В Доклад на Европейската комисия се отбелязва: НЕДОСТАТЪЧНО РАЗВИТИТЕ ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ И ИЗВЪНБОЛНИЧНА ПОМОЩ В БЪЛГАРИЯ ДОПРИНАСЯТ ЗА СЛАБИТЕ РЕЗУЛТАТИ В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Европейската комисия публикува „здравните профили” на 30 държави. От тях ЕК прави някои основни заключения за системите на здравеопазването им. За България са отбелязани някои положителни тенденции, но и фактът, че оставаме на опашката в Европа по ефективност на сектора , информира на 28.11.2019 г. Clinica.bg.

ЕК отчита, че очакваната средна продължителност на живот на българите се е увеличила, но подчертава, че тя все още е най-ниската в ЕС. „Недостатъчно развитите превантивни мерки и извънболнична (или амбулаторна) помощ допринасят за слабите резултати в областта на здравеопазването”, смятат от ЕК. Според тях въпреки че системата за социално здравно осигуряване е задължителна, съществуват значителни разлики по отношение на покритието на населението и това, което се предлага в пакета от здравни дейности. „Последните инициативи за реформи бяха съсредоточени върху контрола върху разходите и повишаването на ефективността, включително въвеждането на оценка на здравните технологии (ОЗТ) за целите на реимбурсирането на лекарствените продукти, и изместването на фокуса от болничната помощ”, пише в доклада.

Експертите пресмятат, че очакваната средна продължителност на живота в България се е увеличила с над три години през периода 2000 – 2017 г., но по-голямото нарастване в други държави-членки на ЕС, увеличава разликата между България и средната стойност за ЕС. Болестите на органите на кръвообръщението и онкологичните заболявания са основните причини за умиране, като съществуват значителни различия в здравното състояние според пола, региона и образованието. Заболяемостта от инфекциозни болести, като туберкулоза (ТБ), също продължава да бъде притеснителна, посочват от ЕК.

Причината е в някои поведенчески фактори, които си остават предизвикателство за разрешаване. Според експертите въпреки намаляването на тютюнопушенето сред възрастните в България, то е на най-високото ниво в ЕС, като през 2014 г. достига 28 % (36,4 % сред мъжете). Консумацията на големи количества алкохол през 2014 г. е малко под средното равнище за ЕС при възрастните, но се увеличава сред подрастващите момчета. Макар че процентът на затлъстяване сред възрастните е малко под средния за ЕС, проблемът сред децата нараства, като едно на всеки пет деца страда от наднормено тегло или затлъстяване.

В доклада на ЕК са коментирани и парите, които отделя страната ни за здраве. „Макар размерът им да се е удвоил от 2005 г. насам, разходите за здравеопазване на глава от населението в размер на 1311 EUR са четвъртите най-ниски в ЕС през 2017 г. Това представлява 8,1 % от БВП, което е под средната стойност за ЕС от 9,8 %, но е по-високо от равнището в съседните държави. Директните плащания (ДП) от потребителите през 2017 г. са най-високите в ЕС (46,6 % в сравнение с 15,8 % като средна стойност) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ.

Според експертите предотвратимата с превенция и с добро лечение смъртност са сред най-високите в ЕС, което свидетелства за големи възможности за подобряване на профилактиката и ефикасността на медицинската помощ. Липсата на данни по ключови показатели възпрепятства мониторинга на качеството на здравеопазването, отчитат от ЕК, като подчертават, че числата са взети от националната статистика.

„Финансовата устойчивост на здравната система е поставена на изпитание поради прекомерното разчитане на частните разходи, както и поради намаляващото население в трудоспособна възраст, допринасящо за приходите на социалното здравно осигуряване. Усилията да се подобри ефективността чрез преориентиране на предоставянето на услуги и на ресурсите от болниците към извънболничната помощ се оказаха трудно осъществими”, смятат от ЕК. Откриват се различия в достъпа, в зависимост от размера на доходите, регионите, в които живеят хората. Подчертава се, че наличието на концентрация и свръхконцентрация на здравни обекти, услуги и професионалисти предизвиква дефицит в селските райони и свръхпредлагане в големите градове. Недостигът на специалисти, най-вече на медицински сестри и лични лекари, спъва развитието на първичната помощ и разширяването обхвата на услугите в райони с ограничен достъп до тях, твърдят от ЕК.

Пред България стоят предизвикателства, свързани с редица заболявания, включително и с инфекциозните болести, се казва в доклада. „Въпреки че броят на новите случаи на туберкулоза е намалял през последното десетилетие, разпространението все още не е овладяно”, смятат от Комисията и добавят, че се увеличават случаите на морбили през последните години. Припомня се също, че у нас само една публична институция закупува здравни услуги.