НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (04.04.2019)

МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ ПРОТЕСТИРАХА ВЪВ ВРАЦА
За поредния протест на медицински сестри с искания за по-високи заплати и достойни условия на труд, който се проведе във Враца, съобщи БНР.
В протеста пред сградата на Врачанската болница участие взеха медицински сестри от Враца, Козлодуй, Бяла Слатина, Видин и София. Сред протестиращите бяха и председателят на Регионална колегия на БАПЗГ – Враца Йорданка Тодорова и омбудсманът на Република България Мая Манолова.

ОТДЕЛЕНИЕТО ПО ИНВАЗИВНА КАРДИОЛОГИЯ В МБАЛ-ВРАЦА ЗАПОЧВА ОТНОВО РАБОТА
Възстановяват отделението по инвазивна кардиология в болницата във Враца. Очаква се това да се случи до средата на годината, инфрормира Zdrave.net като се позовава на БНР. Това е една от основните мерки, които предприе МЗ за стабилизиране на здравното заведение, което от години е пред фалит.
Изпълнителният директор на болницата Евгени Любенов съобщи, че в момента в залата за инвазивна кардиология се извършва ремонт, след което ще бъде монтиран ангиографски апарат. Подготвят се и необходимите удостоверения и разрешения от Агенцията за ядрено регулиране. В края на миналата година беше избрана фирма за доставка и монтаж на ангиограф с оферта за над 600 000 лева.
Отделението спря работа преди година, след масови напускания на лекари и медицински специалисти.

В УМБАЛСМ “ПИРОГОВ” СПАСИХА ДЕТЕ С МНОГО РЯДКА АНОМАЛИЯ
Лекари от УМБАЛСМ “Пирогов” спасиха дете с много рядка аномалия, съобщиха от лечебното заведение. Шефът на детската урология д-р Стоян Пеев и шефът на травматологията проф. Диян Енчев извършиха сложна интервенция на момче в неонатална възраст, което се ражда с екстрофия на пикочен мехур. По време на операцията лекарите изградиха нов пикучен мехур и извършиха сложна реконструкция на тазовите кости. Сложната интервенция продължи над 12 часа.
Целта на операцията е да постигне континентност (задържане) на урината и да се осигури стабилност на таза за бъдещите движения в тази област. 1 на 100 000 деца у нас се ражда с екстрофия на пикочен мехур, което е една от най-тежките малформации в детската урология.
В момента детето се възстановява в детската урология на “Пирогов”, допълват още от спешния институт. Майката подчерта, че в навечерието на Световния ден на здравето – 7 април, изказва огромни благодарности към целия екип, който се грижи за детето ѝ.

САМО 5 БОЛНИЦИ РАБОТЯТ АКТИВНО КАТО ДОНОРСКИ БАЗИ
Само 5 са болниците, които работят активно, като донорски бази, въпреки, че лечебните заведения, които имат договор с НЗОК за трансплантации са около 30. Най-активни са координаторите във Варна, Велико Търново, Плевен и Бургас. Причините другите бази да не работят регулярно са административни, нормативни и финансови, каза д-р Сибила Маринова от МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов” във Велико Търново.
За 2019 г. в страната има реализирана само една донорска ситуация. Тя е от 18 март и донорът е подаден от Великотърновската болница „Д-р Ст. Черкезов, информира Clinica.bg.
„12% от всички починали в интензивните отделения умират от мозъчна смърт, сочат данните. Което означава, че у нас има сериозен проблем, липсва идентификацията на донорите, донор детекцията. Пропускаме хората, които са потенциални донори, с тежко мозъчно увреждане и които изпадат в мозъчна смърт”, каза д-р Маринова.
Друг горещ проблем е неуреденото финансиране на координаторите. Има директори на болници,
които не оказват необходимата логистика и не осигуряват условия за работа на координаторите, защото не искат да вкарват в разходи лечебното заведение, изтъква д-р Маринова.
Към момента в листата на чакащи за трансплантация са 1090 души. От тях най- много са чакащите за нов бъбрек- 1016. 46 пък се нуждаят от черен дроб. Толкова имат нужда от ново сърце, а 11 от панкреас. На 07.02.2019 г. парламентът възложи на здравния министър до 01.04. 2019 г. да предостави план за действие с конкретни задачи, с който България да стане член на Евротрансплант.

Омбудсманът Мая Манолова: ЛИМИТИТЕ ОГРАНИЧАВАТ ДОСТЪПА НА ГРАЖДАНИТЕ ДО МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
И през 2018 г. гражданите са се оплаквали от отказите на избраните от тях общопрактикуващи лекари и медицински специалисти, произтичащи от въведените лимити за издаване на медицински направления, става ясно от отчетния доклад на омбудсмана Мая Манолова, информира Zdrave.net.
„Ръководители на болници, в това число оказващи онкологична помощ, поставят на вниманието на омбудсмана проблема с лимитирането на тяхната дейност и незаплащане на вече извършена дейност, вкл. при спешни пациенти. Показателно е, че болници осъждат НЗОК да заплати извършената от тях надлимитна дейност“, се казва в доклада.
„Нерядко гражданите са принудени да доплащат – за провеждане на изследвания и консултации, които не се заплащат от НЗОК, а също за такива, за които НЗОК заплаща, но поради въведените лимити лекуващите лекари отказват да издадат необходимото направление. След намесата на омбудсмана на гражданите е оказвано съдействие от НЗОК/РЗОК, но се налага мнението, че е необходимо намиране на решение, с което да бъдат гарантирани правата на всички граждани“, уточнява Манолова.
Жалбите и сигналите, постъпили през 2018 г. в институцията, които имат отношение към правата в здравеопазването, са 607, което е с 23% повече от предходната 2017 г. (494), и с 44% повече от тези през 2016 г. (421).