СПЕЦИАЛИСТИ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ В ДЕТСКОТО И УЧИЛИЩНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ НАСТОЯХА ЗА ПО ВИСОКИ ЗАПЛАТИ И ПРОМЕНИ В НОРАМИТВНАТА БАЗА

За стартова заплата в размер на три минимални работни заплати за страната, промени в сега действащата нормативна база и създаване на медицински стандарти за ранно детско развитие и стандарти за здравни грижи в детските ясли и образователните институции. Това са част от исканията, които поставиха участниците в Националната конференция “Проблеми и перспективи на здравните грижи в училищното и детското здравеопазване в Република България”, организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Форумът се проведе на 23 юни 2017 г. в Аулата на ВМА – гр. София. В него участие взеха зам.-здравният министър д-р Мирослав Ненков, Петя Лазарова – началник отдел “Икономически дейности, счетоводство и контрол” към дирекция “Здравеопазване” на Столична община, д-р Цветанка Христова – началник отдел “Медицински дейности” към Дирекция “Здравеопазване” на Столична община, Анастасия Георгиева – директор на Дирекция “Здравеопазване” в Община Варна, Даниела Ушатова – ръководител на екип “Общински услуги и финанси” към Националното сдружение на общините в РБългария, д-р Иван Кокалов – зам.-председател на КНСБ и председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, д-р Николай Кътев – федерален секретар на Изпълнителния комитет на КТ “Подкрепа”, Вихра Белева – федерален секретар по проблемите на детското здравеопазване към Медицинка федерация на КТ “Подкрепа”, Кристина Йосифчева – председател на Медицински регионален синдикат – София, д-р Красимира Костадинова – член на Научния съвет на Националния център по обществено здраве и анализи, директори на детски градини и специалисти по здравни грижи от детското и училищното здравеопазване от 28-те регионални колегии на БАПЗГ.
“В системата на училищното и детското здравеопазване у нас работят 7904 професионалисти по здравни грижи, чиято средна възраст е 58 години”, изтъкна в изказването си председателят на БАПЗГ Милка Василева. Тя подчерта, че Асоциацията от години настоява за по-високо заплащане и по-добри условия на труд, които биха мотивирали млади хора да започват работа в системата на детското и училищното здравеопазване. “Родителите очакват качествени грижи за децата си, което е трудно изпълнимо при  все по-големия недостиг на медицински персонал”, подчерта  Милка Василева. Тя изрази надежда, че желаните промени могат да се случат при градивен диалог с министерствата на здравеопазването и финансите, синдикатите, Националното сдружение на общините в Република България и други институции, които имат отношение към посочените проблеми.
Зам.-министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков заяви, че ще бъдат приети медицински стандарти по здравни грижи, но не се ангажира с конкретни срокове. “Със сигурност ще се постараем да бъдат увеличени доходите на професионалистите по здравни грижи, които работят с деца”, изтъкна той пред журналистите, които дойдоха отразят работата на участниците в конференцията. Той допълни, че съществуващата нормативна база е остаряла и трябва да бъде обект на промяна.
“Има голям дефицит на професионалисти по здравни грижи за училищата и детските градини в София. В момента в системата работят 1909 души със средната брутна заплата през 2017 г. е 780 лв.” обясни  Петя Лазарова, която ръководи  отдел “Икономически дейности, счетоводство и контрол” към дирекция “Здравеопазване” на Столична община. Тя сподели с присъстващите на конференцията, че директорка на детска градина е била  принудена да назначи медицинска сестра на 82 години. В залата се усети шум и коментари, че тази жена не би могла да изпълнява задълженията си, заради солидната възраст. “Аз лично я видях и повярвайте ми, справя се много добре”, уточни  Петя Лазарова. По думите й много малък е финансовият ресурс и за медицинските специалисти в училищата – прудвидени са 22 лв. средномесечен разход на дете, който включва заплатите, здравните и социалните осигуровки на работещите в училището, обзавеждането на медицинския кабинет, оборудването на лекарствения шкаф. Тя изброи какви лекарства трябва да има в спешните шкафове и допълни, че е необходимо да се регламентират нормативно лекарствата, които трябва да бъдат в наличност за деца с хронични заболявания. Петя Лазарова обърна внимание и на трудната комуникация, която имат специалистите по здравни грижи с личните и лекуващите лекари на децата – те не могат да се свържат с тях в 20% от случаите.
За добри практики разказа директорът на Дирекция “Здравеопазване” в Община Варна Анастасия Георгиева. Тя се похвали, че стартовата заплата на медицинските специалисти, които работят в детските градини и училища на морската столица вече е 700 лв., след като е подписан по места Колективният трудов договор – 2017. Залата избухна в аплодисменти и аплаузи “Браво!”.  Георгиева уточни, че в системата работят 170 професионалисти по здравни грижи и 33-ма лекари. “Прослуженото време на тези специалисти е между 35 и 38 години прослужено време. Засега млади специалисти засега не се насочват към тази работа”, изтъкна Анастасия Георгиева. Въпреки това община Варна успява да покрие 96% от учебния процес с медицински специалисти, които могат да реагират в случай на спешна ситуация. Тя допълни, че в детските ясли работят 260 професионалисти по здравни грижи. В тях има добри практики за тясна колаборация с родителите – те се запознават с условията в детската ясла предварително, а след известен прериод от време попълват анкети, в които отбелязват от какво са доволни и от какво – не. Това дава възможност на директорите на яслите да коригират негативните практики. По думите й обаче е необходимо да се актуализират Наредба 3 и Наредба 26. Промените трябва да дадат повече свобода на здравните специалисти при извършването на медицински манипулации. В тях трябва да залегне и изискнане детегледачките в детските заведения да преминават обучителен курс.
Анастасия Георгиева разказа и за съвместна инициатива на Медицински университет – Варна и МБАЛ “Св. Марина” – гр. Варна, при която специалисти изготвят диетични менюта за деца със спезиални потребности.
На затрудненията и пречките да се постигне споразумение по Колективния трудов договор – 2017 г. в много болнични заведения се спря д-р Николай Кътев – федерален секретар на Изпълнителния комитет на КТ “Подкрепа”. Той допълни, че това е изключително важно, за да могат да се увеличат стартовите заплати на медицинските специалисти според договорените параметри в КТД.
На добрата връзка между синдикатите и Община Варна, което е довело до подписването на КТД – 2017 се спря председателят на Синдикатите в здравеопазването към КНСБ д-р Иван Кокалов. “Необходимо е да има политическо решение, както за заплатите на медицинските специалисти в детските заведения и училища, така и за учителите”, изтъкна в изказването си той.  Според него е много важно финансовият министър да заложи средства за по-високи заплати на споменатите групи в бюджета за 2018 г. Д-р Кокалов говори, съществува децифит за здравни специалисти в детските и учебни заведения. “Наскоро говорих с кмета на София Йорданка Фандъкова и тя ми сподели, че не могат да открият две нови градини, защото не могат да намерят медицински специалисти, които да работят в тях”, сподели д-р Кокалов. Той се спря и на необходимостта от средства за продължаващо обучение на професионалистите по здравни грижи и даде за пример Холандия, където държавата отделя за това 200 млн. евро годишно. Председателят на ФСЗ към КНСБ допълни, че трябва да се направят стъпки за увеличане на дневния уклад за храната в детските яли, който в момента в София е 2 лв. “Това е трагично! Нужно е да търсим ефективни решения за промяна”, изтъкна д-р Иван Кокалов. Той заяви, че ФСЗ към КНСБ  подкрепя напълно всички искания в декларацията от  форума, тъй като “ножът е опрял до кокала.” “Ние, заедно с БАПЗГ и КТ “Подкрепа”, трябва да се опитаме да променим нещата”, подчерта д-р Иван Кокалов. При заявката му, че се остане до края на конференцията, за да се запознае с всички проблеми отпърва ръка, бе бурно аплодиран.
Работещи в системата на детското и училищното здравеопазване поставиха редица болни въпроси – грижа за повече деца в яслите, отколкото е залегнало в нормативната база, непълно покритие с медицински специалисти в училищата, символични средства за храноден в детските ясли, с които не е възможно да се осигури здравословно хранене  и др.
Участниците в Националната конференция “Проблеми и перспективи на здравните грижи в училищното и детското здравеопазване в Република България” приеха декларация с конкретни искания, която вече е  представена на вниманието на отговорните институции.