НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (29.03.2019)

По данни на МЗ: НАМАЛЯВА БРОЯТ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО ЗАМИНАВАТ ДА РАБОТЯТ В ЧУЖБИНА
През последните 11 години е налице явна тенденция за намаляване броя на издадените от МЗ удостоверения, необходими за работа в чужбина на медицинските специалисти, придобили квалификацията си в Република България. Намалението е над три пъти – от 655 през 2008 г. до 203 през 2018 г. Това съобщи министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпрос депутата от Обединени патриоти Славчо Атанасов, информира Zdrave.net.
„Важно е да се има предвид, че издаването на удостоверението не е еквивалентно на заминаване
в друга държава с цел дълготрайно установяване там. Част от издадените удостоверения са необходими за признаване на професионалната квалификация в друга държава с цел обучение или краткосрочна работа, след което медицинския специалист се завръща в България. Част от медицинските специалисти желаят издаване на удостоверения, без да имат конкретна възможност да започнат работа в чужбина“, уточни министър Ананиев. По думите му особено интензивно е намалението в броя на издаваните удостоверения след влизането в сила на Наредба № 1 през 2015 г., когато броят им е намалял два пъти. „Мобилността на лекарите е в рамките на 1-2 процента годишно. Предвид правото за свободно движение на хората в ЕС считаме, че този процент на мобилност е напълно приемлив и не представлява сериозна заплаха за здравната система на страната“, каза още министърът. Той обаче подчерта, че независимо от това с новите промени в наредбата е предвидено след приключването на специализацията лекарите да работят три години в България, освен ако не възстановят средствата, които държавата е осигурила за тяхната специализация.
С проекта на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 се предвижда МЗ да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности. „Така ще се реализира държавната политика насочена към поетапното преодоляване на недостига на специалисти по определени специалности или в определени региони. Необходимите специалисти по специалности, за които е отчетен недостиг на лекари, ще се реализират чрез финансиране със средства от държавния бюджет, а не за сметка на бюджета на лечебното заведение. Ще се създадат предпоставки и възможности специализантите да започнат работа в региони с недостиг на специалисти”, обясни министър Ананиев.

Министър Кирил Ананиев: ТРУДНО Е ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ ОБЩ ПРИНЦИП НА ПЛАЩАНЕ, КОГАТО ЕДИН ПАЦИЕНТ Е БИЛ ЛЕКУВАН В ДВЕ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ
“Когато лечебната и диагностичната дейност по повод на едно и също заболяване на един и същи пациент по едно и също време се реализира от две лечебни заведения, е трудно да се определи общ принцип на плащане и отчитане на дейността. Ще настоявам в хода на подготовката и преговорите по НРД 2020-2022 този въпрос отново да бъде поставен за дискутиране и се надявам, че ще намерим балансирано решение”. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на днешния парламентарен контрол в отговор на проблем, поставен от депутата от „Воля“ Дора Христова, информира Zdrave.net. Става дума за случаите, в които малките лечебни заведения приемат пациенти, правят разходи за диагностика, изследвания и терапия, но впоследствие се налага да пренасочат пациента към по-голяма болница, която да продължи лечението му. „В тези случаи дейността се заплаща на лечебното заведение, завършило лечението, без да се отчитат разходите, направени от лечебното заведение, започнало терапията. Тук се включват и разходи по транспортирането на пациента до приемащото лечебно заведение. Така направените до този момент разходи остават за сметка на първото лечебно заведение и не се покриват от Здравната каса. Това е голям проблем за малките общински болници, тъй като при тях и най-малките средства са важни за тяхното оцеляване“, каза Христова.
„В хода на преговорите по анекса към НРД за 2019 г. поставеният от Вас въпрос беше идентифициран и обсъждан повече от месец, но не се постигна съгласие за друго решение. Според приетия анекс, в сила от 1 януари 2019 г., НРД се приема за срок от три години, като при необходимост или по искане на всяка една от страните – НЗОК или БЛС, се актуализира по реда на приемането му. Първият НРД, който ще се приеме с тригодишен срок на действие, е този, който предстои да се договори и подпише през 2019 г. и ще е валиден за период от 2020 до 2022 г. Преговорите по него предстои да стартират в хода на подготовката на средносрочната бюджетна прогноза и проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. В съответствие с правомощията ми, като министър на здравеопазването, да съгласувам Националния рамков договор, Ви информирам, че този въпрос отново ще бъде поставен за дискутиране и се надявам, че ще намерим балансирано решение“, каза министър Ананиев.

ПРЕКРАТИХА ОБЩЕСТВЕНАТА ПОРЪЧКА ЗА ВИСОКОПРОХОДИМИТЕ ЛИНЕЙКИ
“Обществената поръчка за 78-те високопроходими спешни автомобили се жали пред КЗК по стар български обичай. В момента, в който излезе решението на комисията, имаме готовност веднага да сключим договор с избрания победител“. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев по време на днешния парламентарен контрол в отговор на въпрос на депутата от ДПС Джевдет Чакъров относно закупуването на 120 високопроходими спешни автомобили.
Министър Ананиев уточни, че поръчката за останалите 42 линейки – тези с повишена проходимост, е прекратена. „Причината е, че всички подадени оферти са неподходящи. В момента анализираме причините защо никой не е отговорил на изискванията и в най-скоро време ще излезем с нова обществена поръчка за тази позиция“, каза Ананиев. По думите му големият проект за специализирането на спешна помощ е един от приоритети на МЗ и министърът и екипът му ще се борят докрай той да бъде изпълнен в целия си обем и в предвидените срокове.

НАД 60 000 СА БОЛНИТЕ ОТ АЛЦХАЙМЕР У НАС
Над 60 000 души са болните от Алцхаймер в България. Всеки трети над 80 години е засегнат от страданието. В момента се разработват нови терапии, които ще забавят началото или прогресирането на болестта. Това съобщи д-р Михаил Михов, експерт на АRPharM на семинар за журналисти. Темата на срещата бе „Лекарствата на бъдещето – научни открития, които ще променят света”, информира Clinica.bg.
Повeче от 10,5 млн. пациенти в Европа живеят с някаква форма на деменция, като при 60 до 80% от тях тя се проявява като болестта на Алцхаймер. С увеличаване на продължителността на живота очакванията са през 2050 година броят на болните в Европа да се удвои.
Лечението на един пациент у нас струва 10 000 лв. годишно на здравната система. Преките разходи за лечение са 304 млн. евро, а като се добавят и индиректните – за обгрижване на болните, социални услуги, липсата им на работното място, разходите достигат 429 млн. лв., поясни експертът. В ЕС разходите се оценяват приблизително на 20 млрд. евро годишно.
„Съществуващите в момента лекарства повлияват само симптомите на болестта на Алцхаймер, причинени от натрупването на плаки в мозъка. Вече се разработват нови терапии, подходящи за ранни или леки форми на заболяването, където симптомите все още не са се проявили. Те целят да прекратят образуването на дефектен протеин или да намалят образуването му. Новата болест-модифициращата терапия предлага потенциално забавяне на началото или прогресията на болестта на Алцхаймер. Това позволява на пациентите да се обслужват самостоятелно по-дълго време. Препаратите ще подобрят качеството на живот на хората и на техните семейства и ще намалят драстично средствата, които се разходват за лечение”, обясни д-р Михов.

МОН НАГРАДИ МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ
Мeдицински университет – Пловдив получи награда от МОН за активност в участие в проекти и придържане към европейски политики. За първа година образователното министерство отличи най-изявените участници в програмата „Хоризонт 2020″. Сертификати получиха общо 16 организации, а само четири университета от всички висши училища в България получиха това признание, информира Clinica.bg.
МУ – Пловдив има значителен опит с разработването и изпълнението на международни и национални проекти и на такива с европейско финансиране. Университетът работи по линия на осем международни рамкови програми. Сред тях са „Здраве и потребители” към ЕК, Глобален фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, Учене през целия живот и др.
Понастоящем МУ – Пловдив координира и участва в 12 научни, 3 образователни, 1 инфраструктурен, 5 международни проекта и в 2 академични мрежи.
Значимите научни резултати са плод на усилията на мултидисциплинарни национални и международни колективи, обясниха от ръководството на МУ-Пловдив. Затова се работи усилено за подобряване на партньорството с 32 висши училища и с научни организации от 15 държави от Европа, САЩ и Азия.