти, съществените несъответствия, посочени в параграф 4.

Раздел 3

Медицински сестри с общ профил

Член 31

Обучение на медицински сестри с общ профил

1.     За достъп до обучение за медицински сестри с общ профил се изисква завършване на общо образование с продължителност 10 години, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка, или със свидетелство за успешно издържан изпит, на еквивалентно ниво, за прием в училище за медицински сестри.

2.     Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в Приложение V, точка 5.2.1.

Съдържанието, посочено в Приложение V, точка 5.2.1, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането им към техническия и научния напредък.

Такава актуализация не може да влече за която и да е държава-членка изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.     Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална продължителност от три години или 4 600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение представлява минимум една трета, а продължителността на клиничното обучение представлява минимум една втора от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освобождават от това изискване лица, които са получили част от обучението си чрез курсове, които са поне на равностойно ниво.

Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програма за обучение.

4.     Теоретичното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри получават професионалните знания, разбиране и умения, необходими за организиране, предоставяне и оценяване на цялостни здравни грижи. Обучението се провежда от преподаватели по медицински грижи и от други компетентни лица, в училища за медицински сестри и други учебни заведения от обучаващата институция.

5.     Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри научават, като членове на екип и в пряк контакт със здраво или болно лице и/или общност, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи, въз основа на знанията и уменията, които са усвоили. Лицето, обучаващо се за медицинска сестра, трябва да се научи не само да работи в екип, но и да ръководи екип и да организира цялостни медицински грижи, вкл. да провежда здравно обучение за отделни лица и малки групи, в рамките на здравното заведение или на общността.

Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица.

Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

6.     В резултат на обучението за медицински сестри с общ профил заинтересованото лице следва да придобие следните знания и умения:

(a)   достатъчни познания върху науките, на които се основават общите здравни грижи, включително достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и на отношението между състоянието на здраве на човека и неговата физическа и социална среда;

(б)   достатъчни познания за характера и етиката на професията и за общите принципи на здравето и здравните грижи;

(в)   достатъчен клиничен опит; този опит, който трябва да се планира въз основа на учебната му стойност, трябва да е придобит под контрола на квалифицирани медицински сестри и в заведения, където броят на квалифицираните здравни работници и наличното оборудване са достатъчни за полагане на здравни грижи за пациенти;

(г)   способност за участие в практическото обучение на здравните работници и опит от работа с такива работници;

(д)   опит от работа с представители на други професии в здравния сектор.

Член 32

Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в Приложение V, точка 5.2.2.

V.2. медицинските сестри с общ профил

5.2.1. Учебна програма на медицинските сестри с общ профил

Курсът на обучение, след чието завършване се издава удостоверение за професионална квалификация на медицинските сестри с общ профил, се състои от следните две части:

A. Теоретично обучение

А. Теоретично и техническо обучение

а. Сестрински грижи:

-          същност и етика на професията

-          общи принципи на здравето и на сестринските грижи

-          принципи на сестринските грижи във връзка с:

-          обща и специална медицина;

-          обща и специална хирургия;

-          грижи за детето и педиатрия;

-          грижи за майката;

-          психично здраве и психиатрия;

-          грижи за старите хора и гериатрия.

б. Фундаментални науки:

-          анатомия и физиология

-          патология

-          бактериология, вирусология и паразитология

-          биофизика, биохимия и радиология

-          диетология

-          хигиена:

-          профилактика;

-          здравна култура.

-          фармакология

в) Cоциални науки:

-          cоциология

-          психология

-          принципи на администрацията

-          принципи на преподаването

-          социално и здравно законодателство

-          правни аспекти на сестринските грижи

Б. Клинично обучение

-          Сестрински грижи във връзка с:

-          обща и специална медицина;

-          обща и специална хирургия;

-          грижи за детето и педиатрия;

-          грижи за майката;

-          психично здраве и психиатрия;

-          грижи за старите хора и гериатрия;

-          полагане на сестрински грижи при домашни условия.

Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

Теоретичното обучение трябва да е така балансирано и съгласувано с клиничното обучение, че знанията и практическите умения, изброени в настоящето Приложение, да могат да бъдат придобити по подходящ начин.

 

5.2.2. Удостоверения за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил

 

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверението за квалификация

Професионално звание

Референтна дата

 

Член 33

Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

1.     В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сестри с общ профил, дейностите по член 23 следва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

2.     По отношение на професионалната квалификация медицинска сестра с общ профил съгласно полското законодателство се прилагат само следните разпоредби относно придобитите права. В случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация “медицинска сестра с общ профил” са издадени в Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 31, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация “медицинска сестра с общ профил” за достатъчно доказателство, ако са придружени със свидетелство, потвърждаващо, че тези граждани на държави-членки са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на медицинска сестра с общ профил в Полша, за период, предвиден по-долу:

(a)   удостоверения за професионална квалификация “медицинска сестра” с образователно-квалификационна степен “бакалавър” (dyplom licencjata pielęgniarstwa): за не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството,

(б)   удостоверения за професионална квалификация “медицинска сестра”, удостоверяващи завършването на образование след средното и издадени от медицинско професионално училище (dyplom pielęgniarki albo pielęgniarki dyplomowanej): за не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Посочените дейности трябва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

3.     Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация “медицинска сестра”, издадени от Полша на медицински сестри, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 31, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен “бакалавър”, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на Закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите “медицинска сестра” и “акушерка” и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит - matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите “медицинска сестра” и “акушерка” (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на медицинските сестри, притежаващи квалификациите, изброени, за Полша, в Приложение V, точка 5.2.2.

Член 41

Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация “акушерка”

1.     Удостоверенията за професионална квалификация “акушерка”, посочени в Приложение V, точка 5.5.2, подлежат на автоматично признаване по реда на член 21, ако отговарят на един от следните критерии:

(a)   редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от три години:

(i)          изисква се притежаване на диплома, свидетелство или друго удостоверение за квалификация,  даващо право на прием в университети или висши учебни заведения, или удостоверяващи еквивалентно ниво на познания; или

(ii)         да е последвано от двегодишен професионален стаж, за който е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2;

(б) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от две години или 3 600 часа, за което се изисква притежаване за удостоверения за професионална квалификация “медицинска сестра с общ профил”, изброени в Приложение V, точка 5.2.2;

(в) редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от осемнадесет месеца или 3 000 часа, за което се изисква притежаване за удостоверения за професионална квалификация “медицинска сестра с общ профил”, изброени в Приложение V, точка 5.2.2, и последвано от едногодишен професионален стаж, за който е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2.

2.     Свидетелството по параграф 1 се издава от компетентните органи в държавата-членка по произход. То удостоверява, че титулярът, след като е получил удостоверение за професионална квалификация “акушерка”, е упражнявал задоволително всички професионални дейности на акушерка за съответен период в болница или здравно заведение, одобрено за тази цел.

Член 42

Упражняване на професионалните дейности на акушерка

1.     Разпоредбите в този раздел се прилагат към акушерските дейности, съгласно дефинициите, приети във всяка държава-членка, без да се засяга разпоредбата на параграф 2, и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в Приложение V, точка 5.5.2.

2.     Държавите-членки гарантират, че акушерките могат да получат достъп до, и да упражняват, като минимум следните дейности:

      (a)  предоставяне на подходяща информация и съвети  по въпросите на семейното планиране;

(б)  установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност;

(в)  назначаване или препоръчване на необходимите прегледи за възможно най-ранната диагностика на всяка рискова бременност;

(г)  изготвяне на програма за подготовка на бъдещите родители за тяхната роля, осигуряване на цялостна подготовка за раждането и съвети по въпросите на хигиената и храненето;

(д)  подпомагане на родилката по време на раждането и наблюдение на плода in utero чрез съответните клинични и технически средства;

(е)  извършване на нормално израждане, когато се касае за главично предлежание, включително и на епизиотомия при необходимост, а при спешен случай провеждане на раждане със седалищно предлежание;

(ж) откриване при майката или детето на признаци за аномалии, които изискват лекарска намеса и оказване помощ на лекаря в случай на интервенция; предприемане на налагащи се спешни мерки в отсъствие на лекаря, по-специално мануално изваждане на плацентата, последвана евентуално от мануален маточен преглед;

(з)  преглед на новороденото и полагане на грижи за него; предприемане на всякакви инициативи, които се  налагат в случай на необходимост и извършване, при нужда, на незабавна реанимация;

(и)  полагане на грижи за родилката, наблюдение на майката по време на следродилния период и даване на всякакви полезни съвети за отглеждане на новороденото при най-добри условия;

(к)  провеждане на назначено от лекар лечение;

 (л)  изготвяне на необходимите писмени доклади.

Член 43

Придобити права, отнасящи се само до акушерките

1.     Всяка държава-членка признава, в случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация “акушерка” отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но, по силата на член 41, не са признати, освен ако са придружени със свидетелства за професионален стаж по член 41, параграф 2, като достатъчно доказателство удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки преди датата, предвидена в Приложение V, точка 5.5.2, придружени със свидетелство, в които се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от две последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

2.     Условията по параграф 1 се прилагат към граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация “акушерка” удостоверяват завършване на обучение, получено на територията на бившата Германска демократична република, отговарящо на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но които удостоверения за професионална квалификация, по силата на член 41, не се признават, ако не са придружени със свидетелство за професионален стаж по член 41, параграф 2, когато този документ удостоверява завършване на курс на обучение, започнал преди 3 октомври 1990 г.

3.     По отношение на удостоверенията за професионална квалификация “акушерка”, издадени в Полша, се прилагат само следните разпоредби за придобити права.

По отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация “акушерка” са издадени от Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация “акушерка”, ако са придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на акушерки за следните периоди:

(a)  удостоверения за професионална квалификация “акушерка” с образователно-квалификационна степен “бакалавър” (dyplom licencjata położnictwa): за не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството,

(б)  удостоверения за професионална квалификация “акушерка”, удостоверяващи завършването на образование след средното и издадени от медицинско професионално училище (dyplom położnej): за не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4.     Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация “акушерка”, издадени от Полша на акушерки, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен “бакалавър”, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на Закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите “медицинска сестра” и “акушерка” и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит - matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите “медицинска сестра” и “акушерка” (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на акушерките, притежаващи квалификациите, изброени, за Полша, в Приложение V, точка 5.5.2.

V.5. АКУШЕРКА

5.5.1. Програма за обучение на акушерки (видове обучение І  и ІІ)

Програмата за обучение за придобиване на удостоверения за професионална квалификация по акушерство, включва следните две части:

A. Теоретично и техническо обучение

a. Основни дисциплини

-            основи на анатомията и физиологията

-            основи на патологията

-            основи на бактериологията, вирусологията и паразитологията

-            основи на биофизиката, биохимията и радиологията

-            педиатрия, по-специално при новородените деца

-            хигиена, здравно възпитание, профилактика, ранна диагностика

-            хранене и диететика, по-специално храненето при жената, новороденото и кърмачето

-            основи на социологията и проблеми на социалната медицина

-            основи на фармакологията

-            психология

-            принципи и методи на преподаване

-            здравно и социално законодателство и здравна организация

-            професионална етика и професионално законодателство

-            сексуално възпитание и семейно планиране

-            юридическа защита на майката и детето

б. Специални дисциплини, свързани с акушерската професия

-            анатомия и физиология

-            ембриология и развитие на плода

-            бременност, раждане и следродилен период

-            акушеро-гинекологична патология

-            подготовка за раждането и майчинството, включително и психологичните аспекти

-            подготовка за раждането (включително познаване и използване на акушерско оборудване)

-            обезболяване, анестезиология и реанимация

-            физиология и патология на новороденото

-            грижи и наблюдение на новороденото

-            психологични и социални фактори

Б. Практическо и клинично обучение

Това обучение се извършва под съответен контрол:

-            Женски консултации, включващи минимум 100 пренатални прегледа

-            Наблюдение и грижи за минимум 40 родилки

-            Провеждане от обучаващия се на минимум 40 раждания; когато тази бройка не може да бъде достигната, поради липса на родилки, тя може да се сведе до минимум 30, при условие, че обучаващият се присъства и на 30 други раждания

-            Активно участие в едно или две седалищни раждания. Когато това не е възможно, поради липса на седалищни раждания, практиката може да се проведе в симулативна обстановка;

-            Извършване на епизиотомия и последващо зашиване. Подготовката включва теоретично обучение и клинична практика. Практиката по зашиване включва зашиване на рана след епизиотомия и перинеално разкъсване. Това може да се проведе и в симулативна обстановка, ако е абсолютно необходимо.

-            Наблюдение и грижи за че 40 жени, които са в риска при бременността, или раждането, или след раждането

-            Наблюдение и грижи (включително преглед) на минимум 100 родилки и здрави новородени

-            Наблюдение и грижи за новородени деца, които изискват специални грижи, включително родени преди или след термина деца, както и за новородени с тегло под нормалното или новородени с увреждания

Теоретичната и практическата подготовка (част А от програмата за обучение) е балансирана и съгласувана с клиничното обучение (част Б от същата програма), така че познанията и опита, посочени в настоящето Приложение, да могат да бъдат придобити по приемлив начин.

Клиничното обучение е под формата на практическо обучение под ръководството на специалист, в болнични отделения или в други здравни служби, одобрени от компетентните органи. Студентите по акушерство участват в дейностите на съответните отделения, като част от обучението, дотолкова доколкото тези дейности допринасят за обучението им. Преподават им се отговорностите, включени в дейностите на акушерките.

5.5.2. Удостоверения за професионална квалификация на акушерки

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация

Професионално звание

Референтна дата

 

Член 51

Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации

1.     Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя потвърждение за приемането на молбата в срок от един месец от получаването й, и уведомява молителя в случай на липсващи документи.

2.     Процедурата за разглеждане на молби за получаване на правоспособност за упражняване на регламентирани професии трябва да се реализира във възможно най-кратък срок, като в резултат компетентният орган в приемащата държава-членка издава надлежно обосновано решение не по-късно от три месеца след датата, на която са подадени окомплектованите документи на молителя. Този срок може да бъде, все пак, удължен с един месец в случаите, попадащи в приложното поле на глави I и II от този дял.

3.     Решението или неиздаването на решение в предвидения срок подлежи на обжалване.

 ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Документи и свидетелства, които може да се изискват в съответствие с член 50, параграф 1

1. Документи

(a)   Доказателство за гражданството на заинтересованото лице.

(б)   Копия от свидетелствата за професионална компетентност или от удостоверенията за професионални квалификации, даващи достъп до съответната професия, и, при необходимост, свидетелство за професионален опит на заинтересованото лице.

Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да поканят молителя да представи информация относно професионалната си подготовка, доколкото това е необходимо за установяване на евентуалното наличие на съществени несъответствия с националните изисквания за подготовка, съгласно предвиденото в член 14. Когато молителят не е в състояние да представи тази информация, компетентните органи на приемащата държава-членка се обръщат към точката за контакт, компетентния орган или друг подходящ орган в държавата-членка по произход.

(в)   В случаите по член 16, свидетелство, отнасящо се до характера и продължителността на дейността, издадено от компетентната власт или орган в приемащата държава-членка или държавата-членка по произход на чуждия гражданин.

(г)   Когато компетентният орган на приемаща държава-членка изисква от лица, желаещи да упражняват регламентирана професия, доказателства, че се ползват с добра репутация, или че не са били обявявани в несъстоятелност, или издава разпореждане за преустановяване или забрана на упражняването на тази професия в случаи на сериозни професионални нарушения или престъпления, тази държава-членка приема като достатъчни доказателства, по отношение на граждани на държави-членки, които желаят да упражняват тази професия на нейната територия, представянето на документи, издадени от компетентни органи в държавата-членка по произход или по местопребиваване на чуждия гражданин, от които е видно, че посочените изисквания са изпълнени. Тези органи представят изискваните документи в срок от два месеца.

Когато компетентните органи в държавата-членка по произход или по местопребиваване на чуждия гражданин не издават документите по първата алинея, тези документи се заместват с клетвена декларация или, за държави, в чието законодателство не е предвидена клетвена декларация, с тържествена декларация, направена от заинтересованото лице пред компетентен съдебен или административен орган или, според случая, пред нотариус или квалифициран професионален орган в държавата-членка по произход или по местопребиваване на лицето; органът или нотариусът по предходното изречение издава свидетелство, удостоверяващо истинността на клетвената или тържествената декларация.

(д)  Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, желаещи да упражняват регламентирана професия, документ, отнасящ се до физическото или психичното здраве на молителя, тази държава-членка приема като достатъчни данни в това отношение представянето на документа, изискван държавата-членка по произход. Когато държавата-членка по произход не издава такъв документ, приемащата държава-членка приема свидетелство, издадено от компетентен орган в тази държава. В този случай, компетентните органи в държавата-членка по произход представят изисквания документ в срок от два месеца.

(е)  Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани, които желаят да упражняват регламентирана професия, да представят:

-           доказателства за финансовото състояние на молителя,

-           доказателства, че молителят е застрахован срещу финансовите рискове, произтичащи от професионалната му отговорност в съответствие с действащите в приемащата държава-членка законови и подзаконови разпоредби, що се отнася до условията и обхвата на застрахователното покритие, тази държава-членка приема като достатъчно доказателство справка в такъв смисъл, издадена от банки и застрахователни компании в друга държава-членка.

2. Свидетелства

С цел улесняване прилагането на Дял III, Глава III от настоящата директива, държавите-членки могат да предвидят, че, в допълнение към удостоверението за професионална квалификация, лице, което отговаря на квалификационните изисквания, трябва да представи свидетелство, издадено от компетентните органи в неговата държава-членка по произход, удостоверяващо, че това удостоверение за професионална квалификация попада в обхвата на настоящата директива.

 

КАКВА Е НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ С ТРУДОВИТЕ ПАЗАРИ В СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ?

В различните страни членки ситуацията е различна и достъпът до трудовите пазари е регулиран посредством квоти, специални договорености за сезонни работници,системи на зелени карти за дадени професии и др. Такава информация, както и информация за промените се предоставя от министерствата на труда. Съществуващото в момента положение се счита за изходна точка. След разширяването на ЕС, достъпът до трудовите пазари във всички страни членки – настоящи и бъдещи, трябва да бъде поне толкова либерален, колкото е в момента.

 

КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НА ОБЩНОСТТА ПРИ НАЕМАНЕ НА РАБОТНИЦИ?

За свободните работни места, обявени чрез системата EURES (http://europa.eu.int/eures/) и обществените служби по заетостта на страните членки, при назначаването на работа предимство ще се дава на лица от ЕС пред лица от страни, които не са членки на ЕС. Обаче, не всички места се обявяват от EURES, затова в някои случаи може да има проблеми при системното осигуряване на предимство при назначаването на работници от ЕС. По-голямата част от работните места се обявяват от частни фирми за набиране на персонал; голям брой лица сключват договори за работа чрез фирми, които са специализирани в “издирване на мозъци”. Съществуват редица причини една фирма да предпочете да наеме на работа лице, което не от страна членка на ЕС и това е напълно допустима практика в една глобална икономика.В случаи, когато няма особени причини да се наеме лице от страна, която не е членка на ЕС, ще се прилага правилото на Общността за предимство на гражданите на ЕС.Други страни като САЩ и Япония например имат доста рестриктивни разпоредби при назначаването на чужденци. Според международните стандарти, в това отношение политиката на ЕС е доста открита. В заключение трябва да се посочи, че лицата, които желаят да упражнят правото си да работят в друга страна членка, докато е в сила преходен период, трябва да проверят точно каква е ситуацията в страната, където желаят да работят. Преходният период е въведен, за да се избегне една мащабна миграция. Той не цели да попречи на свободното движение на хората.

 

КАКВИ ПРАВА ИМАТ РАБОТНИЦИТЕ, КОИТО СЕ УСТАНОВЯВАТ В ДРУГА СТРАНА В ЕС?

Гражданите на ЕС имат право да работят в друга страна членка без разрешително за работа (това право е субект на описаните по-горе разпоредби за преходни периоди);

Равно третиране на наетите чуждестранни работници;

Чуждестранните работници имат право на същите социални придобивки и данъчни облекчения, както и местните работници. Те могат да се ползват от същите права и облаги във връзка с осигуряване на жилище. На практика това означава, че чуждестранните работници могат да кандидатстват за общински жилища, както и да закупят жилище. Що се касае до социалните облаги и данъчни облекчения, презумпцията е, че местните работници не могат да бъдат в привилегирована позиция спрямо чуждестранните работници;

Членовете на семействата на работниците, независимо от тяхната националност, имат право да заминат и да се установят при тях;

Пълна координация на системите за обществено осигуряване. Има се предвид следното: а/ Експорт на пенсии и други социални осигурителни плащания. Работниците запазват придобитите от тях права и при преместването си в друга страна членка на ЕС; б/ Натрупване на вноските за социално осигуряване – сумират се вноските, направени от работника в страните, в които е работил, за да може той да има гарантирано адекватно покритие и застраховка в новата страна; вноските се сумират, както биха се сумирали, ако лицето никога не е сменяло работното си място.

Равно третиране – т.е. семейството на работника има право на същите семейни помощи, както и местните работници;

Изцяло ще се прилагат разпоредбите на Общността за взаимно признаване на професионални квалификации;

В миналото работниците от страните кандидатки се радваха на еднакво третиране само по отношение на условията на труд, трудовото възнаграждение и нормативните разпоредби за освобождаване от работа. С разширяването на ЕС те ще бъдат в много по-благоприятно положение. Разпоредбите на Общността дават на работника правото да отиде на работа в друга страна, те също така осигуряват и рамката (признаване на квалификации, координация на системите за обществено осигуряване), която позволява на лицата да упражняват това свое право.

 

КАКВО ТРЯБВА ДЯ НАПРАВИ ЕДИН ГРАЖДАНИН НА ЕС, ЗА ДА РАБОТИ В ДРУГА СТРАНА ЧЛЕНКА?

Всеки гражданин на ЕС може да кандидатства за работа в друга страна членка, и ако му бъде предложена работа, да отиде в съответната страна и да започне работа. Гражданите също така имат право да отидат в друга страна членка, за да си търсят работа, като приетият за това срок е обикновено 6 месеца. Лицата трябва да спазват процедурите за регистрация, валидни в дадената страна членка. За повечето страни тези процедури включват регистрация на лицата от съответните власти (полиция, имиграционни служби и др.). Те съответно може да издават документи за самоличност или карти за право на пребиваване.Обикновено работодателят урежда всички формалности по назначаването на работника. При постъпване на работа в друга страна, работникът трябва да представи на новия работодател препоръки от предишния си работодател, каквато е и процедурата, когато този работник сменя работа в собствената си страна.

 

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИ ГРАЖДАНИН НА НОВА СТРАНА ЧЛЕНКА ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД, АКО ЖЕЛАЕ ДА РАБОТИ В НАСТОЯЩА СТРАНА ЧЛЕНКА?

Статутът на лицата от новите страни членки, които желаят да работят в някоя от настоящите страни членки, е подобен на описания по-горе. Всъщност ако се изисква разрешително за работа, статутът е абсолютно същият. Тъй като в много страни не се изисква разрешително за работа, националните администрации ще трябва да намерят друг начин за събиране на информация за работниците от новите страни членки, които се намират на пазара на труда.

 

КАКВИ СА ПРАВАТА НА СЕМЕЙСТВАТА НА РАБОТЕЩИТЕ?

Във всички случаи когато са суспендирани разпоредбите на Общността по време на действие на преходните споразумения, членовете на семейството (независимо от тяхната националност) на работник, който вече се е установил в дадена страна членка (настояща или новоприета) по време на сключване на Договора за присъединяване, имат право да заминат при него; те също така могат да получат незабавен достъп до пазара на труда на страната-домакин. На членовете на семействата на работници, пристигащи в дадена страна членка на по-късен етап, ще бъдат давани права постепенно, в съответствие с общите условия на споразуменията, като точните договорености ще бъдат включени в Договора за присъединяване. След като acquis, (т.е. разпоредбите от правото на Общността) изцяло влезе в сила, членовете на семействата на работниците (без значение дали са гр аждани на ЕС или не) ще имат право да се установят при тях, и ще имат пълен достъп до пазара на труда в дадената страна.

 

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ И КОГА СЕ ПРИЛАГА?

Това е признаване на квалификациите и професионалните титли, които едно лице трябва да притежава, за да може да упражнява дадена дейност (университетска диплома, квалификационни стажове, трудов стаж, държавни и/или професионални изпити, добро финансово положение; срещу лицето също така не трябва да е заведена процедура по обявяване на фалит и то не трябва да бъде осъждано). Признаването на академична степен се използва в случаи, когато дадено лице желае да продължи образованието си.Признаването на квалификациите се прилага в случаите, когато дадена професионална дейност е регулирана в страната-домакин. Регулирани професии са тези, за които лицето трябва да притежава дадена квалификация (напр. диплома, професионална титла, трудов стаж по специалността, държавен и/или професионален изпит).

 

ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ?

Когато дадена професионална дейност е регулирана в страната членка, тя може да бъде упражнявана само от лица, притежаващи национални (издадени от страната домакин) квалификации. Затова е необходимо взаимното признаване на професионалните квалификации между страните членки. В противен случай лицата, упражняващи дадени професии ще трябва отново да държат в страната-домакин много от изпитите за придобиване на професионална квалификация, които вече са държали в друга страна членка.

 

ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИ СА СТРАНИТЕ ЧЛЕНКИ ДА ИМАТ СИСТЕМА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОФЕСИИТЕ?

С малки изключения, касаещи медицински специалности, страните членки не са задължени да регулират професионални дейности.

 

ПРЕДВИЖДА ЛИ СЕ ПРЕХОДЕН ПЕРИОД ПРИ ВЗАИМНО ПРИЗНАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИИТЕ?

Разпоредбите на Общността за взаимно признаване на професионални квалификации влизат в сила от датата на присъединяването на дадена страна към ЕС, без значение дали от лицата се изисква разрешително за работа или не.

 

АВТОМАТИЧНО ЛИ ЩЕ СТАВА ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ НА КВАЛИФИКАЦИИ?

Според законодателството на ЕО взаимното признаване на професионални квалификации ще става автоматично за занаятчии, търговци и селскостопански производители, които са придобили необходимия професионален опит в родната си страна.Взаимното признаване е автоматично и за следните професии: лекари, стоматолози, медицински сестри, акушерки, ветеринари, фармацевти и архитекти; за тези професии са изготвени отделни (секторни) директиви, на базата на координираните от страните членки изисквания за минимални приемливи условия на обучение и подготовка. Признаването е автоматично за адвокати, упражняващи професията в родната си страна според съответната правна регламентация за нея. Признаването не винаги е автоматично за други професии: инженери, физиотерапевти, парамедицински кадри, учители, счетоводители, финансови съветници, дизайнери, адвокати, упражняващи професията според регламентацията в страната-домакин и др. Тези професии са включени в директивите за “Обща система за признаване на професионални квалификации”, където не се съдържат никакви изисквания за координиране на обучението на лицата. Ако дадена страна членка прецени, че съществуват съществени различия между квалификацията и професионалния опит, което едно лице е придобило в други страни членки и изискванията, които се прилагат от страната-домакин, тогава тя може да наложи компенсаторни мерки при разрешението за лицето да упражнява същата професия на територията на страната домакин. В такъв случай лицето може да избира между това да държи приравнителен изпит или неговата дейност да практикува под наблюдение за известен период от време.

 

ЩЕ СЕ ЗАЧИТАТ ЛИ ПРИДОБИТИТЕ ПРАВА НА ЛИЦАТ, УПРАЖНЯВАЩИ ПРОФЕСИИ?

Разпоредбите на Общата система разрешават да се вземат предвид образованието, подготовката и професионалния опит, които лицата са придобили до момента. Това е валидно и за адвокатите. За секторните директиви, според които автоматичното признаване зависи от гарантирани минимални стандарти на подготовка, решението дали правото на автоматично признаване може да се дава на лица, завършили своето образование и професионална подготовка преди влизането в сила на тези директиви, ще зависи от това до каква степен тяхното образование и професионална подготовка съответстват на минималните изисквания на Общността; също така ще се вземат предвид и всякакви допълнителни квалификации, професионална подготовка и опит.В случаи на квалификация, получена в трета държава (когато гражданин на дадена страна членка е завършил образованието си, докато държавата му е била част от друга държава) може да се изисква декларация от съответните органи на страната кандидатка за съответствието между гореспоменатата квалификация и дипломите, които тя издава, придружена от уверение, че лицето има три последователни години трудов стаж по специалността в страната членка в рамките на срок от пет години, предшестващ признаването. Това ще се отнася до държавите от Прибалтика, Чешката република, Словакия и Словения.

 

КОЛКО ВРЕМЕ ОТНЕМА ПРОЦЕСЪТ НА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ?

Страната-домакин трябва да вземе решение в срок от три до четири месеца след подаване на молбата за признаване; решението трябва да е обосновано и да може да бъде защитено пред съдебните инстанции.

 

ПРИЗНАВАТ ЛИ СЕ ДИПЛОМИ, ИЗДАДЕНИ В СТРАНИ, КОИТО НЕ СА ЧЛЕНКИ НА ЕС?

Законодателството на Общността се отнася до квалификации, получени предимно на територията на ЕС или Европейската икономическа зона (ЕС плюс Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и за граждани на ЕС, и на държави, които са част от ЕИЗ.Според директивите на Общата система страните членки са длъжни да признават квалификации, придобити от граждани на ЕС извън ЕС/ЕИЗ (където е необходимо ще се прилагат компенсационни мерки), ако тези квалификации вече са признати в друга страна членка, и лицето има две или три години професионален опит (съответно за сертификат или диплома), заверени от страната членка, която е признала тази квалификация. За професиите, включени в секторните директиви, страните членки имат право да решават по собствена преценка дали да признават квалификации, придобити извън ЕС/ЕИЗ; решение за признаване на такава квалификация не е обвързващо за останалите страни членки. Обаче всички страни членки са длъжни внимателно да разглеждат молбите за признаване на квалификация на граждани на ЕС или на ЕИЗ, които са вече с призната професионална квалификация и са упражнявали дадената професия в друга страна членка. Решенията трябва да бъдат обосновани, те могат да бъдат обжалвани.

 

ЩЕ ИМА ЛИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЛАДЕЕНЕ НА ЕЗИК?

Да, при положение, че те се прилагат по един отворен и пропорционален начин. Изискванията ще бъдат съобразени с необходимите знания по езика, за да може лицето да упражнява дадена професия.

 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД ЗА СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА РАБОТНИЦИ МЕЖДУ НОВИТЕ СТРАНИ ЧЛЕНКИ И НАСТОЯЩИТЕ?

Сключеното между настоящите страни членки и страните кандидатки преходно споразумение за свободното движение на работници принципно означава, че понастоящем действащата система, според която лица от страните кандидатки трябва да имат разрешително за работа в ЕС, ще продължава да е в сила за известен брой години след приемането на страните в ЕС. Това важи не само за работници, а и за всички лица, които желаят да сключат договор за работа с работодател от някоя от настоящите страни членки. Тази система е валидна за всички държави, като има идея постепенно да се премине към единна система на ЕС, според която хората ще могат свободно да получават работа във всяка страна от Съюза. Последното е една доста радикална промяна за Съюза, като се има предвид, че досега промените са се правили постепенно в първоначалните страни членки и новоприети страни. Например, когато Испания и Португалия влизат в ЕС, за тях е приет преходен период от 7 до 10 години, който впоследствие е съкратен. Тази ситуация може да се подобри, защото страните членки са поели ангажимент да се опитат да увеличат правото на достъп до трудовите си пазари, а също така нямат право да отнемат вече дадени права. Приетото “правило за преференции” означава, че когато дадена работа е предложена на чужденец, гражданите от страните кандидатки имат предимство пред лица от страни, които не са членки на ЕС. В Германия и Австрия – двете страни членки, които традиционно приемат най-голям брой хора на трудовите си пазари, може да се приложи същата система на постепенни промени за някои специфични случаи, като напр. за компании от бъдещите страни членки, които искат да изпращат работници за построяването на дадена сграда. Въпреки, че това е предлагане на услуги, може да става въпрос за значителен брой работници, които ще работят в Германия или Австрия и по този начин това много прилича на получаване на работа в тези страни. Списъкът с областите, за които ще важи ограничението, което по същество представлява защитна мярка, ще бъде приложен към Договора за присъединяване. През първите две години след приемането на новите страни членки, настоящите страни членки ще допускат работници от новоприетите страни, като се съобразяват с националното си законодателство, а не със законодателството на Общността за свободно движение на работници. Две години след присъединяването Комисията ще изготви доклад за положението и страните членки ще заявят каква система желаят да прилагат за в бъдеще. Комисията очаква, че много малко страни членки ще запазят разрешителния режим за работа, докато в останалите страни хората от бъдещите страни членки ще могат напълно свободно да получават работа. Тези страни ще запазят само правото за прилагане на “защитна мярка”; това означава, че те могат отново временно да въведат разрешителни за работа в случаи на неочаквани сътресения на пазара на труда в даден район или професия. Такива защитни мерки съществуваха и в миналото, но те никога не са били прилагани. След още три години останалите страни членки отново ще бъдат поканени да отворят изцяло трудовите си пазари; те могат да удължат разрешителния режим за работа само в случаи, когато има сериозни сътресения на трудовите им пазари, или съществува реална опасност за това. При всички случаи обаче, след още две години нито една страна членка няма да има право да иска разрешителни за работа. На последно място трябва да се отбележи, че преходните периоди не се отнасят до Малта и Кипър. По този начин движението на лица между Малта и Кипър и настоящите страни членки, а и бъдещите страни членки, ще бъде напълно свободно. Малта обаче има право да приложи защитни мерки, ако се появи опасност от наплив на работници в страната; такива страхове са напълно обясними, като се има предвид мащаба на пазара на труда в Малта.

 

КАКВО ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА НАПРАВЯТ ХОРАТА ОТ НОВИТЕ СТРАНИ ЧЛЕНКИ, КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА РАБОТЯТ В ДРУГА СТРАНА ЧЛЕНКА?

 

Гражданите, които желаят да работят в друга страна, трябва много добре да се информират за действащите разпоредби в страната, където желаят да отидат. Досега базисната юридическа рамка беше еднаква за целия ЕС (и за Европейската икономическа зона), макар че може да има различия в процедурите. Обаче положението няма да е еднакво в ЕС по време на преходния период, затова лицата, които искат да се преместят в друга страна, ще трябва предварително да проверят какви са конкретните изисквания. Подобна информация ще се предоставя от правителствените служби, които се занимават с въпросите за заетостта на населението.

 

ПО КАКЪВ НАЧИН ЛИЦАТА, КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА РАБОТЯТ ИЗВЪН РОДНАТА СИ СТРАНА, ЩЕ БЪДАТ ЗАСЕГНАТИ ОТ ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ? КАК ЩЕ ПОВЛИЯЯТ ПРЕХОДНИТЕ ПЕРИОДИ НА ГРАЖДАНИ ОТ НОВОПРИЕТА СТРАНА ЧЛЕНКА, КОИТО ЖЕЛАЯТ ДА РАБОТЯТ В НАСТОЯЩА СТРАНА ЧЛЕНКА?

По време на преходния период ще има ограничения за всички лица от новоприетите страни членки (с изключение на Кипър и Малта), които желаят да работят в някоя от настоящите страни членки. Причината за това е, че всички настоящи страни членки ще изискват разрешително за работа за работниците от новоприетите страни членки за период най-малко от две години. Обаче, т.н. “възпираща клауза” (standstill clause) гарантира, че достъпът до пазара на труда на дадена страна членка не може да бъде по-затворен, отколкото е в момента на подписване на Договора за присъединяване на новата страна членка към ЕС. Това на практика означава, че не може да се отнемат вече дадени права. И така, ако напр. Германия сега разрешава годишно 500 души от Естония да работят в Германия, тази договореност трябва да се запази, или да се постигне по-добра. След изтичането на двугодишният период някои страни членки ще осигурят пълен достъп до трудовите си пазари, докато други може да решат да продължат рестриктивния режим. Затова, както вече бе споменато, е необходимо лицата, които желаят да се преместят в друга страна, да проверят какви са действащите разпоредби в тази страна преди преместването си. В някои страни ще се прилага много либерален режим, докато в други ситуацията може да е по-рестриктивна. Твърде вероятно е обаче, страните да запазят разрешителния режим за работа, затова всеки емигрант трябва да се информира за разпоредбите, преди да напусне страната си. Ограниченията ще важат само за достъпа до пазара на труда. След като даден работник е приет в някоя бъдеща страна членка на работа или да търси работа, не се допуска никаква дискриминация на база националност, между този работник и местните работници в дадената страна членка. Това е валидно, с някои изключения, както за обществения, така и за частния сектор. Не се допуска и дискриминация при търсенето на работа. Дадено лице, което търси работа, има право на помощ от страна на службите по заетостта, без значение дали то е от настояща или нова страна членка. Всички безработни имат право да търсят работа в другите страни членки; те също така имат право на помощи за безработни за срок от три месеца, като тези помощи ще бъдат прехвърляни в страната, в която се намират. Безработното лице трябва да подаде молба за помощи в родната си страна и да поиска те да бъдат прехвърлени в страната, за която заминава. Помощите, които той ще получава в чуждата страна ще бъдат равни на помощите, които би получавал в родната си държава. Работодателят няма право да назначава персонал на база националност, местопребиваване или изисквания за владеене на език. Що се отнася до изискването за владеене на език, обаче, това е въпрос на трезва преценка. За повечето работни места е необходимо работникът да говори дадения език или при неговото назначение, или в съвсем кратки срокове. На практика в повечето случаи незнанието на езика ще се окаже пречка за наемане на работа. По принцип всеки работодател може да предпочете да наеме на работа лице от ЕС пред лице от страна, която не е членка на ЕС.



[1] ОВ № L 19, 24.01.1989 г., стр. 16. Директивата се заменя с Директива 2001/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ № L 206, 31.07.2001 г., стр. 1).

[2] ОВ № L 209, 24.07.1992 г., стр. 25. Директива, изменена за последен път с Решение на Комисията 2004/108/ЕО (ОВ № L 32, 05.02.2004 г., стр. 15).

[3] ОВ № L 201, 31.07.1999 г., стр. 77.

[4] ОВ № 176, 15.07.1977 г., стр. 1. Директива, изменена за последен път с Акта за присъединяване от 2003 г.

[5] ОВ № L 176, 15.07.1977 г., стр. 8. Директива, изменена за последен път с Директива 2001/19/EО.

[6] ОВ № L 233, 24.08.1978 г., стр. 1. Директива, изменена за последен път с Акта за присъединяване от 2003 г.

[7] ОВ № L 233, 24.08.1978 г., стр. 10. Директива, изменена за последен път с Акта за присъединяване от 2003 г.

[8] ОВ № L 362, 23.12.1978 г., стр. 1. Директива, изменена за последен път с Директива 2001/19/EО.

[9] ОВ № L 362, 23.12.1978 г., стр. 7. Директива, изменена за последен път с Директива 2001/19/EО.

[10] ОВ № L 33, 11.02.1980 г., стр. 1. Директива, изменена за последен път с Акта за присъединяване от 2003 г.

[11] ОВ № L 33, 11.02.1980 г., стр. 8. Директива, изменена за последен път с Директива 2001/19/EО.

[12] ОВ № L 223, 21.08.1985 г., стр. 15. Директива, изменена за последен път с Акта за присъединяване от 2003 г.

[13] ОВ № L 253, 24.09.1985 г., стр. 34. Директива, изменена за последен път с Директива 2001/19/EО.

[14] ОВ № L 253, 24.09.1985 г., стр. 37. Директива, изменена за последен път с Акта за присъединяване от 2003 г.

[15] ОВ № L 165, 07.07.1993 г., стр. 1. Директива, изменена за последен път с Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ № L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

[16] ОВ № L 184, 17.07.1999 г., стр. 23.