НОВИНИ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО (31.10.2018)

ДЕТСКАТА СМЪРТНОСТ У НАС НАМАЛЯВА, НО НАСЕЛЕНИЕТО ЗАСТАРЯВА
Детската смъртност у нас намалява. През 2017 г. в страната са починали 408 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 6.4‰. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, през 2005 г. – 10.4‰, а през 2016 г. – 6.5‰, информира Redmedia.bg като се позовава на отчета за 2017 г. за изпълнение на актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012-2030 г.), която беше приета от правителството.
През 2017 г. в страната са регистрирани 64 359 родени деца, като от тях 63 955 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 029 деца, или с 1.6%.
Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2017 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 481 908, или 21.0% от населението на страната. В сравнение с 2016 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – с 4.1 процентни пункта.
По данни на НСИ към 31 декември 2017 г. населението на България е 7 050 034 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2016 г. населението на България намалява с 51 825 души, или с 0.7%.
Продължава тенденцията на увеличаване на средната продължителност на живота. у нас. Средната продължителност, изчислена за периода 2015 – 2017 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2014 – 2016 г.) се увеличава с 0.1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71.3 години, докато при жените е със 7 години по-висока – 78.4 години. За жителите в  градовете тя е 75.6 години, а за населението в селата – 72.8 години.

ЗА 18 ГОДИНИ ЗДРАВНИТЕ ИНСПЕКТОРИ СА СЕ СТОПИЛИ С 11 000
С 11 000 са се стопили здравните инспектори за 18 години. Основната причина за това са мизерните им заплати. Това заяви на форум днес д-р Пламен Радославов, зам. -председател на федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ, информира
Clinica.bg.
Броят на служителите в някогашните ХЕИ и РЦЗ  e намалял от 13 500 през 2000 г. до 2500 през 2018 г. в сегашните РЗИ, в които се обединиха институциите от миналото. “В същото време от тези хора зависи профилактиката, инфекциозните болести гаранцията, че имаме чиста вода и храна”, изтъкна д-р Радославов. Аналогично е положението и при специалистите в Националния център по обществено здраве и анализи и Националния център по заразни и паразитни болести, където заплатите са 700-800 лв. Най-зле е положението обаче при медицинските сестри, като някои от тях получават по 660 лв. Това е крайно недостатъчно, изтъкна д-р Радославов. Увеличението на бюджета на МЗ е 53 млн. лв. Заложеното повишение на заплатите на персонала в него е около 30 млн. или 11%, което не е достатъчно, смятат от КНСБ.
Относно увеличението на заплатите с 10% за всички държавни служители, председателят на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ д-р Иван Кокалов заяви, че синдикалистите ще поискат справедливо разпределение. Идеята е половината от парите във фонда, да бъдат разделени между всички работещи, на калпак, за да се покрие инфлацията, а останалата част вече да бъде раздадена според критериите за принос.

СРЕДНО ПО 1500 ОНКОХЕМАТОЛОГИЧНИ СЛУЧАЯ СЕ ДИАГНОСТИЦИРАТ У НАС ВСЯКА ГОДИНА
1500 нови случая на различни хематологични заболявания се диагностицират в България всяка година. Злокачествените заболявания на кръвта са в топ 10 по честота както при мъжете, така и при жените. Средната възраст на пациентите е 64 години. Острата лимфобластна левкемия е най-често срещаната форма на злокачествено заболяване при децата. Тези данни изнесе проф. д-р Жанет Грудева, национален консултатнт по клинична хематология по време на кръглата маса „Постиженията в онкохематологията: от обричаща диагноза до нов живот“, информира Zdrave.net.
Проф. Грудева подчерта, че злокачествените онкохематологични заболявания са над 140, а основните групи са три – левкемии, лимфоми и миеломи. Данните сочат, че на всеки 35 секунди в света е диагностициран един пациент с рак на кръвта. Тя допълни, че ракът на кръвта вече не е смъртна присъда, тъй като приложението на таргетната терапия, имунотерапията и биоподобните терапии показват темпове на покачване на 5-годишната преживяемост при онкохематологичните заболявания.
По данните, цитирани от проф. Генка Петрова, президент на ISPOR за Централна и Източна Европа, 80% от пациентите не са били запознати с онкохематологичните заболявания, преди да им бъде поставена диагнозата. 60% от пациентите посочват като основен източник на информация лекуващите си лекари, а 87% са доволни от информацията, която получават. 81% от пациентите казват, че имат лесен и бърз достъп до специалисти. Данните сочат, че при над 40% от пациентите заболяването е довело до загуба на трудова заетост. При 56% се е налагало да плащат отделно за лекарствени терапии, а при 50% – за тестове, изследвания и консумативи.
Кръглата маса е част от инфорамационната кампания „Животът със злокачествените заболявания на кръвта е възможен”, която стартира през месец май 2018 г.

Д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ: НЕРАВНОМЕРНОТО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАПЛАТИТЕ В БЮДЖЕТНАТА СФЕРА МОЖЕ ДА ДОВЕДЕ ДО НАПРЕЖЕНИЕ
Неравномерното увеличение на парите за бюджетната сфера и за учителите ще създаде напрежение в някои системи, предупреди в предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ на БНР вицепрезидентът на КНСБ д-р Иван Кокалов. За заетите в бюджетната сфера и за непедагогическия персонал ще бъде осигурен ръст на възнагражденията от 10 %, докато за учителите – 20 на сто.
„Говоря за детските градини, примерно. Едни и същи хора, които работят с деца, ще получат 20%, а другите може и 10% да не получат“, изтъкна д-р Кокалов.
В НЗОК и НОИ също ще има сериозни разлики във възнагражденията заради вида на договора и правоотношенията между съответната институция и различните специалисти в нея, обясни Иван Кокалов. „Една част от  служителите са по служебни, друга – по трудови договори. И в една и съща стая има колеги, които поради тази разлика в назначаването за една и съща работа получават много големи разлики в заплащането и това създава напрежение“, посочи той.
Според него проектобюджетът за 2019 г. не е лош, но от средносрочната прогноза се вижда, че пак започваме да изоставаме от по-новите членки на ЕС в Централна Европа.
По паритет на покупателната способност сме три пъти по-зле от стара Европа и около 1,5 пъти от новите членки на ЕС от Централна Европа, а бюджетът трябва да е стимул, за да ги достигнем, посочи Кокалов.

От НСОПЛБ настояват: СРЕДСТВАТА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ ДА БЪДАТ 6,5% ОТ ОБЩИЯ БЮДЖЕТ НА НЗОК
„Цифрите недвусмислено доказват, че публичното говорене от страна на институциите за акцент върху извън болничната медицинска помощ и особено ПИМП не е подкрепено със съответните действия“. Това заявяват в свое становище във връзка с проектобюджета на НЗОК за 2019 г. от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, информира Zdrave.net.
В процентно съотношение средствата, отделяни за първична извънболнична медицинска помощ от общия бюджет на НЗОК, ежегодно намаляват, изтъкват от сдружението на личните лекари. Така през 2017 г. делът на ПИМП е 6,5%, за тази година той е 5,8%, а за 2019 г. ще бъде в размер на 5,4 % от общите средства на НЗОК за здравноосигурителни плащания, сочат изчисленията на джипитата.
От сдружението предлагат някои промени в бюджета, сред които разбивка по групи и суми на лицата, осигурявани от държавата; промени в текстовете, свързани с профилактичните прегледи; забрана за прехвърляне на средства от перо в перо; увеличаване на средствата за ПИМП до 6,5% от общия бюджет на НЗОК.