ДИРЕКТИВА 36/2005

05/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3


32005L0036


L 255/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2005/36/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 септември 2005 година

относно признаването на професионалните квалификации

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 40, член 47, параграф 1, член 47, параграф 2, първо и трето изречение и член 55 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Съгласно член 3, параграф 1, буква в) от Договора премахването между държавите-членки на пречките пред свободното движение на хора и услуги е една от целите на Общността. За гражданите на държавите-членки това включва, по-специално, правото на упражняване на професия, в качеството на самостоятелно заети или заети лица, в държава-членка, различна от тази, в която са получили професионалните си квалификации. В допълнение член 47, параграф 1 от Договора предвижда приемане на директиви, уреждащи взаимното признаване на дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионални квалификации.

(2)

Въз основа на решенията на Европейския съвет в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г. Комисията прие Съобщение „Стратегия за услуги на Вътрешния пазар“, насочено, по-конкретно, към целта свободното предоставяне на услуги в рамките на Общността да бъде толкова опростено, колкото в отделните държави-членки. В допълнение към съобщението на Комисията, озаглавено „Нови европейски пазари на труда, отворени за всички, с достъп до всички“, Европейският съвет в Стокхолм на 23 и 24 март 2001 г. натовари Комисията да представи пред Пролетния европейски съвет през 2002 г. конкретни предложения за по-унифициран, прозрачен и гъвкав режим на признаване на професионалните квалификации.

(3)

Гаранцията, която настоящата директива предоставя на лицата, които са придобили своите професионални квалификации в една държава-членка, за достъп до същата професия и за възможност за упражняване на тази професия в друга държава-членка със същите права, както гражданите на тази държава-членка, не накърнява изискването за удовлетворяване от страна на специалиста-мигрант на приложимите антидискриминационни условия за упражняване, които са приети от последната държава-членка, при условие че тези условия са обективно обосновани и пропорционални.

(4)

За да се улесни свободното предоставяне на услуги, е необходимо да се въведат специални разпоредби, насочени към разширяване на възможностите за упражняване на професионални дейности въз основа на оригиналната професионална квалификация. Що се отнася до предоставяните от разстояние услуги на информационното общество, се прилагат и разпоредбите на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-конкретно електронната търговия, на вътрешния пазар (4).

(5)

С оглед на изградените различни системи за трансгранично предоставяне на услуги на временен и случаен принцип, от една страна, и за установяване, от друга, следва да се уточнят критериите за разграничаване на тези две понятия в случаите на преместване на доставчика на услуги на територията на приемащата държава-членка.

(6)

Улесняването на предоставянето на услуги следва да се осъществява при стриктно гарантиране на общественото здраве и безопасност, и на защитата на потребителите. Във връзка с това е необходимо да се приемат специални разпоредби относно регламентираните професии, свързани с общественото здраве и безопасност, които предоставят трансгранични услуги на временен и случаен принцип.

(7)

Приемащите държави-членки могат, при необходимост и в съответствие с правото на Общността, да приемат изисквания за деклариране. Тези изисквания не бива да са свързани с непропорционална тежест за доставчиците на услуги, нито да препятстват или да намаляват привлекателността на упражняването на свободата на предоставяне на услуги. Необходимостта от такива изисквания следва да се подлага на периодичен преглед в светлината на постигнатия напредък към създаване на рамка на Общността за административно сътрудничество между държавите-членки.

(8)

По отношение на доставчиците на услуги следва да се прилагат дисциплинарни разпоредби на приемащата държава-членка, които са пряко и конкретно свързани с професионалните квалификации, като например дефиницията на професията, обхвата от дейности, включени в определена професия или запазени за нея, използването на професионални квалификации и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите.

(9)

При спазване, в интерес на свободата на установяване, на принципите и гаранциите, залегнали в основата на различните действащи системи за признаване, разпоредбите на тези системи следва да бъдат усъвършенствани в светлината на придобития опит. Нещо повече, действащите в тази сфера директиви претърпяха неколкократни изменения и техните разпоредби следва да бъдат реорганизирани и рационализирани посредством стандартизиране на приложимите принципи. Във връзка с това е необходимо да се заменят Директивите 89/48/EИО (5) и 92/51/ЕИО (6) на Съвета, както и Директива 1999/42/EО на Европейския парламент и на Съвета (7) относно общата система за признаване на професионалните квалификации и Директиви 77/452/EИО (8), 77/453/EИО (9), 78/686/EИО (10), 78/687/EИО (11), 78/1026/EИО (12), 78/1027/EИО (13), 80/154/EИО (14), 80/155/EИО (15), 85/384/EEC (16), 85/432/EИО (17), 85/433/EИО (18) и 93/16/EИО (19), на Съвета отнасящи се до професиите „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „архитект“, „фармацевт“ и „лекар“, чрез обединяването им в един текст.

(10)

Настоящата директива не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни. Във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии.

(11)

Що се отнася до професиите, обхванати от общата система за признаване на професионалните квалификации, наричана по-нататък в текст „общата система“, държавите-членки следва да си запазят правото да определят минималното квалификационно равнище, необходимо за гарантиране на качеството на услугите, предоставяни на тяхната територия. Все пак, съгласно членове 10, 39 и 43 от Договора, тези държави не могат да изискват от гражданин на държава-членка да придобие професионални квалификации, които те са предвидили само във връзка с дипломите, издавани от тяхната национална образователна система, когато заинтересованото лице вече е придобило всички или част от тези квалификации в друга държава-членка. Във връзка с това следва да се предвиди, че всяка приемаща държава-членка, в която определена професия е регламентирана, трябва да взема предвид квалификациите, придобити в друга държава-членка, и да прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система за признаване обаче не е пречка за държавите-членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила, мотивирани с обществения интерес. Правилата от този тип се отнасят например до организацията на професията, професионалните стандарти, включително такива, отнасящи се до професионалната етика и контрола и отговорността. И накрая, настоящата директива няма за цел да се намесва в легитимния интерес на държавите-членки да предотвратят избягването от страна на техните граждани на прилагането на националните законодателни разпоредби в сферата на професиите.

(12)

Настоящата директива се отнася до признаването от държавите-членки на професионални квалификации, придобити в други държави-членки. Тя не се отнася обаче до признаването от държавите-членки на решения за признаване, приети от други държави-членки по реда на настоящата директива. Следователно, физически лица, които притежават професионални квалификации, признати по реда на настоящата директива, не могат въз основа на това признаване да придобият в държавата-членка по произход права, различни от тези, които произтичат от професионалната квалификация, придобита в тази държава-членка, освен ако представят документи, удостоверяващи, че са придобили допълнителни професионални квалификации в приемащата държава-членка.

(13)

За да се дефинира механизмът за признаване в рамките на общата система, е необходимо различните национални схеми за образование и обучение да се групират в отделни нива. Тези нива, които са приети само за целите на функционирането на общата система, не пораждат никакви последици по отношение на националните структури за образование и обучение, нито на компетентността на държавите-членки в тази сфера.

(14)

Механизмът за признаване, въведен с Директиви 89/48/EИО и 92/51/EИО, остава непроменен. Като последица от това титулярът на диплома, удостоверяваща успешното завършване на обучение след средното образование с минимална продължителност от една година, следва да получи достъп до регламентирана професия в държава-членка, където за достъп до такава професия се изисква притежаване на диплома, удостоверяваща успешното завършване на висше или университетско образование с продължителност четири години, независимо от това за какво равнище се отнася изискваната от приемащата държава-членка диплома. И обратно, когато достъпът до регламентирана професия е обвързан с успешното завършване на висше или университетско образование с продължителност повече от четири години, такъв достъп следва да се разреши само на лица, притежаващи диплома, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност не по-малка от три години.

(15)

При отсъствие на хармонизация на минималните квалификационни изисквания за получаване на достъп до професиите, регламентирани от общата система, приемащата държава-членка трябва да разполага с възможност за налагане на компенсационна мярка. Тази мярка трябва да бъде пропорционална и, по-специално, да бъде съобразена с професионалния стаж на молителя. Опитът показва, че изискването към мигрантите да направят избор между изпит за правоспособност и период за приспособяване, осигурява достатъчни гаранции, що се отнася до тяхното ниво на квалификация, поради което всяко изключение от изискването за такъв избор следва да бъде мотивирано във всеки отделен случай с императивно изискване от обществен интерес.

(16)

С цел улесняване на свободното движение на специалисти, като в същото време се гарантира достатъчно равнище на квалификация, различни професионални сдружения и организации, и държавите-членки трябва да разполагат с възможност да предлагат общи платформи на европейско равнище. Настоящата директива следва, при определени условия, в съответствие с компетентността на държавите-членки да определят квалификациите, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение, и в съответствие с правото на Общността и, по-специално, Общностното право в областта на конкуренцията, да бъде съобразена с тези инициативи, като в същото време насърчава в този контекст една по-голяма автоматичност на признаването в рамките на общата система. Професионалните сдружения, които са оправомощени да представят общи платформи, трябва да са представителни на национално и европейско равнище. Обща платформа е набор от критерии, които позволяват отчитане и компенсиране на най-широк кръг от констатираните съществени различия между квалификационните изисквания в най-малко две трети от държавите-членки, включително всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Тези критерии биха могли да включват например изисквания за допълнително обучение, период за приспособяване под формата на стаж, изпит за правоспособност, задължително минимално равнище на професионален стаж, или комбинация от тези възможности.

(17)

За да бъдат отчетени всички ситуации, по отношение на които все още не са приети разпоредби относно признаването на професионалните квалификации, обхватът на общата система трябва да се разшири, като се включат и случаите, които не са обхванати от специална система, което включва както случаите, в които професията не е обхваната от тези системи, така и случаите, в които професията е обхваната от такава специална система, но поради някакви специфични и изключителни обстоятелства молителят не отговаря на условията, за да се възползва от тази система.

(18)

Налице е необходимост от опростяване на правилата за достъп до редица индустриални, търговски и занаятчийски дейности в държавите-членки, където тези професии са регламентирани, в случаите, когато тези дейности са упражнявани за достатъчно дълъг и неотдавнашен период от време в друга държава-членка, като за тези дейности се поддържа система за автоматично признаване въз основа на професионалния стаж.

(19)

Свободата на движение и взаимното признаване на удостоверенията за професионални квалификации на лекари, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти трябва да се основават на фундаменталния принцип на автоматично признаване на удостоверения за професионални квалификации на базата на координирани минимални квалификационни изисквания. В допълнение, достъпът в държавите-членки до професиите „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ трябва да се обвърже с притежаване на определена професионална квалификация, гарантираща, че лицето е преминало обучение, което отговаря на предвидените минимални изисквания. Тази система следва да бъде допълнена с поредица от придобити права, от които квалифицираните специалисти да се ползват при определени условия.

(20)

За да бъдат отчетени характеристиките на квалификационната система за лекари и лекари по дентална медицина и действащото acquis communautaire в областта на взаимното признаване, принципът за автоматично признаване на медицинските специалности и специалностите по дентална медицина, общи за не по-малко от две държави-членки, следва да продължи да се прилага по отношение на всички специалности, признати към датата на приемане на настоящата директива. От друга страна, за да се опрости системата, автоматичното признаване следва да се прилага след влизането в сила на настоящата директива само по отношение на тези нови медицински специалности, които са общи за не по-малко от две пети от държавите-членки. Нещо повече, настоящата директива не е пречка за държавите-членки да се договарят помежду си относно автоматично признаване, в съответствие със собствената си нормативна уредба, за някои медицински специалности и специалности по дентална медицина, които са общи за тях, но не подлежат на автоматично признаване по смисъла на настоящата директива.

(21)

Автоматичното признаване на професионалните квалификации на лекари с базово обучение не трябва да засяга компетентността на държавите-членки да обвързват или не тази квалификация с професионални дейности.

(22)

Всички държави-членки са длъжни да признаят професията „лекар по дентална медицина“ като отделна професия, различна от лекарската, независимо дали е налице специализация по одонтостоматология. Държавите-членки трябва да гарантират, че в резултат на обучението, което получават лекарите по дентална медицина, те ще разполагат с уменията, необходими за осъществяване на дейностите по профилактика, диагностика и лечение на аномалии и заболявания на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани. Професионалната дейност на лекар по дентална медицина трябва да се осъществява от лица, които притежават професионална квалификация за лекар по дентална медицина, предвидена в настоящата директива.

(23)

Бе констатирано, че не е желателно да се приемат валидни за всички държави-членки стандартизирани изисквания за обучение на акушерки. Вместо това държавите-членки трябва да разполагат с възможно най-голяма свобода да организират обучението за тази професия.

(24)

С оглед опростяване на настоящата директива следва да се използва понятието „фармацевт“ за определяне на приложното поле на разпоредбите, отнасящи се до автоматичното признаване на професионални квалификации, без да се накърнява прилагането на специалните норми в националните нормативни разпоредби, регламентиращи тези дейности.

(25)

Титулярите на професионална квалификация „фармацевт“ са специалисти в областта на медицината и по принцип трябва да разполагат с достъп във всички държави-членки до минимална съвкупност от дейности в тази област. При определяне на минималната съвкупност от дейности настоящата директива не може да ограничава дейностите, достъпни за фармацевтите в държавите-членки, по-специално, що се отнася до медицинските биологични анализи, нито да има за резултат създаване на монопол за тези специалисти, тъй като такава стъпка остава в изключителната компетентност на държавите-членки. Разпоредбите на настоящата директива не накърняват възможността на държавите-членки да въвеждат допълнителни изисквания за квалификация за достъп до професионални дейности, които не са включени в координираната минимална съвкупност от дейности. Това означава, че приемащата държава-членка трябва да има възможност да въвежда такива изисквания по отношение на гражданите, които притежават професионални квалификации, попадащи в приложното поле на процедурата за автоматично признаване по смисъла на настоящата директива.

(26)

Настоящата директива не предвижда координация на всички изисквания за достъп до дейностите в областта на фармацията и за тяхното упражняване. По-конкретно, географското разпределение на аптеките и монополът в разпространението на лекарства следва да останат в компетентността на държавите-членки. Настоящата директива не засяга законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, забраняващи на търговски дружества упражняване на някои дейности в областта на фармацията или въвеждащи определени условия за упражняването на такива дейности.

(27)

Архитектурното оформление, качеството на сградите, тяхното хармонично вписване в обкръжаващата ги среда, опазването на природните и градските пейзажи, както и на общественото и частното наследство, са въпроси от обществен интерес. От това следва, че взаимното признаване на професионалните квалификации трябва да се основава върху качествени и количествени критерии, гарантиращи, че титулярите на признати професионални квалификации са подготвени да разбират и претворяват потребностите на гражданите, обществените групи и организациите, отнасящи се до пространственото планиране, проектирането, организацията и реализацията на сгради, консервацията и експлоатацията на архитектурното наследство и опазването на природното равновесие.

(28)

Националните разпоредби в областта на архитектурата и тези, регламентиращи достъпа до професионалната дейност на архитект и нейното упражняване, се различават в широки граници по отношение на приложното си поле. В по-голямата част от държавите-членки дейностите в сферата на архитектурата се упражняват, де юре или де факто, от лица, притежаващи званието архитект, самостоятелно или придружено с друго звание, без лицата, които се ползват с монопол върху упражняването на такива дейности, освен ако са налице законодателни разпоредби с обратен смисъл. Тези дейности или някои от тях могат да се упражняват и от други специалисти, по-специално от инженери, които са преминали специално обучение в областта на строителството или архитектурата. С цел опростяване на настоящата директива понятието „архитект“ трябва да се използва с оглед определяне на приложното поле на разпоредбите, свързани с автоматичното признаване на професионалните квалификации в областта на архитектурата, без да се накърнява прилагането на специалните норми в националните нормативни разпоредби, регламентиращи тези дейности.

(29)

Когато национална или европейска професионална организация или сдружение в областта на дадена регламентирана професия отправи обосновано искане за приемане на специални разпоредби относно признаването на професионални квалификации въз основа на координация на минималните квалификационни изисквания, Комисията следва да прецени целесъобразността на приемане на предложение за изменение на настоящата директива.

(30)

За да се гарантира ефективността на системата за признаване на професионални квалификации, е необходимо да се приемат уеднаквени формални изисквания и процедури за нейното въвеждане, както и някои правила за упражняването на професията.

(31)

Тъй като се предполага, че сътрудничеството между държавите-членки, от една страна, и между тях и Комисията, от друга, ще улесни прилагането на настоящата директива и съблюдаването на задълженията, произтичащи от нея, следва да бъде организирана съответна рамка за осъществяване на това сътрудничество.

(32)

Въвеждането на европейско равнище на професионални карти от професионалните сдружения или организации има потенциал да улесни мобилността на специалистите, по-специално посредством ускоряване на обмена на информация между приемащата държава-членка и държавата-членка по произход. Тези професионални карти следва да позволят осъществяване на наблюдение върху професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки. Тези карти могат, при пълно спазване на разпоредбите, отнасящи се до защитата на личните данни, да съдържат информация относно професионалните квалификации на специалиста (данни за завършения университет или учебно заведение, придобитите квалификации, професионалния стаж), законосъобразното му установяване, наложените санкции, свързани с професионалната му дейност, и информация за компетентния орган.

(33)

Създаването на мрежа от точки за контакт, чиято задача е да предоставят информация и съдействие на гражданите на държавите-членки, ще позволи да се гарантира прозрачността на системата за признаване. Тези точки за контакт ще предоставят, при поискване, на всеки гражданин и на Комисията цялата информация и адресите, свързани с правата на признаване. Определянето на само една точка за контакт от всяка държава-членка в рамките на тази мрежа не засяга организацията и компетентностите на национално равнище. По-специално, директивата не препятства определянето на национално равнище на няколко служби, като точката за контакт, определена в рамките на споменатата по-горе мрежа, е натоварена с координацията с другите служби и с предоставянето, при необходимост, на информация на гражданите относно съответната компетентна служба.

(34)

Администрирането на различните системи за признаване, създадени в изпълнение на секторните директиви, и на общата система се оказа тромаво и сложно. Налице е, следователно, необходимост от опростяване на администрацията и актуализиране на настоящата директива с цел да се отчете научният и техническият напредък, по-специално в случаите, в които се осъществява координация на минималните квалификационни изисквания с оглед автоматично признаване на професионалните квалификации. За тази цел следва да бъде създаден единен комитет за признаване на професионалните квалификации, като при това следва да се осигури подходящо участие на представители на професионалните организации, включително на европейско равнище.

(35)

Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., което урежда условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (20).

(36)

Изготвянето от държавите-членки на редовен доклад относно изпълнението на настоящата директива, съдържащ статистически данни, ще позволи да се определи ефектът от системата за признаване на професионални квалификации.

(37)

Необходимо да се въведе подходяща процедура за приемане на временни мерки, в случай че прилагането на разпоредби от настоящата директива се натъкне на значителни затруднения в държава-членка.

(38)

Разпоредбите на настоящата директива не засягат правомощията на държавите-членки във връзка с организацията на техните системи за обществено осигуряване и за определяне на дейностите, които трябва да се упражняват по реда на тези системи.

(39)

С оглед на скоростта на технологичното развитие и научния напредък, ученето през целия живот е от особено значение за голям брой професии. В този контекст държавите-членки са компетентни да приемат детайлизиран ред за поддържане, посредством подходящо текущо обучение, на подготовката на специалистите в крак с техническия и научния напредък.

(40)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно рационализиране, опростяване и усъвършенстване на правилата за признаване на професионални квалификации, не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите-членки и могат, следователно, да бъдат по-успешно осъществени на Общностно равнище, Общността може да приеме действия в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 на Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установен в цитирания член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(41)

Настоящата директива не накърнява прилагането на член 39, параграф 4 и член 45 от Договора, засягащи, по-специално, нотариусите.

(42)

Настоящата директива се прилага, що се отнася до правото на установяване и предоставянето на услуги, без да се засягат други специални законови разпоредби, отнасящи се до признаването на професионални квалификации, като действащите разпоредби в областта на транспорта, застрахователните посредници и одиторите, изпълняващи законоустановени дейности. Настоящата директива не засяга действието на Директива 77/249/EИО на Съвета от 22 март 1977 г. за улесняване ефективното упражняване на свободата на предоставяне на адвокатски услуги (21) или на Директива 98/5/EО на Европейския парламент и Съвета от 16 февруари 1998 г. за улесняване постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията (22). Признаването на професионални квалификации на адвокати с цел незабавно установяване с професионално звание на приемащата държава-членка следва да се регламентира от настоящата директива.

(43)

Настоящата директива обхваща, доколкото те са регламентирани, също и свободните професии, които, съгласно директивата, са професиите, упражнявани въз основа на съответни професионални квалификации в лично, отговорно и професионално независимо качество от лица, предоставящи интелектуални и концептуални услуги в интерес на клиента и обществото. Упражняването на професията може да е предмет в държавите-членки, в съответствие с Договора, на специални нормативни ограничения, основани на националното законодателство и на задължителни разпоредби, приети автономно в тези рамки, от компетентните представителни професионални органи, които ограничения гарантират и развиват техния професионализъм, качеството на услугите и поверителността на отношенията с клиента.

(44)

Настоящата директива не засяга мерките, необходими за осигуряване на високо равнище на защита на здравето и на потребителите,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива установява реда за признаване от държава-членка, която обвързва достъпа до регламентирана професия или нейното упражняване на своята територия с притежаване на определени професионални квалификации (наричана по-нататък в текста „приемаща държава-членка“), с цел достъп до тази професия и нейното упражняване, на професионални квалификации, придобити в една или повече други държави-членки (наричана/наричани по-нататък в текста държава-членка по произход), и който ред позволява на титуляра на споменатите квалификации да упражнява там същата професия.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага към всички граждани на държава-членка, включително упражняващите свободни професии, които желаят да упражняват регламентирана професия в друга държава-членка, различна от държавата, в която са придобили своите професионални квалификации, като самостоятелно заети или като заети лица.

2.   Всяка държава-членка може да допусне граждани на държава-членка, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, които не са придобити в държава-членка, да упражняват регламентирана професия по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), на своята територия в съответствие със собствената ѝ нормативна уредба. Що се отнася до професиите по дял III, глава III, това първоначално признаване трябва да е съобразено с минималните квалификационни изисквания, предвидени в тази глава.

3.   Когато, за определена регламентирана професия, в отделен правен инструмент на Общностното право, са предвидени други специални правила, пряко свързани с признаване на професионални квалификации, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат.

Член 3

Дефиниции

1.   По смисъла на настоящата директива:

a)

„регламентирана професия“ е професионална дейност или съвкупност от професионални дейности, достъпът до които, упражняването на които или един от начините на упражняване на които, са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби, на притежаването на определени професионални квалификации; по-специално, използването на професионално звание, ограничено от законови, подзаконови и административни разпоредби до титулярите на определена професионална квалификация, представлява начин на упражняване. Когато първото изречение от тази дефиниция не се прилага, професия, посочена в параграф 2, се приравнява на регламентирана професия;

б)

„професионални квалификации“ са квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност по член 11, буква a), i) и/или удостоверение за професионален стаж;

в)

„удостоверения за професионални квалификации“ са дипломи, свидетелства и други удостоверения, издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби на тази държава-членка и удостоверяващ успешното завършване на професионално обучение, проведено преимуществено на територията на Общността. Когато първото изречение на тази дефиниция на се прилага, удостоверенията за професионални квалификации, посочени в параграф 3, се приравняват на удостоверения за професионални квалификации;

г)

„компетентен орган“ е всяка власт или орган, натоварен от държава-членка с конкретното правомощие да издава или приема дипломи за обучение и други документи или информация, както и да приема молби и да взема решения, предвидени в настоящата директива;

д)

„регламентирано образование и обучение“ е всяко обучение, което е специално насочено към упражняване на определена професия и което включва курс или курсове, допълнени, при необходимост, с професионално обучение или пробен, или професионален стаж.

Структурата и равнището на професионалното обучение, пробният или професионалният стаж се определят от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на заинтересованата държава-членка или се контролират или утвърждават от органа, определен за тази цел;

е)

„професионален стаж“ е действителното и законосъобразно упражняване на съответната професия в държава-членка;

ж)

„период за приспособяване“ е упражняването на регламентирана професия, което се осъществява в приемащата държава-членка под контрола на квалифициран професионалист и евентуално се придружава от допълнително обучение. Този период на контролиран стаж подлежи на оценка. Условията и редът, регламентиращи периода за приспособяване и неговата оценка, както и статутът на мигранта, се определят от компетентния орган на приемащата държава-членка.

Статутът в приемащата държава-членка на лицето в период на контролиран стаж, по-специално, що се отнася до правото на местопребиваване, както и до задълженията, социалните права и обезпечения, помощите и трудовото възнаграждение, се определя от компетентните органи на тази държава-членка, в съответствие с приложимото законодателство на Общността;

з)

„изпит за правоспособност“ е проверка на професионалните познания на молителя, извършена от компетентните органи на приемащата държава-членка, с цел е да се оцени правоспособността на молителя да упражнява регламентирана професия в тази държава-членка. С оглед провеждането на този изпит, компетентните органи съставят списък на областите, които, въз основа на сравнение между обучението, изисквано в съответната държава-членка, и това, получено от молителя, не са обхванати от дипломата или други удостоверения за професионални квалификации, на които молителят се позовава.

Изпитът за правоспособност трябва да отчита факта, че молителят е професионалист, получил квалификация в държава-членка по произход или по местопребиваване. Той обхваща области, които се избират измежду фигуриращите в списъка и чието познаване е съществено условие за способността да се упражнява професията в приемащата държава-членка. Този изпит може също така да обхваща познаването на правилата за професионално поведение, приложими за съответните дейности в приемащата държава-членка.

Условията и редът на изпита за правоспособност и статутът в приемащата държава-членка на молителя, който желае да се подготви за изпита за правоспособност в тази държава, се определят от компетентните органи в същата държава-членка;

и)

„ръководител на предприятие“ е всяко лице, което упражнява в предприятие в съответната професионална област, дейност:

i)

като ръководител на предприятие или ръководител на клон на предприятие;

ii)

като заместник на собственика или на ръководителя на предприятие, когато тази длъжност предполага отговорност, еквивалентна на тази на представлявания собственик или ръководител;

iii)

на ръководна длъжност със задължения с търговски и/или технически характер, и с отговорност за едно или повече подразделения на предприятието.

2.   Професия, упражнявана от членовете на сдружение или организация, изброени в Приложение I, се приравнява на регламентирана професия.

Сдруженията и организациите, посочени в първата алинея, имат за цел, по-специално, да способстват за, и да поддържат висок стандарт в съответната професионална област. За тази цел те се ползват от признаване под специална форма от държава-членка и издават удостоверения за професионални квалификации на своите членове, гарантират зачитането от страна на техните членове на правилата за професионално поведение, предписани от тях, и им предоставят правото да се ползват от професионално звание, съкращение или положение, отговарящо на тези професионални квалификации.

Във всеки случай, когато държава-членка предостави признаване на сдружение или организация по първата алинея, тази държава е задължена да уведоми Комисията, която публикува съответно съобщение в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Удостоверения за професионални квалификации, издадени от трета държава, се считат за удостоверения за професионални квалификации, ако титулярът им има тригодишен професионален стаж по съответната професия на територията на държавата-членка, която е признала удостоверението за професионална квалификация по реда на член 2, параграф 2, удостоверен от тази държава.

Член 4

Последици от признаването

1.   Признаването на професионални квалификации от приемащата държава-членка предоставя на бенефициера достъп в тази държава-членка до професията, за която е придобил квалификация в държавата-членка по произход, и да упражнява тази професия в приемащата държава-членка при същите условия, които се прилагат за нейните граждани.

2.   За целите на настоящата директива професията, която молителят желае да упражнява в приемащата държава-членка, е същата, за която е придобил квалификация в своята държава-членка по произход, ако съответните професионални дейности са съпоставими.

ДЯЛ II

СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

Член 5

Принцип на свободно предоставяне на услуги

1.   Без да се засяга прилагането на конкретни разпоредби на Общностното право, както и на членове 6 и 7 от настоящата директива, държавите-членки не могат да ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации, свободното предоставяне на услуги в друга държава-членка:

a)

ако доставчикът на услуги е законно установен в държава-членка с цел да упражнява същата професия там (такава държава-членка е наричана по-нататък в текста „държава-членка по установяване“), и

б)

когато доставчикът на услуги се премести, ако е упражнявал тази професия в държавата-членка по установяване за не по-малко от две години през последните 10 години, предшестващи предоставянето на услугите, когато професията не е регламентирана в тази държава-членка. Изискването за упражняване на професията за срок от две години не се прилага, когато професията или образованието и обучението, изисквани за упражняването ѝ, са регламентирани.

2.   Разпоредбите в този дял се прилагат само в случаите, когато доставчикът на услуги се премести на територията на приемащата държава-членка, за да упражнява, на временен или случаен принцип, професията по параграф 1.

Временният или случаен характер на предоставянето на услуги се подлага на преценка във всеки отделен случай, по-специално по отношение на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето на услугите.

3.   При преместване доставчиците на услуги подлежат на действието на правила за професионално поведение с професионален, нормативен или административен характер, пряко свързани с професионалните квалификации, като например относно дефиницията на професията, ползването на професионални звания и сериозните професионални нарушения, които имат пряка и конкретна връзка със защитата и безопасността на потребителите, както и с дисциплинарни разпоредби, приложими в приемащата държава-членка към квалифицирани лица, които упражняват същата професия в тази държава-членка.

Член 6

Освобождаване от изисквания

В съответствие с член 5, параграф 1 приемащата държава-членка освобождава доставчиците на услуги, установени в друга държава-членка, от изискванията, които налага на специалистите, установени на нейната територия във връзка с:

а)

упълномощаване от регистрация при или членство в професионална организация или сдружение. С цел улесняване на прилагането на дисциплинарните разпоредби, действащи на тяхната територия, в съответствие с член 5, параграф 3, държавите-членки могат да предвидят автоматична временна регистрация при или формално членство в такава професионална организация или сдружение, при условие че такава регистрация или членство не забавя или усложнява по никакъв начин предоставянето на услуги и не е свързана с допълнителни разходи за доставчика на услуги. Копие от декларацията и, ако е необходимо, от документа за продължаване на действието, посочен в член 7, параграф 1, придружено за професиите, които имат отношение към общественото здраве и безопасност, посочени в член 7, параграф 4, или които се ползват с автоматично признаване по реда на дял III, глава III, с копие от документите, посочени в член 7, параграф 2, се изпраща от компетентния орган до съответната професионална организация или сдружение, като този акт поражда последиците на автоматична временна регистрация или формално членство за тази цел;

б)

регистрация в обществен социалноосигурителен институт с цел уреждане на взаимоотношения с осигурител във връзка с дейности, упражнявани в интерес на осигурени лица.

При това доставчикът на услуги е длъжен да уведоми предварително или, в неотложни случаи, впоследствие органа по буква б) за услугите, които е предоставил.

Член 7

Изискване за предварителна декларация в случай на преместване на доставчика на услуги

1.   Държавите-членки могат да въведат изискване, когато доставчик на услуги се премести за първи път от една държава-членка в друга с цел да предоставя услуги, да уведомява компетентния орган в приемащата държава-членка с писмена декларация, която се представя предварително и включва данни за наличието на застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност. Тази декларация следва да се подновява ежегодно, ако доставчикът на услуги възнамерява да предоставя услуги на временен или случаен принцип в тази държава-членка през съответната година. Доставчикът на услуги може да направи декларацията във всякаква форма.

2.   Освен това, при първото предоставяне на услуги или, ако е налице съществена промяна в обстоятелствата, потвърдена с документите, държавите-членки могат да изискват декларацията да бъде придружена със следните документи:

a)

документ за гражданството на доставчика на услуги;

б)

удостоверение, че лицето е законно установено в държава-членка с цел упражняване на съответните дейности, и че не му е наложена забрана (включително временна) за упражняване на тези дейности към момента на издаване на удостоверението;

в)

удостоверения за професионални квалификации;

г)

в случаите по член 5, параграф 1, буква б) доказателства във всякаква форма, потвърждаващи, че доставчикът на услуги е упражнявал съответната дейност в продължение на не по-малко от две години през предходните десет години;

д)

за професии в сектора на сигурността — удостоверение за чисто съдебно минало, когато държавата-членка изисква такова от собствените си граждани.

3.   Услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване, ако такова е предвидено в тази държава-членка за съответната професионална дейност. Това звание се посочва на официалния език или един от официалните езици на държавата-членка по установяване по такъв начин, че да не се допусне объркване с професионалното звание в приемащата държава-членка. Когато в държавата-членка по установяване не е предвидено такова професионално звание, доставчикът на услуги посочва своята професионална квалификация на официалния език или един от официалните езици на тази държава-членка. По изключение се допуска услугите да се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка, в случаите по дял III, глава III.

4.   Във връзка с първото предоставяне на услуги, в случаите на регламентирани професии, имащи отношение към общественото здраве или безопасност, които не се ползват с автоматично признаване по реда на дял III, глава III, компетентният орган на приемащата държава-членка може да провери професионалните квалификации на доставчика на услуги преди първото предоставяне на услуги. Такава предварителна проверка се допуска само, когато тя се извършва с цел предотвратяване на сериозно увреждане на здравето и безопасността на получателя на услугите, причинено от липса на професионална квалификация на доставчика на услуги, като проверката не може да надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

В срок до един месец от получаване на декларацията и придружаващите я документи, компетентният орган полага усилия да уведоми доставчика на услуги за решението си да не проверява неговите професионални квалификации или за резултата от тази проверка. Когато възникне затруднение, което би довело до закъснение, компетентният орган съобщава на доставчика на услуги причините за закъснението в срок от един месец от възникването му и срока за вземане на решение, процедурата за което трябва да приключи до края на втория месец от получаването на пълната документация.

Когато е налице съществено несъответствие между професионалните квалификации на доставчика на услуги и обучението, изисквано в приемащата държава-членка, което може да доведе до увреждане на общественото здраве и безопасност, приемащата държава-членка следва да даде на доставчика на услуги възможност да докаже, по-специално, като издържи изпит за правоспособност, че е придобил липсващите му знания или компетентност. Във всички случаи, предоставянето на услугите трябва да може да започне в срок от един месец от вземането на решение в съответствие с предходната алинея.

При липса на реакция от компетентния орган в сроковете, предвидени в предходните алинеи, може да се пристъпи към предоставянето на услугите.

Когато професионалните квалификации са верифицирани по реда на този параграф, услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в приемащата държава-членка.

Член 8

Административно сътрудничество

1.   Компетентните органи на приемащата държава-членка могат да се обърнат към компетентните органи на държавата-членка по установяване по повод на всяко предоставяне на услуги, с искане за предоставяне на информация относно законността на установяването на доставчика на услуги и неговото добро професионално поведение, както и относно липсата на дисциплинарни или наказателноправни санкции от професионално естество. Компетентните органи в държавата-членка по установяване предоставят тази информация в съответствие с разпоредбите на член 56.

2.   Компетентните органи осигуряват обмена на цялата информация, необходима за правилното разглеждане на жалби, подадени от получатели на услугите срещу доставчик на услуги. Получателите на услугите следва да бъдат уведомени за решението по подадената жалба.

Член 9

Изисквания за предоставяне на информация на получателите на услугите

Когато услугите се предоставят под професионалното звание, предвидено в държавата-членка по установяване или въз основа на професионалната квалификация на доставчика на услуги, в допълнение към останалите изисквания за предоставяне на информация, предвидени в Общностното право, компетентните органи на приемащата държава-членка могат да изискват от доставчика на услуги да предоставя на получателите на услугите информацията по всички или някои от следващите точки:

a)

ако доставчикът на услуги е регистриран в търговски регистър или подобен публичен регистър, данни за регистъра, в който е регистриран, номера на регистрацията му или еквивалентни идентификационни данни, съдържащи се в този регистър;

б)

ако в държавата-членка по установяване с цел упражняване на дейността се изисква получаване на правоспособност, наименованието и адреса на компетентния контролен орган;

в)

данни за всички професионални сдружения или подобни организации, в които е регистриран доставчикът на услуги;

г)

професионалното звание, а когато няма такова, наименованието на професионалната квалификация на доставчика на услуги и държавата-членка, където е придобито това звание или квалификация;

д)

ако доставчикът на услуги осъществява дейност, за която дължи ДДС, идентификационния номер по ДДС, посочен в член 22, параграф 1 от шестата Директива 77/388/EИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизацията на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — Обща система на данък добавена стойност: уеднаквена основа за оценка (23);

е)

данни за застрахователно покритие или други механизми за индивидуална или колективна защита, що се отнася до професионална отговорност.

ДЯЛ III

СВОБОДА НА УСТАНОВЯВАНЕ

ГЛАВА I

Обща система за признаване на удостоверения за обучение

Член 10

Приложно поле

Тази глава се прилага към всички професии, които не попадат в приложното поле на глави II и III от този дял, както и в следните случаи, в които молителят, поради конкретни и изключителни причини, не отговаря на изискванията, предвидени в тези глави:

a)

за дейностите, изброени в Приложение IV, когато мигрантът не отговаря на изискванията по членове 17, 18 и 19;

б)

за лекари с базово образование, лекари-специалисти, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, когато мигрантът не отговаря на изискванията за действителна и законосъобразна професионална практика по членове 23, 27, 33, 37, 39, 43 и 49;

в)

за архитекти, когато мигрантът притежава удостоверение за професионална квалификация, което не е включено в точка 5.7 от Приложение V;

г)

без да се засягат разпоредбите на член 21, параграф 1 и членове 23 и 27, за лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които трябва да преминат курс на обучение за придобиване на звание, посочено в, точки 5.1.1, 5.2.2, 5.3.2, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, и изключително с цел признаване на съответната специализация;

д)

за медицински сестри с общ профил и специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които преминават курс на обучение за придобиване на звание, посочено в точка 5.2.2 от Приложение V, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил;

е)

за специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил, когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил, специализирани медицински сестри, които не са преминали обучение за медицинска сестра с общ профил или специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за образователно-квалификационна степен „специалист“, които преминават обучение за придобиване на званията, посочени в точка 5.2.2 от Приложение V;

ж)

за мигранти, които отговарят на изискванията по член 3, параграф 3.

Член 11

Квалификационни нива

За целите на прилагането на член 13 професионалните квалификации са групирани в следните нива:

a)

удостоверение за правоспособност, издадено от компетентен орган в държавата-членка по произход, определен в съответствие със законовите, подзаконовите или административните разпоредби на тази държава-членка, на основание на:

i)

курс на обучение, който не е част от свидетелство или диплома по смисъла на букви б), в), г) или д), или специален изпит без предварително обучение или упражняване на професията при пълно работно време в държава-членка в продължение на три последователни години или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в рамките на последните десет години,

ii)

или общо основно или средно образование, удостоверяващо, че титулярът е придобил общи познания;

б)

свидетелство, удостоверяващо успешно завършване на средно образование, което е:

i)

общо, допълнено с учебен курс или професионално обучение, различно от посоченото в буква в), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс, или

ii)

техническо или професионално, допълнено, при необходимост, с учебен курс или професионално обучение, посочено в буква и), и/или с изпитателен или професионален стаж, изискван в допълнение към този курс;

в)

диплома, удостоверяваща успешното завършване на:

i)

обучение след завършване на средното образование, различно от посоченото в букви г) и д), с минимална продължителност от една година или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, едно от приемните изисквания за което е, като правило, успешно завършване на средния курс на образование, който се изисква за прием в университет или висше училище, или завършване на еквивалентно средно образование, както и професионално обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование; или

ii)

когато става дума за регламентирана професия, обучение със специална структура, включено в Приложение II, равностойно на нивото на обучението, предвидено в i), което предоставя сравнимо равнище на професионална подготовка и подготвя обучавания за изпълнение на сравними отговорности и функции. Списъкът в Приложение II подлежи на изменения по реда на процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, за да се отчете обучението, отговарящо на изискванията по предходното изречение;

г)

диплома, удостоверяваща успешно завършване на обучение след средното образование с продължителност не по-малко от три и не повече от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на същото равнище, както и професионалното обучение, което може да се изисква в допълнение към този курс след средно образование;

д)

диплома, удостоверяваща, че титулярът ѝ е завършил успешно курс на обучение след средно образование с минимална продължителност от четири години, или с равностойна продължителност при задочна форма на обучение, в университет или висше учебно заведение, или друго учебно заведение, предоставящо обучение на равностойно равнище, и, ако е необходимо, че той е завършил успешно професионалното обучение, изисквано в допълнение към курса след средно образование.

Член 12

Равно третиране на професионални квалификации

Всяко удостоверение или съвкупност от удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентен орган в държава-членка, удостоверяващи успешно завършване на обучение в Общността, което е признато от тази държава-членка за равностойно по отношение на нивото, и което дава на титуляра същите права на достъп до професия или нейното упражняване, или подготвя за упражняване на тази професия, се приравнява на удостоверение за професионална квалификация по член 11, включващо съответното ниво.

Всяка професионална квалификация, която, макар и да не отговаря на изискванията, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби, действащи в държавата-членка по произход, за достъп до определена професия или за нейното упражняване, дава на титуляра придобити права по силата на тези разпоредби, също се приравнява на такова удостоверение за професионални квалификации при условията, предвидени в първата алинея. По-специално, тази разпоредба се прилага, ако държавата-членка по произход е повишила изискванията за достъп до професия и за нейното упражнявано ниво на обучение, и ако лице, завършило отмененото обучение, което не отговаря на изискванията по новата квалификация, се ползва с придобити права по силата на национални законови, подзаконови или административни разпоредби; в такъв случай, това отменено обучение се счита от приемащата държава-членка, за целите на прилагане на член 13, за отговарящо на нивото на новото обучение.

Член 13

Условия за признаване

1.   Ако достъпът до регламентирана професия или нейното упражняване в приемащата държава-членка са обвързани с притежаване на определени професионални квалификации, компетентният орган на тази държава-членка разрешава достъпа до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към нейните граждани, на молителите, притежаващи удостоверение за правоспособност или удостоверение за професионални квалификации, изисквани от друга държава-членка, за получаване на достъп до тази професия и за нейното упражняване на нейната територия.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните условия:

а)

да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел, в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава-членка;

б)

да удостоверяват ниво на професионална квалификация, което е минимум равностойно на нивото, непосредствено предшестващо това, което се изисква от приемащата държава-членка, в съответствие с член 11.

2.   Достъп до професията и нейното упражняване, в съответствие с параграф 1, се разрешават на молителите, които са упражнявали професията по този параграф при пълно работно време в продължение на две години през последните десет години в друга държава-членка, която не регламентира тази професия, при условие че те притежават едно или повече от удостоверенията за правоспособност или документи, удостоверяващи професионални квалификации.

Удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

да са издадени от компетентен орган в държава-членка, определен за тази цел, в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, действащи в тази държава-членка;

б)

да удостоверяват ниво на професионална квалификация, което е минимум равностойно на нивото, непосредствено предшестващо това, което се изисква от приемащата държава-членка, в съответствие с член 11;

в)

да удостоверяват, че титулярът е подготвен за упражняването на съответната професия.

При това, двегодишният професионален стаж по първата алинея не може да се изисква, ако удостоверението за професионална квалификация, което молителят притежава, удостоверява завършването на регламентирано образование и обучение по смисъла на член 3, параграф 1, буква д) на квалификационните нива, описани в член 11, букви б), в), г) или д). Регламентираното образование и обучение, посочено в Приложение III, се счита за такова регламентирано образование и обучение на нивото, описано в член 11, буква в). Списъкът в Приложение III подлежи на изменение по реда на член 58, параграф 2, за да се отчете регламентираното образование и обучение, което предоставя сравнима професионална подготовка и което подготвя обучаваните да изпълняват сравними отговорности и функции.

3.   Чрез дерогация от параграф 1, буква б) и на параграф 2, буква б) приемащата държава-членка разрешава достъп до регламентирана професия и упражняването ѝ, когато достъпът до тази професия на нейната територия е обвързан с притежаване на професионална квалификация, удостоверяваща успешно завършване на висше или университетско образование с продължителност от четири години, и когато молителят притежава професионална квалификация по член 11, буква в).

Член 14

Компенсационни мерки

1.   Член 13 не е пречка за приемащата държава-членка да изисква от молителя полагане на период за приспособяване с продължителност до три години или на изпит за правоспособност, ако:

a)

продължителността на обучението, за което той е представил удостоверение по условията на член 13, параграф 1 или 2, е най-малко с една година по-кратка от изискваната от приемащата държава-членка;

б)

обучението, което е преминал той, обхваща съществено различно съдържание от съдържанието, включено в удостоверението за професионални квалификации, изисквано от приемащата държава-членка;

в)

регламентираната професия в приемащата държава-членка включва една или повече регламентирани професионални дейности, които не са включени в съответстващата професия в държавата-членка по произход на молителя по смисъла на член 4, параграф 2 и това несъответствие се изразява в конкретно обучение, което се изисква в приемащата държава-членка и чието съдържание се различава съществено от включеното в удостоверенията за правоспособност или за професионални квалификации на молителя.

2.   Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност.

Когато по повод на определена професия държава-членка намери за необходимо да направи дерогация от предвиденото в предходната алинея изискване да предостави на молителя възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност, тя информира предварително за това останалите държави-членки и Комисията и представя достатъчна обосновка за предприетата дерогация.

Ако, след като получи цялата необходима информация, Комисията прецени, че дерогацията по втората алинея не е обоснована или противоречи на Общностното право, в тримесечен срок тя поканва държавата-членка да се въздържи от предприемане на предвидената мярка. При липса на отговор от Комисията в посочения срок може да се пристъпи към дерогацията.

3.   Чрез дерогация от принципа за правото на избор на молителя, предвидено в параграф 2, за професии, чието упражняване изисква прецизно познаване на националното законодателство и по отношение на които предоставянето на консултации и/или съдействие във връзка с националното законодателство е съществен и постоянен аспект от професионалната дейност, приемащата държава-членка може да предвиди изискване за период на приспособяване или изпит за правоспособност.

Това се отнася и за случаите, предвидени в член 10, букви б) и в), член 10, буква г), относно лекарите и лекарите по дентална медицина, член 10, буква е), когато мигрантът иска признаване в друга държава-членка, където съответните професионални дейности се упражняват от медицински сестри с общ профил или от специализирани медицински сестри, притежаващи удостоверения за професионално-квалификационна степен „специалист“, която се присвоява след преминаване на обучението за придобиване на професионалните звания, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и в член 10, буква ж).

В случаите по член 10, буква а) приемащата държава-членка може да изисква преминаване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, когато мигрантът възнамерява да упражнява професионални дейности като самостоятелно заето лице или като ръководител на предприятие, които изискват познаване и прилагане на действащите национални разпоредби, при условие че познаването и прилагането на тези национални разпоредби се изискват от компетентните органи на приемащата държава-членка от собствените ѝ граждани за получаване на достъп до тези дейности.

4.   За целите на прилагането на параграф 1, букви б) и в), „съществено различно съдържание“ е съдържание, познаването на което е необходимо за упражняването на професията и по отношение на което обучението, преминато от мигранта, се характеризира със съществени несъответствия, що се отнася до продължителността или съдържанието, от обучението, изисквано от приемащата държава-членка.

5.   Разпоредбата на параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалността. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от молителя покриване на период за приспособяване или явяване на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, придобити от молителя в процеса на професионалния му стаж в държава-членка или в трета страна, са от такъв характер, че да компенсират, изцяло или отчасти, съществените несъответствия, посочени в параграф 4.

Член 15

Отказ от компенсационни мерки на основата на общи платформи

1.   За целите на прилагането на този член под „общи платформи“ се разбира набор от критерии за професионални квалификации, годни да компенсират установените съществени несъответствия между изискванията за професионална подготовка за определена професия в отделните държави-членки. Тези съществени несъответствия се установяват посредством съпоставяне на продължителността и съдържанието на обучението в не по-малко от две трети от държавите-членки, включително във всички държави-членки, които регламентират съответната професия. Несъответствията в съдържанието на обучението могат да се дължат на съществени несъответствия в обхвата на професионалните дейности.

2.   Общи платформи по смисъла на параграф 1 могат да представят пред Комисията държави-членки или професионални сдружения или организации, които са представителни на национално и европейско равнище. Ако Комисията, след консултации с държавите-членки, е на становище, че представеният проект за обща платформа улеснява взаимното признаване на професионалните квалификации, тя може да представи проект за мерки, които да бъдат приети в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2.

3.   Когато професионалните квалификации на молителя отговарят на критериите, предвидени в приетата мярка в съответствие с параграф 2, приемащата държава-членка се отказва от прилагане на компенсационни мерки по член 14.

4.   Разпоредбите на параграфи 1—3 не засягат компетентността на държавите-членки да определят професионалните квалификации, изисквани за упражняване на професии на тяхната територия, както и съдържанието и организацията на техните системи за образование и професионално обучение.

5.   Ако държава-членка е на мнение, че критериите, предвидени в мярка, приета в съответствие с параграф 2, вече не предлагат достатъчни гаранции по отношение на професионалните квалификации, тя уведомява за това Комисията, която от своя страна представя, ако е необходимо, проект за мярка в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2.

6.   Комисията представя до 20 октомври 2010 г. пред Европейския парламент и пред Съвета доклад за прилагането на този член и, при необходимост, подходящи предложения за изменения на неговите разпоредби.

ГЛАВА II

Признаване на професионален стаж

Член 16

Изисквания по отношение на професионалния стаж

Ако в държава-членка достъпът до, или упражняването на една от дейностите, изброени в Приложение IV, е обвързан с притежаване на общи, търговски или професионални познания и способности, тази държава-членка следва да признае предишно упражняване на дейност в друга държава-членка като достатъчно доказателство за притежаването на такива познания и способности. Дейността трябва да е упражнявана в съответствие с разпоредбите на членове 17, 18 и 19.

Член 17

Дейности, изброени в списък I от Приложение IV

1.   Що се отнася до дейностите, изброени в списък I от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

a)

в течение на шест последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в)

в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от пет години; или

д)

в течение на пет последователни години в качеството на висш ръководител, от които не по-малко от три години трябва да включват технически задължения и отговорност за управлението на поне едно подразделение на фирмата, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2.   В случаите по букви a) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

3.   Параграф 1, буква д) не се прилага към дейности, включени в Група ex 855, „заведения за фризьорство“, по номенклатурата на ISIC.

Член 18

Дейности, изброени в списък II от Приложение IV

1.   Що се отнася до дейностите, изброени в списък II от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

a)

в течение на пет последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът е доказал, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в)

в течение на четири последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, когато бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

г)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на минимум пет години; или

д)

в течение на пет последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от три години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

е)

в течение на шест последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност с минимална продължителност от две години, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2.   В случаите по букви а) и г) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 19

Дейности, изброени в списък III от Приложение IV

1.   Що се отнася до дейностите, изброени в списък III от Приложение IV, съответната дейност трябва да е упражнявана:

a)

в течение на три последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие; или

б)

в течение на две последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно; или

в)

в течение на две последователни години в качеството на самостоятелно заето лице или на ръководител на предприятие, ако бенефициерът може да докаже, че е упражнявал съответната дейност в качеството на наето лице в продължение на не по-малко от три години; или

г)

в течение на три последователни години в качеството на наето лице, ако бенефициерът може да докаже, че е преминал курс на обучение за съответната дейност, удостоверено със свидетелство, признато от държавата-членка или определено от компетентен професионален орган за напълно валидно.

2.   В случаите по букви а) и в) упражняването на дейността не трябва да е прекъснато повече от десет години преди датата, на която заинтересованото лице е внесло своята окомплектована молба пред компетентния орган, посочен в член 56.

Член 20

Изменения в списъците на дейностите, поместени в Приложение IV

Изменения в списъците на дейностите в Приложение IV, във връзка с които се признава професионален стаж в съответствие с член 16, могат да се внасят в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел актуализиране или разясняване на номенклатурата, при условие че това не е свързано с никакви изменения на дейностите, свързани с отделните категории.

ГЛАВА III

Признаване на минималните квалификационни изисквания въз основа на координация

Раздел 1

Общи разпоредби

Член 21

Принцип на автоматично признаване

1.   Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейност на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „фармацевт“ и „архитект“, изброени в в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V, които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 44 и 46, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации.

Тези удостоверения за професионални квалификации се издават от компетентните органи на държавите-членки и, при необходимост, следва да са придружени със свидетелствата, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V.

Разпоредбите на първа и втора алинея не засягат придобитите права по членове 23, 27, 33, 37, 39 и 49.

2.   Всяка държава-членка признава, с цел упражняване на обща медицинска практика в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване, удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, и издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки в съответствие с минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 28.

Разпоредбите на предходната алинея не засягат придобитите права по член 30.

3.   Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V, ,които отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и на критериите, предвидени в член 41, и, за целите на достъпа до професионалните дейности и тяхното упражняване, дава на тези удостоверения същото действие на своята територия, като издаваните от нея удостоверения за професионални квалификации. Тази разпоредба не засяга придобитите права по членове 23 и 43.

4.   Държавите-членки не са задължени да дадат действие на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V, за откриване на нови аптеки. С оглед целите на този параграф, аптеки, функциониращи от по-малко от три години, също се считат за нови аптеки.

5.   Удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, посочени в точка 5.7.1 от Приложение V, които са предмет на автоматично признаване по силата на параграф 1, удостоверяват завършването на курс на обучение, започнал не по-рано от академичната година, посочена в това приложение.

6.   Всяка държава-членка предоставя достъп до професиите „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ и право за тяхното упражняване само на лица, които притежават удостоверения за професионални квалификации, изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверяващи, че заинтересованото лице е придобило, през периода на своето обучение, според случая, знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3.

Обхватът на знанията и уменията, предвидени в член 24, параграф 3, член 31, параграф 6, член 34, параграф 3, член 38, параграф 3, член 40, параграф 3 и член 44, параграф 3, подлежат на изменения по реда на член 58, параграф 2 с цел тези знания и умения да бъдат адаптирани към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

7.   Всяка държава-членка уведомява Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които приема във връзка с издаването на удостоверения за професионални квалификации в сферата на приложение на тази глава. Освен това, за удостоверенията за професионални квалификации в сферата на приложение, засегната в раздел 8, това уведомление се изпраща и до останалите държави-членки.

Комисията публикува подходящо съобщение в Официален вестник на Европейския съюз, в което назовава приетите от държавите-членки наименования на удостоверения за професионални квалификации, и, при необходимост, органа, който издава удостоверенията за професионални квалификации, свидетелството, което придружава удостоверението, и съответното професионално звание, посочено в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2, 5.6.2 и 5.7.1 от Приложение V.

Член 22

Общи разпоредби относно обучението

Що се отнася до обучението, посочено в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46:

a)

държавите-членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи; тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение;

б)

в съответствие с националните процедури във всяка държава-членка, продължаващото образование и обучение следва да гарантира, че лицата, завършили обучението си, са в състояние да следват развитието в съответната професионална област с цел да се осигури безопасно и ефективно предоставяне на услуги.

Член 23

Придобити права

1.   Без да се засягат придобитите права, специфични за съответните професии, в случаите, когато удостоверенията за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалнте дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, притежавани от граждани на държави-членки, не отговарят на всички квалификационни изисквания по членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, доколкото такива удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди референтните дати, предвидени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, и са придружени със свидетелство, в което се посочва, че титулярите са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2.   Същите разпоредби се прилагат и по отношение на удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“, придобити на територията на бившата Германска демократична република, които не отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в членове 24, 25, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, ако тези удостоверения удостоверяват успешно завършване на обучение, което е започнало преди:

a)

3 октомври 1990 г. за лекари с базово образование, медицински сестри с общ профил, лекари по дентална медицина с базово образование, лекари по дентална медицина-специалисти, ветеринарни лекари, акушерки и фармацевти, и

б)

3 април 1992 г. за лекари-специалисти.

Удостоверенията за професионални квалификации по първата алинея дават на титулярите им правото да упражняват професионални дейности на цялата територия на Германия при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните германски органи, посочени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

3.   Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 1, всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държави-членки и издадени от бившата Чехословакия, или чието обучение е започнало в Чешката република и Словакия преди 1 януари 1993 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия, като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4.   Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившия Съветски съюз, или чието обучение е започнало:

a)

за Естония — преди 20 август 1991 г.,

б)

за Латвия — преди 21 август 1991 г.,

в)

за Литва — преди 11 март 1990 г.,

когато органите на всяка от трите посочени държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават, и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, медицинска сестра с общ профил, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации за ветеринарни лекари, издадени от бившия Съветски съюз или по отношение на които обучението е започнало, за Естония, преди 20 август 1991 г., потвърждението по предходната алинея трябва да се придружава със свидетелство, издадено от естонските власти, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности на територията на съответните държави в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

5.   Всяка държава-членка признава удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, даващи право на достъп до професионалните дейности на лекар с базово образование и лекар-специалист, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „лекар по дентална медицина-специалист“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“, „фармацевт“ и „архитект“, притежавани от граждани на държавите-членки и издадени от бившата Югославия, или чието обучение е започнало, за Словения, преди 25 юни 1991 г., когато органите на една от споменатите държави-членки потвърдят, че посочените удостоверения за професионални квалификации имат същата правна валидност на тяхната територия като удостоверенията за професионални квалификации, които те издават и, що се отнася до архитектите, като удостоверенията за професионални квалификации, посочени за тези държави-членки в точка 6 от Приложение VI, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на лекар с базово образование, лекар-специалист, лекар по дентална медицина, лекар по дентална медицина-специалист, медицинска сестра с общ профил, ветеринарен лекар, акушерка и фармацевт, по отношение на дейностите, посочени в член 45, параграф 2, и на архитект, по отношение на дейностите, посочени в член 48, и до упражняването на тези дейности.

Споменатото потвърждение трябва да се придружава със свидетелство, издадено от същите органи, в което се посочва, че въпросните лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности, на територията на съответните държави, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

6.   Всяка държава-членка признава като достатъчно доказателство, за граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионални квалификации за професиите: „лекар“, „медицинска сестра с общ профил“, „лекар по дентална медицина“, „ветеринарен лекар“, „акушерка“ и „фармацевт“ не отговарят на професионалните звания, предвидени за тази държава-членка в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V, удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки, придружени със свидетелство, издадено от компетентните власти или органи.

Потвърждението по първата алинея трябва да посочва, че удостоверението за професионални квалификации удостоверява успешно завършване на обучение в съответствие с разпоредбите на членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40 и 44, и се приравнява от държавата-членка, която го e издала, на квалификациите, чиито наименования са изброени в точки 5.1.1, 5.1.2, 5.1.3, 5.1.4, 5.2.2, 5.3.2, 5.3.3, 5.4.2, 5.5.2 и 5.6.2 от Приложение V.

Раздел 2

Лекари

Член 24

Базово обучение по медицина

1.   За достъп до базово обучение по медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение, в университет.

2.   Общата продължителност на базовото обучение по медицина включва най-малко шест години или 5 500 часа теоретично и практическо обучение, проведено от или под контрола на университет.

За лица, които са започнали обучението си преди 1 януари 1972 г., курсът на обучение по предходната алинея може да включва шест месеца редовно практическо обучение, проведено на университетско равнище под контрола на компетентни органи.

3.   Базовото обучение по медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

a)

достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината, и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б)

достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и отношението между здравното състоянието на човека и неговата физическа и социална среда;

в)

достатъчни познания по клиничните дисциплини и практика, които му позволяват да си състави цялостен поглед върху психическите и физическите заболявания, върху медицината от гледна точка на профилактиката, диагностиката и лечението и върху възпроизводството при човека;

г)

достатъчен клиничен опит при работа в болници под подходящ надзор.

Член 25

Специализирано обучение по медицина

1.   За достъп до специализирано обучение по медицина се изисква успешно завършване на шестгодишен курс на обучение като част от програма за обучение по член 24, в рамките на която обучаваният е придобил необходимите знания по базова медицина.

2.   Специализираното обучение по медицина включва теоретично и практическо обучение в университет или университетска учебна болница, или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

Държавите-членки гарантират, че минималната продължителност на курсовете на специализирано обучение по медицина, посочени в точка 5.1.3 от Приложение V, е не по-малка от продължителността, предвидена в тази точка. Обучението се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То включва лично участие на специализиращия лекар в дейността и отговорностите, свързани с въпросните услуги.

3.   Обучението се провежда в редовна форма, в специализирани заведения, които са признати от компетентните органи. То включва участие в пълния набор медицински дейности в отделението, в което се осъществява обучението, включително дежурства, по такъв начин, че специализиращият лекар да посвети цялата си професионална дейност на своето практическо и теоретично обучение през цялата работна седмица и през цялата година, в съответствие с процедурите, предвидени от компетентните органи. Съответно, за изпълнението на тези задължения, се заплаща подходящо трудово възнаграждение.

4.   За издаване на удостоверения за специализирано обучение по медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по медицина, съгласно точка 5.1.1 от Приложение V.

5.   Минималните периоди на обучение по точка 5.1.3 от Приложение V подлежат на изменение в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, с цел да се адаптират към научния и техническия напредък.

Член 26

Видове специализирано обучение по медицина

Удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, по смисъла на член 21, са удостоверения, издадени от компетентните власти или органи, посочени в точка 5.1.2 от Приложение V, отговарящи за специализираното обучение, на званията, използвани в отделните държави-членки и изброени в точка 5.1.3 от Приложение V.

Решение за включване в точка 5.1.3 от Приложение V на нови медицински специалности, общи за най-малко две пети от държавите-членки, може да се вземе в съответствие с процедурата, предвидена в член 58, параграф 2, с цел актуализиране на настоящата директива в светлината на измененията в националните законодателства.

Член 27

Придобити права, отнасящи се само до лекарите-специалисти

1.   Приемаща държава-членка може да наложи на лекарите-специалисти, чието задочно специализирано обучение по медицина е било регламентирано от законови, подзаконови и административни разпоредби, в сила от 20 юни 1975 г., и които са започнали специализираното си обучение не по-късно от 31 декември 1983 г., изискването техните удостоверения за професионални квалификации да бъдат придружени със свидетелство, в които се посочва, че те са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

2.   Всяка държава-членка признава квалификациите на лекари-специалисти, издадени в Испания на лекари, завършили специализираното си обучение преди 1 януари 1995 г., дори ако това обучение не отговаря на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 25, ако тези удостоверения са придружени със свидетелства, издадени от компетентните испански власти и удостоверяващи, че заинтересованото лице е издържало изпита за специална професионална компетентност, проведен в контекста на изключителните мерки във връзка с признаването, предвидени с Кралски указ 1497/99, с цел да се гарантира, че заинтересованото лице притежава знания и умения, сравними с тези на лекарите, притежаващи професионална квалификация „лекар-специалист“, дефинирана за Испания в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V.

3.   Всяка държава-членка, която е отменила своите законови, подзаконови или административни разпоредби, отнасящи се до издаване на удостоверения за професионална квалификация „лекар-специалист“, посочени в точки 5.1.2 и 5.1.3 от Приложение V, и е приела мерки, свързани с придобити права, благоприятстващи нейните граждани, предоставя на граждани на други държави-членки правото да се възползват от тези мерки, доколкото тези удостоверения за професионална квалификация са издадени преди датата, на която приемащата държава-членка е прекратила издаването на такива удостоверения за съответната специалност.

Датите на отмяна на тези разпоредби са посочени в точка 5.1.3 от Приложение V.

Член 28

Специализирано обучение по обща медицина

1.   За достъп до специализирано обучение по обща медицина се изисква успешно завършване на шестгодишен курс на обучение в рамките на програма за обучение по член 24.

2.   Специализираното обучение по обща медицина, водещо до придобиване на удостоверения за професионална квалификация, издадени преди 1 януари 2006 г., е с минимална продължителност от две години за редовна форма на обучение. Що се отнася до удостоверения за професионални квалификации, издадени след тази дата, обучението е с минимална продължителност от три години при редовна форма на обучение.

Когато програмата за обучение по член 24 включва практическо обучение, провеждано в акредитирана болница, разполагаща с подходящо медицинско оборудване и звена, или като част от акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ, продължителността на това практическо обучение, но не повече от една година, може да се включи в продължителността, предвидена в първата алинея, по отношение на свидетелства за обучение, издадени на, или след 1 януари 2006 г.

Алтернативната възможност, предвидена във втората алинея, е достъпна само за държави-членки, в които специализираното обучение по обща медицина към 1 януари 2001 г. е било с продължителност от две години.

3.   Специализираното обучение по обща медицина се провежда в редовна форма, под контрола на компетентните власти или органи. То е повече с практическа, отколкото с теоретична насоченост.

Практическо обучение се провежда, от една страна, за минимален период от шест месеца в акредитирана болница, разполагаща с подходящо оборудване и звена, и, от друга страна, за минимален период от шест месеца като част от акредитирана практика по обща медицина или в акредитиран център за първична лекарска помощ.

Практическото обучение се провежда в сътрудничество с други здравни заведения или структури в областта на общата медицина. При това, без да се накърняват минималните периоди, предвидени във втората алинея, практическото обучение може да се проведе за максимален срок от шест месеца в други акредитирани здравни заведения или структури в областта на общата медицина.

Обучението предполага личното участие на обучавания в професионалната дейност и в отговорностите на лицата, с които работи.

4.   Държавите-членки изискват, за издаване на удостоверения за професионална квалификация по обща медицина, притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, придобити в резултат на базово обучение по медицина, изброени в точка 5.1.1 от Приложение V.

5.   Държавите-членки могат да издават удостоверенията за професионални квалификации, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които не са завършили обучението по този член, но са завършили различно, допълнително обучение, удостоверено с удостоверения за професионални квалификации, издадени от компетентните органи на държава-членка. Те не могат обаче да издават удостоверения за професионални квалификации, които не удостоверяват наличието на познания на ниво, еквивалентно на познанията, придобити при обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки определят inter alia до каква степен вече придобитото от молителя допълнително обучение и професионален стаж може да замести обучението, предвидено в този член.

Държавите-членки могат да издават само удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.1.4 от Приложение V, ако молителят е придобил не по-малко от шестмесечен професионален стаж по обща медицина в акредитирана практика по обща медицина или акредитиран център за първична лекарска помощ от видовете, посочени в параграф 3.

Член 29

Упражняване на професионалните дейности на общопрактикуващи лекари

Всяка държава-членка, при спазване на разпоредбите, отнасящи се до придобитите права, изисква за упражняване дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, притежаване на удостоверения за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V.

Държавите-членки могат да освобождават от това изискване лица, които в момента специализират обща медицина.

Член 30

Придобити права, отнасящи се само до общопрактикуващите лекари

1.   Всяка държава-членка определя придобитите права. При това, всяка държава-членка предоставя като придобито право правото на упражняване на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на своята национална система за обществено осигуряване, без изискване за притежаване на удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на всички лекари, които се ползват с това право към датата, посочена в тази точка, по силата на приложими към медицинската професия и даващи достъп до професионалните дейности на лекари с базово обучение разпоредби, и които са се установили към тази дата на нейната територия, като са се възползвали от разпоредбите на член 21 или член 23.

Компетентните органи във всяка държава-членка издават, при поискване, свидетелство, потвърждаващо правото на титуляра да упражнява дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на системата за обществено осигуряване на тази държава, без да притежава удостоверенията за професионална квалификация, посочени в точка 5.1.4 от Приложение V, на лекари, които притежават придобити права в съответствие с първата алинея на този член.

2.   Всяка държава-членка признава свидетелства по алинея 2 от параграф 1, издадени на граждани на държави-членки от други държави-членки, и приравнява тези свидетелства по отношение на действието им на своята територия на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя и които позволяват упражняването на дейностите на общопрактикуващ лекар в рамките на нейната национална система за обществено осигуряване.

Раздел 3

Медицински сестри с общ профил

Член 31

Обучение на медицински сестри с общ профил

1.   За достъп до обучение за медицински сестри с общ профил се изисква завършване на общо образование с продължителност 10 години, удостоверено с диплома, свидетелство или друго удостоверение, издадено от компетентните власти или органи на държава-членка, или със свидетелство за успешно издържан изпит, на еквивалентно ниво, за прием в училище за медицински сестри.

2.   Обучението на медицинските сестри с общ профил се провежда в редовна форма и включва като минимум програмата, описана в точка 5.2.1 от Приложение V.

Съдържанието, посочено в точка 5.2.1от Приложение V, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането им към техническия и научния напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.   Обучението на медицински сестри с общ профил е с минимална продължителност от три години или 4 600 часа теоретично и клинично обучение, като продължителността на теоретичното обучение представлява минимум една трета, а продължителността на клиничното обучение представлява минимум една втора от минималната продължителност на обучението. Държавите-членки могат частично да освобождават от това изискване лица, които са получили част от обучението си чрез курсове, които са поне на равностойно ниво.

Държавите-членки гарантират, че институциите, осъществяващи обучение за медицински сестри, носят отговорност за координацията на теоретичното и клиничното обучение през цялата продължителност на програмата за обучение.

4.   Теоретичното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри получават професионалните знания, разбиране и умения, необходими за организиране, предоставяне и оценяване на цялостни здравни грижи. Обучението се провежда от преподаватели по медицински грижи и от други компетентни лица, в училища за медицински сестри и други учебни заведения от обучаващата институция.

5.   Клиничното обучение е тази част от обучението за медицински сестри, от която обучаващите се за медицински сестри научават, като членове на екип и в пряк контакт със здраво или болно лице и/или общност, да организират, предоставят и оценяват изискваните цялостни здравни грижи, въз основа на знанията и уменията, които са усвоили. Лицето, обучаващо се за медицинска сестра, трябва да се научи не само да работи в екип, но и да ръководи екип и да организира цялостни медицински грижи, включително да провежда здравно обучение за отделни лица и малки групи, в рамките на здравното заведение или на общността.

Това обучение се провежда в болници и други здравни заведения, както и в общността, под ръководството на преподаващи медицински сестри, в сътрудничество с други квалифицирани медицински сестри и с тяхна помощ. В учебния процес могат да вземат участие и други квалифицирани лица.

Обучаващите се за медицински сестри участват в дейностите на съответното звено, доколкото тези дейности отговарят на тяхното обучение, като им позволяват да се научат да поемат отговорностите, свързани със сестринските медицински грижи.

6.   В резултат на обучението за медицински сестри с общ профил заинтересованото лице следва да придобие следните знания и умения:

a)

достатъчни познания върху науките, на които се основават общите здравни грижи, включително достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на здравите и болните индивиди, както и на отношението между здравното състоянието на човека и неговата физическа и социална среда;

б)

достатъчни познания за характера и етиката на професията и за общите принципи на здравето и здравните грижи;

в)

достатъчен клиничен опит; този опит, който трябва да се планира въз основа на учебната му стойност, трябва да е придобит под контрола на квалифицирани медицински сестри и в заведения, където броят на квалифицираните здравни работници и наличното оборудване са достатъчни за полагане на здравни грижи за пациенти;

г)

способност за участие в практическото обучение на здравните работници и опит от работа с такива работници;

д)

опит от работа с представители на други професии в здравния сектор.

Член 32

Упражняване на професионалните дейности на медицински сестри с общ профил

За целите на настоящата директива, професионалните дейности на медицински сестри с общ профил са дейностите, упражнявани на професионална основа и изброени в точка 5.2.2 от Приложение V.

Член 33

Придобити права, отнасящи се само до медицинските сестри с общ профил

1.   В случаите, когато общите правила за придобитите права се прилагат към медицинските сестри с общ профил, дейностите по член 23 следва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

2.   По отношение на професионалната квалификация медицинска сестра с общ профил съгласно полското законодателство се прилагат само следните разпоредби относно придобитите права. В случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ са издадени в Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания по член 31, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“ за достатъчно доказателство, ако са придружени със свидетелство, потвърждаващо, че тези граждани на държави-членки са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на медицинска сестра с общ профил в Полша за период, предвиден по-долу:

a)

удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ (dyplom licencjata pielęgniarstwa) — за не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството,

б)

удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра“, удостоверяващи завършването на образование след средното и издадени от медицинско професионално училище (dyplom pielęgniarki albo pielęgniarki dyplomowanej) — за не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Посочените дейности трябва да включват поемане на пълна отговорност за планирането, организирането и администрирането на сестрински здравни грижи, предоставяни на пациенти.

3.   Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра“, издадени от Полша на медицински сестри, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 31, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит — matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на медицинските сестри, притежаващи квалификациите, изброени за Полша в точка 5.2.2 от Приложение V.

Раздел 4

Лекари по дентална медицина

Член 34

Базово обучение по дентална медицина

1.   За достъп до базово обучение по дентална медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, изисквано за прием за съответното обучение в университет или висше учебно заведение на ниво, признато за равностойно в държава-членка.

2.   Базовото обучение по дентална медицина включва курс по теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.3.1 от Приложение V, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет.

Съдържанието, предвидено в точка 5.3.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2 с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със системата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.   Базовото обучение по дентална медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

a)

достатъчни познания върху науките, на които се основава медицината и добро разбиране на научните методи, включително принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

б)

достатъчно разбиране на структурата, психологията и поведението на здравите и болните индивиди, както и влиянието на природната и социалната среда върху здравното състояние при хората, доколкото тези фактори засягат денталната медицина;

в)

достатъчни познания върху структурата и функцията на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както здрави, така и болни, и върху тяхното отношение към общото състояние на здравето и към физическото и социалното благополучие на пациента;

г)

достатъчни познания по клиничните дисциплини и методи, които позволяват на лекаря по дентална медицина да си състави цялостен поглед върху аномалиите, уврежданията и болестите на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани, както и профилактична, диагностична и терапевтична дентална медицина;

д)

достатъчен клиничен опит, придобит под подходящ надзор.

В резултат на обучението лекарят по дентална медицина трябва да придобие уменията, необходими за упражняване на всички дейности, включващи профилактика, диагностика и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и свързаните с тях тъкани.

Член 35

Специализирано обучение по дентална медицина

1.   За достъп до специализирано обучение по дентална медицина се изисква успешно завършване на петгодишен курс на теоретично и практическо обучение в цикъла на обучението по член 34 или притежаване на документите, посочени в членове 23 и 37.

2.   Специализираното обучение по дентална медицина включва теоретично и практическо обучение в университетски център, лечебен учебен и изследователски център или, според случая, в здравно заведение, одобрено за тази цел от компетентните власти или органи.

Редовното специализирано обучение по дентална медицина е с минимална продължителност от три години и се провежда под контрола на компетентните власти или органи. То предполага личното участие на специализиращия лекар по дентална медицина в дейността и отговорностите на съответното заведение.

Минималната продължителност на обучението, посочена във втората алинея, подлежи на изменение, в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

3.   За издаване на удостоверения за завършено специализирано обучение по дентална медицина държавите-членки изискват притежаване на удостоверения за завършено базово обучение по дентална медицина, съгласно точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 36

Упражняване на професионалните дейности на лекари по дентална медицина

1.   За целите на настоящата директива, професионалните дейности на лекари по дентална медицина са дейностите, дефинирани в параграф 3 и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V.

2.   Професията „лекар по дентална медицина“ се основава на обучение по дентална медицина, предвидено в член 34, и представлява специфична професия, която е отделна от други общи или специализирани медицински професии. Упражняването на дейностите на лекар по дентална медицина предполага притежаване на удостоверенията за професионални квалификации, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V. Титулярите на такива удостоверения за професионални квалификации се третират еднакво с тези, към които се прилагат разпоредбите на членове 23 или 37.

3.   Държавите-членки гарантират, че лекарите по дентална медицина могат по принцип да получат достъп до, и да упражняват дейностите по профилактика, диагностициране и лечение на аномалии и болести на зъбите, устата, челюстите и околните тъкани, при съблюдаване на регулаторните разпоредби и правилата за професионална етика, на датите, посочени в точка 5.3.2 от Приложение V.

Член 37

Придобити права, отнасящи се само до лекарите по дентална медицина

1.   Всяка държава-членка, за целите на упражняването на професионалните дейности на лекари по дентална медицина, по силата на квалификациите, изброени в точка 5.3.2 от Приложение V, признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени в Италия, Испания, Австрия, Чешката република и Словакия, на лица, които са започнали обучението си по медицина на, или преди датата, посочена в цитираното приложение, за съответната държава-членка, придружени със свидетелство, издадено от компетентните органи на тази държава-членка.

От свидетелството трябва да е видно, че са изпълнени следните две условия:

a)

че заинтересованите лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност в тази държава-членка дейностите, посочени в член 36, в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

б)

че тези лица са получили право да упражняват посочените дейности при същите условия, както титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за тази държава-членка в точка 5.3.2 от Приложение V.

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи в съответната държава-членка, като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за тригодишен практически стаж, предвидено в алинея 2, буква a).

По отношение на Чешката република и Словакия удостоверенията за професионални квалификации, придобити в бившата Чехословакия, се признават еднакво с удостоверенията за професионални квалификации, издадени от Чешката република и Словакия, и при условията, предвидени в предходните алинеи.

2.   Всяка държава-членка признава удостоверения за професионална квалификация „лекар“, издадени от Италия на лица, които са започнали университетското си обучение по медицина след 28 януари 1980 г., но не по-късно от 31 декември 1984 г., придружени със свидетелство, издадено от компетентните италиански органи.

От свидетелството трябва да е видно, че са налице следните три условия:

a)

че заинтересованите лица са положили успешно съответния изпит за правоспособност, проведен от компетентните италиански органи с цел да установят, дали тези лица притежават знания и умения, сравними с тези на лицата, притежаващи удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V;

б)

че тези лица са упражнявали действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36 в Италия в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

в)

че тези лица имат право да упражняват или упражняват действително, законосъобразно и като основна дейност дейностите по член 36, при еднакви условия с титулярите на удостоверения за професионални квалификации, изброени за Италия в точка 5.3.2 от Приложение V.

Лица, които са завършили успешно обучение с минимална продължителност от три години, удостоверено от компетентните органи като равностойно на обучението по член 34, се освобождават от изискването за полагане на изпит за правоспособност по втора алинея, буква a).

Лицата, които са започнали университетското си обучение по медицина след 31 декември 1984 г., се третират еднакво с лицата по предходната разпоредба, при условие че цитираният тригодишен срок на обучение е започнал преди 31 декември 1994 г.

Раздел 5

Ветеринарни лекари

Член 38

Обучение по ветеринарна медицина

1.   Обучението по ветеринарна медицина включва редовно теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от пет години, проведено в университет, висше учебно заведение, предоставящо обучение, признато за равностойно, или провеждано под контрола на университет, което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.4.1 от Приложение V.

Съдържанието, предвидено в точка 5.4.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

2.   За достъп до обучение по ветеринарна медицина се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващо на титуляра право на прием за съответното обучение в университети или висши учебни заведения, признати от държава-членка за равностойни за целите на това обучение.

3.   Обучението по ветеринарна медицина гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

a)

достатъчни познания върху науките, на които се основават дейностите на ветеринарните лекари;

б)

достатъчни познания върху структурата и функциите на здравите животни, тяхното стопанско отглеждане, възпроизводство и хигиена, като цяло, както и върху храненето им, включително технологиите, свързани с производството и съхранението на храни, отговарящи на техните нужди;

в)

достатъчни познания върху поведението и защитата на животните;

г)

достатъчни познания за причините, характера, развитието, ефектите, диагностиката и лечението на заболяванията на животните, разглеждани поотделно или в групи, включително специални познания върху заболяванията, които могат да се предадат на хората;

д)

достатъчни познания по превантивна медицина;

е)

достатъчни познания за хигиената и технологията на добиването, производството и разпространението на животински храни или храни от животински произход, предназначени за човешка консумация;

ж)

достатъчни познания за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, уреждащи изброените материи;

з)

достатъчен клиничен и друг практически опит, придобит под подходящ контрол.

Член 39

Придобити права, отнасящи се само до ветеринарните лекари

Без да се засяга член 23, параграф 4, по отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“ са издадени от Естония, или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., държавите-членки признават такива удостоверения за професионална квалификация „ветеринарен лекар“, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в Естония в продължение на не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

Раздел 6

Акушерки

Член 40

Обучение на акушерки

1.   Обучението на акушерки включва като минимум:

a)

специално редовно обучение за акушерки, включващо теоретично и практическо обучение с минимална продължителност от три години (курс I), което обхваща като минимум програмата, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, или

б)

специално редовно обучение за акушерки, включващо обучение с минимална продължителност от осемнадесет месеца (курс II), което обхваща като минимум учебната програма, описана в точка 5.5.1 от Приложение V, и не е било предмет на еквивалентно обучение за медицински сестри с общ профил.

Държавите-членки гарантират, че учебните заведения, провеждащи обучение за акушерки, носят отговорност за координиране на теорията и практиката в рамките на цялостната програма за обучение.

Съдържанието, посочено в точка 5.5.1 от Приложение V, подлежи на изменения в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел адаптирането му към техническия и научния напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

2.   За достъп до обучение за акушерка се изисква да е налице едно от следните условия:

a)

завършване най-малко на първите десет години на общото училищно образование за курс I, или

б)

притежаване на удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, за курс II.

3.   Обучението за акушерки гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

a)

достатъчно познаване на науките, на които се основават дейностите на акушерките, по-специално на акушерството и гинекологията;

б)

достатъчно познаване на професионалната етика на разглежданата професия и на нормативните актове, които я регламентират;

в)

задълбочени познания върху биологичните функции, анатомията и физиологията в сферата на акушерството и на новороденото, както и познания върху отношението между здравното състояние и физическата и социална среда на човешкия индивид, и неговото поведение

г)

достатъчен клиничен опит, придобит в акредитирани здравни заведения под контрола на специалисти с квалификация по акушерство;

д)

достатъчно разбиране на обучението от здравни работници и опит от работата с такива работници.

Член 41

Процедури за признаване на удостоверения за професионална квалификация „акушерка“

1.   Удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, посочени в точка 5.5.2 от Приложение V, подлежат на автоматично признаване по реда на член 21, ако отговарят на един от следните критерии:

a)

редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от три години:

i)

изисква се притежаване на диплома, свидетелство или друго удостоверение за квалификация, даващо право на прием в университети или висши учебни заведения, или удостоверяващи еквивалентно ниво на познания; или

ii)

да е последвано от двегодишен професионален стаж, за който е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2;

б)

редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от две години или 3 600 часа, за което се изисква притежаване за удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V;

в)

редовно обучение за акушерка с минимална продължителност от осемнадесет месеца или 3 000 часа, за което се изисква притежаване за удостоверения за професионална квалификация „медицинска сестра с общ профил“, изброени в точка 5.2.2 от Приложение V, и последвано от едногодишен професионален стаж, за който е издадено свидетелство в съответствие с параграф 2.

2.   Свидетелството по параграф 1 се издава от компетентните органи в държавата-членка по произход. То удостоверява, че титулярът, след като е получил удостоверение за професионална квалификация „акушерка“, е упражнявал задоволително всички професионални дейности на акушерка за съответен период в болница или здравно заведение, одобрено за тази цел.

Член 42

Упражняване на професионалните дейности на акушерка

1.   Разпоредбите в този раздел се прилагат към акушерските дейности, съгласно дефинициите, приети във всяка държава-членка, без да се засяга разпоредбата на параграф 2, и упражнявани въз основа на професионалните квалификации, изброени в точка 5.5.2 от Приложение V.

2.   Държавите-членки гарантират, че акушерките могат да получат достъп до, и да упражняват, като минимум следните дейности:

a)

предоставяне на подходяща информация и съвети по въпросите на семейното планиране;

б)

установяване на бременност и проследяване на нормалната бременност; извършване на необходимите прегледи за проследяване протичането на нормалната бременност;

в)

назначаване или препоръчване на необходимите прегледи за възможно най-ранната диагностика на всяка рискова бременност;

г)

изготвяне на програма за подготовка на бъдещите родители за тяхната роля, осигуряване на цялостна подготовка за раждането и съвети по въпросите на хигиената и храненето;

д)

подпомагане на родилката по време на раждането и наблюдение на плода in utero чрез съответните клинични и технически средства;

е)

извършване на нормално израждане, когато се касае за главично предлежание, включително и на епизиотомия при необходимост, а при спешен случай провеждане на раждане със седалищно предлежание;

ж)

откриване при майката или детето на признаци за аномалии, които изискват лекарска намеса и оказване помощ на лекаря в случай на интервенция; предприемане на налагащи се спешни мерки в отсъствие на лекаря, по-специално мануално изваждане на плацентата, последвана евентуално от мануален маточен преглед;

з)

преглед на новороденото и полагане на грижи за него; предприемане на всякакви инициативи, които се налагат в случай на необходимост и извършване, при нужда, на незабавна реанимация;

и)

полагане на грижи за родилката, наблюдение на майката по време на следродилния период и даване на всякакви полезни съвети за отглеждане на новороденото при най-добри условия;

й)

провеждане на назначено от лекар лечение;

к)

изготвяне на необходимите писмени доклади.

Член 43

Придобити права, отнасящи се само до акушерките

1.   Всяка държава-членка признава, в случаите на граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ отговарят на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но, по силата на член 41, не са признати, освен ако са придружени със свидетелства за професионален стаж по член 41, параграф 2, като достатъчно доказателство за удостоверения за професионални квалификации, издадени от тези държави-членки преди датата, предвидена в точка 5.5.2 от Приложение V, придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от две последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

2.   Условията по параграф 1 се прилагат към граждани на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ удостоверяват завършване на обучение, получено на територията на бившата Германска демократична република, отговарящо на всички минимални квалификационни изисквания, предвидени в член 40, но които удостоверения за професионална квалификация, по силата на член 41, не се признават, ако не са придружени със свидетелство за професионален стаж по член 41, параграф 2, когато този документ удостоверява завършване на курс на обучение, започнал преди 3 октомври 1990 г.

3.   По отношение на удостоверенията за професионална квалификация „акушерка“, издадени в Полша, се прилагат само следните разпоредби за придобити права.

По отношение на гражданите на държави-членки, чиито удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ са издадени от Полша или чието обучение е започнало в тази страна преди 1 май 2004 г., и които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, държавите-членки признават следните удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, ако са придружени със свидетелство, в което се посочва, че тези лица са упражнявали действително и законосъобразно дейностите на акушерки за следните периоди:

a)

удостоверения за професионална квалификация „акушерка“ с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ (dyplom licencjata położnictwa): за не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи датата на издаване на свидетелството;

б)

удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, удостоверяващи завършването на образование след средното и издадени от медицинско професионално училище (dyplom położnej): за не по-малко от пет последователни години през последните седем години, предшестващи датата на издаване на свидетелството.

4.   Държавите-членки признават удостоверения за професионална квалификация „акушерка“, издадени от Полша на акушерки, завършили обучението си преди 1 май 2004 г., които не отговарят на минималните квалификационни изисквания, предвидени в член 40, и притежават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“, придобита на базата на специална програма за повишаване на квалификацията, предвидена в член 11 на закона от 20 април 2004 г. за изменение на Закона за професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ и на други законодателни актове (Официален вестник на Република Полша, бр. 92 от 30 април 2004 г., позиция 885) и Наредбата на министъра на здравеопазването от 11 май 2004 г. за условията за провеждане на обучението за медицински сестри и акушерки, които притежават диплома за завършено средно образование (зрелостен изпит — matura) и са завършили медицински лицей или медицински професионални училища, в които се преподават професиите „медицинска сестра“ и „акушерка“ (Официален вестник на Република Полша, бр. 110 от 13 май 2004 г., позиция 1170), с цел да се удостовери, че заинтересованото лице притежава знания и компетентност, сравними с тези на акушерките, притежаващи квалификациите, изброени за Полша, в точка 5.5.2 от Приложение V.

Раздел 7

Фармацевт

Член 44

Обучение по фармация

1.   За достъп до обучение по фармация се изисква притежаване на диплома или свидетелство, даващи право на прием за съответното обучение в университетите или висшите учебни заведения в държавите-членки с признат еквивалентен статут.

2.   Удостоверенията за професионална квалификация „фармацевт“ удостоверят завършено обучение с минимална продължителност от пет години, което включва като минимум:

a)

редовно теоретично и практическо обучение с продължителност четири години, проведено в университет или в друго висше учебно заведение с признат еквивалентен статут или под контрола на университет;

б)

шестмесечен стаж в аптека с общ достъп или в болнично заведение под контрола на фармацевтичния отдел на това болнично заведение.

Този цикъл на обучение включва като минимум програмата, описана в точка 5.6.1 от Приложение V. Съдържанието, предвидено в точка 5.6.1 от Приложение V, подлежи на изменение в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, с цел да се адаптира към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със системата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

3.   Обучението по фармация гарантира, че заинтересованото лице е придобило следните знания и умения:

a)

достатъчни познания за лекарствата и веществата, използвани за производството на лекарства;

б)

достатъчни познания за фармацевтичните технологии и за физичния, химичния, биологичния и микробиологичния контрол на лекарствата;

в)

достатъчни познания за метаболизма и въздействието на лекарствата и действието на токсичните вещества, както и за употребата на лекарствата;

г)

достатъчни познания за оценяване на научната информация за лекарствата и способност за предоставяне на подходяща информация въз основа на тези познания;

д)

достатъчно познаване на законовите и другите изисквания, свързани с фармацевтичната практика.

Член 45

Упражняване на професионалните дейности на фармацевт

1.   За целите на настоящата директива дейностите на фармацевт са тези дейности, за достъп и упражняване на които в една или повече държави-членки се изисква притежаване на професионални квалификации, и които са достъпни за титуляри на удостоверения за професионални квалификации, изброени в точка 5.6.2 от Приложение V.

2.   Държавите-членки гарантират, че титулярите на професионални квалификации по фармация, издадени от университет или от учебно заведение с равностойно равнище, които отговарят на изискванията по член 44, могат да получат достъп до, и да упражняват като минимум следните дейности, като при необходимост се съблюдава изискването за допълнителен професионален стаж:

a)

изготвяне на лекарства във фармацевтична форма;

б)

производство и контрол на лекарствата;

в)

контрол на лекарствата в лаборатория за контрол над лекарствата;

г)

складиране, съхранение и разпространение на лекарствата в търговската мрежа;

д)

приготвяне, контрол, съхранение и доставка на лекарствата в аптеките с общ достъп;

е)

приготвяне, контрол, съхранение и доставка на лекарствата в болничните заведения;

ж)

предоставяне на информация и консултации относно лекарствата.

3.   Ако за разрешаване достъпа до или упражняването на една от дейностите на фармацевт, държава-членка изисква допълнителен професионален стаж, в допълнение към притежаването на удостоверенията за професионални квалификации по точка 5.6.2 от Приложение V, тази държава-членка признава като достатъчно доказателство в това отношение свидетелство, издадено от компетентните органи в държавата-членка по произход, в което се посочва, че заинтересованото лице е упражнявало тези дейности в държавата-членка по произход за сходен период.

4.   Признаването по параграф 3 не се прилага по отношение на двегодишния професионален стаж, изискван от Великото херцогство Люксембург за предоставяне на Държавна публична аптечна концесия.

5.   Ако на 16 септември 1985 г. държава-членка е прилагала конкурсна система за подбор измежду титулярите, посочени в параграф 2, на онези от тях, които ще бъдат определени за титуляри на новосъздадени аптеки, за чието създаване е взето решение съгласно националната система за географско разпределение, то тази държава-членка може, като допустимо изключение от разпоредбите на параграф 1, да прилага тази конкурсна система и да задължи гражданите на останалите държави-членки, които притежават удостоверения за професионална квалификация „фармацевт“, посочени в точка 5.6.2 от Приложение V, или които се ползват от разпоредбите на член 23, да се явят на такъв конкурс.

Раздел 8

Архитект

Член 46

Обучение на архитекти

1.   Общата продължителност на обучението трябва да включва най-малко четири години редовно обучение в университет или в сродно учебно заведение, или най-малко шест години обучение в университет или в сродно учебно заведение, от които най-малко три години редовно обучение. Обучението трябва да приключи с полагането на изпит на университетско равнище.

Обучението, което се осъществява чрез обучение на университетско равнище, в което основен елемент е архитектурата, трябва да поддържа равновесие между теоретичните и практическите аспекти на обучението по архитектура и да осигурява придобиването на следните знания и умения:

a)

способност да се създават концепции на архитектурни проекти, които отговарят едновременно на естетическите и техническите изисквания;

б)

достатъчни познания по история и теория на архитектурата, както и на свързаните с тях изкуства, технологии и хуманитарни науки;

в)

познаване на изобразителното изкуство като фактор, който е в състояние да влияе върху качеството на архитектурната концепция;

г)

достатъчни познания по градско строителство, планиране и техники, използвани в процеса на планиране;

д)

разбиране на връзката между човека и архитектурните творения, от една страна, и архитектурните творения и заобикалящата ги среда, от друга страна, както и разбиране на необходимостта архитектурните творби и пространствата между тях да се изграждат в зависимост от потребностите на човека и човешкия фактор;

е)

разбиране на професията на архитекта и неговата роля в обществото, по-специално чрез създаването на проекти, като се отчитат социалните фактори;

ж)

познаване методите на изследване и подготовка на строителен проект;

з)

познаване проблемите на структурната концепция, конструкцията и гражданското строителство, свързани с концепцията на сградите;

и)

достатъчни познания за физическите и технологическите проблеми, както и на функцията на сградите с оглед да се изградят всички елементи за вътрешен комфорт и климатична защита;

й)

технически умения за проектиране на сгради, удовлетворяващи изискванията на потребителите при спазване на ограниченията, наложени от бюджета и от правната уредба в областта на строителството;

к)

достатъчно познаване на отраслите, организациите, правната уредба и процедурите, които възникват по време на конкретизирането на строителните проекти и включването на плановете в планирането.

2.   Обхватът на знанията и уменията, изброени в параграф 1, подлежи на изменения по реда на член 58, параграф 2 с цел тези знания и умения да бъдат адаптирани към научния и техническия напредък.

Такава актуализация не води, за която и да е държава-членка, до изменение на нейните действащи законодателни принципи, свързани със структурата на професиите, що се отнася до обучението и условията за достъп, приложими към физическите лица.

Член 47

Дерогации от изискванията за обучение на архитекти

1.   Чрез дерогация от член 46, следното се признава също за удовлетворяващо изискването на член 21: обучението, предоставяно към 5 август 1985 г. от „Fachhochschulen“ във Федерална република Германия в продължение на три години, което отговаря на изискванията по член 46 и дава достъп до посочените в член 48 дейности в тази държава-членка под професионалното звание архитект, доколкото след обучението е положен професионален стаж от четири години във Федерална република Германия, което се доказва с удостоверение, издадено от професионалното сдружение, в което е вписан архитектът, желаещ да се ползва от правата по настоящата директива.

Професионалното сдружение трябва предварително да установи, че създаденото от съответния архитект в областта на архитектурата представлява убедително практическо приложение на съвкупността от познанията, посочени в член 46, параграф 1. Това удостоверение се издава в съответствие със същата процедура, която се прилага за вписване в списъка на професионалното сдружение.

2.   Чрез дерогация от член 46 се признава за удовлетворяващо изискването на член 21 и следното: обучение като част от схеми за социален напредък или задочно университетско обучение, което отговаря на определените в член 46 изисквания и е завършено с успешно положен изпит по архитектура от лице, което от седем или повече години работи в областта на архитектурата под контрола на архитект или на архитектурно бюро. Този изпит трябва да е на университетско равнище и да е равностоен на посочения в член 46, параграф 1, първа алинея изпит, полаган след завършване на образованието.

Член 48

Упражняване на професионалните дейности на архитект

1.   За целите на настоящата директива професионални дейности на архитект са дейности, упражнявани редовно под професионалното звание „архитект“.

2.   Приема се, че отговарят на условията за упражняване на дейностите на архитект под професионалното звание „архитект“ гражданите на държава-членка, които имат право да притежават това звание в съответствие със закон, който предоставя на компетентния орган на държава-членка правото да присвоява това звание на гражданите на държави-членки, които се открояват с качеството на своите постижения в областта на архитектурата. Архитектурният характер на дейностите на заинтересованите лица се доказва със свидетелство, издадено от тяхната държава-членка по произход.

Член 49

Придобити права, които се отнасят само до архитектите

1.   Всяка държава-членка приема удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, изброени в точка 6 от Приложение VI, издадени от другите държави-членки, и удостоверяващи завършване на курс на обучение, започнал не по-късно от академичната година, посочена в цитираното приложение, дори ако те не отговарят на минималните изисквания, предвидени в член 46, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионална квалификация „архитект“, които издава тя.

При тези обстоятелства се признават свидетелствата, издадени от компетентните органи на Федерална република Германия, удостоверяващи, че удостоверенията за професионални квалификации, издадени след 8 май 1945 г. от компетентните органи на Германската демократична република, са равностойни на удостоверенията, изброени в цитираното приложение.

2.   Без да се засяга параграф 1, всяка държава-членка признава следните удостоверения за професионални квалификации, като им дава, що се отнася до достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, същото действие на своята територия, като на удостоверенията за професионални квалификации, които издава тя: свидетелства, издадени на граждани на държави-членки от държавите-членки, които са въвели в действие правила, регламентиращи достъпа до професионалните дейности на архитект и тяхното упражняване, считано от следните дати:

a)

1 януари 1995 г. за Австрия, Финландия и Швеция;

б)

1 май 2004 г. за Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия;

в)

5 август 1987 г. за останалите държави-членки.

Свидетелствата по параграф 1 удостоверяват, че титулярът е получил право, не по-късно от съответната дата, да ползва професионалното звание „архитект“, и че е упражнявал действително, в контекста на тези правила, съответните дейности в продължение на не по-малко от три последователни години през последните пет години, предшестващи издаването на свидетелството.

ГЛАВА IV

Общи разпоредби относно установяването

Член 50

Документи и формални изисквания

1.   Когато компетентните органи на приемащата държава-членка вземат решение по молба за предоставяне на право на упражняване на регламентирана професия по силата на тази глава, тези органи могат да изискат документите и свидетелствата, изброени в Приложение VII.

Документите, посочени в точка 1, букви г), д) и е) от Приложение VII, трябва да са издадени не повече от три месеца преди датата, на която са представени.

Държавите-членки, органите и други юридически лица гарантират поверителния характер на информацията, която получават.

2.   При възникване на обосновани съмнения приемащата държава-членка може да изиска от компетентните органи на друга държава-членка потвърждение за истинността на свидетелствата и удостоверенията за професионални квалификации, издадени в тази държава-членка, както и, ако е необходимо, потвърждение на факта, че бенефициерът отговаря, що се отнася до професиите, посочени в глава III на настоящия дял, на минималните квалификационни изисквания, предвидени съответно в членове 24, 25, 28, 31, 34, 35, 38, 40, 44 и 46.

3.   При възникване на обосновани съмнения, когато удостоверения за професионални квалификации по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) са издадени от компетентен орган на държава-членка и обхващат обучение, получено изцяло или отчасти в учебно заведение, което е законно установено на територията на друга държава-членка, приемащата държава-членка има право да направи справка с компетентния орган на държавата-членка по произход на удостоверението:

a)

дали курсът на обучение, проведен в това учебното заведение, е формално сертифициран от учебното заведение, базирано в държавата-членка по произход на удостоверението;

б)

дали издаденото удостоверение за професионална квалификация е същото като това, което би било издадено, ако курсът на обучение е проведен изцяло на територията на държавата-членка по произход на удостоверението; и

в)

дали удостоверението за професионална квалификация предоставя същите професионални права на територията на държавата-членка по произход на удостоверението.

4.   Когато приемаща държава-членка изисква от своите граждани да положат клетва или направят клетвена декларация, за да получат достъп до регламентирана професия, и формулировката на тази клетва или клетвена декларация не може да се използва от гражданите на другите държави-членки, приемащата държава-членка следва да гарантира, че заинтересованите лица имат възможност да използват друга еквивалентна формулировка.

Член 51

Процедура за взаимно признаване на професионални квалификации

1.   Компетентният орган на приемащата държава-членка предоставя потвърждение за приемането на молбата в срок от един месец от получаването ѝ и уведомява молителя в случай на липсващи документи.

2.   Процедурата за разглеждане на молби за получаване на правоспособност за упражняване на регламентирани професии трябва да се реализира във възможно най-кратък срок, като в резултат компетентният орган в приемащата държава-членка издава надлежно обосновано решение не по-късно от три месеца след датата, на която са подадени окомплектованите документи на молителя. Този срок може да бъде, все пак, удължен с един месец в случаите, попадащи в приложното поле на глави I и II от настоящия дял.

3.   Решението или неиздаването на решение в предвидения срок подлежи на обжалване по реда на националното законодателство.

Член 52

Ползване на професионални звания

1.   Ако в приемаща държава-членка ползването на професионално звание, свързано с една от дейностите по съответната професия, е регламентирано, гражданите на останалите държави-членки, които са получили правоспособност да упражняват регламентирана професия въз основа на дял III, използват професионалното звание на приемащата държава-членка, което отговаря на тази професия в тази държава-членка, както и съответното съкращение.

2.   Когато определена професия е регламентирана в приемащата държава-членка от сдружение или организация по смисъла на член 3, параграф 2, гражданите на държавите-членки не получават право да ползват професионално звание, присвоявано от тази организация или сдружение или неговата съкратена форма, освен ако представят доказателство, че са членове на тази организация или сдружение.

Ако сдружението или организацията изисква притежаване на определени квалификации за прием на членове, то може да предприема тази стъпка по отношение на граждани на други държави-членки, които притежават професионални квалификации, само при условията, предвидени в настоящата директива.

ДЯЛ IV

ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА

Член 53

Езикови познания

Лицата, ползващи се от признаване на професионални квалификации, следва да притежават познания по езиците, необходими за упражняване на професията в приемащата държава-членка.

Член 54

Ползване на академични звания

Без да се засягат членове 7 и 52, приемащата държава-членка предоставя на заинтересованите лица, които желаят да ползват своите професионални звания, присвоени им от тяхната държава-членка по произход, а при необходимост и съкратени форми на тези звания, да ги ползват на езика на държавата-членка по произход. Държавата-членка може да наложи изискването тези звания да се придружават с наименованието и адреса на учебното заведение или изпитната комисия, които са ги присвоили. Когато е налице възможност академично звание от държавата-членка по произход да се обърка в приемащата държава-членка със звание, което, в тази държава-членка, предполага допълнително обучение, което бенефициерът не е завършил, приемащата държава-членка може да изиска от бенефициера да ползва академичното звание на държавата-членка по произход в подходяща форма, предвидена от приемащата държава-членка.

Член 55

Одобряване от здравноосигурителни фондове

Без да се засяга член 5, параграф 1 и член 6, първа алинея, буква б), държавите-членки, които изискват от лицата, придобили своите професионални квалификации на тяхната територия, да завършат подготвителен период на обучение на работното място и/или професионален стаж, за да бъдат одобрени от здравноосигурителен фонд, освобождават от това задължение титулярите на удостоверения за професионална квалификация „лекар“ и „лекар по дентална медицина“, придобити в други държави-членки.

ДЯЛ V

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО И ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРИЛАГАНЕТО

Член 56

Компетентни органи

1.   Компетентните органи на приемащата държава-членка и на държавата-членка по произход работят в тясно сътрудничество и си предоставят взаимно съдействие с цел улесняване на прилагането на настоящата директива. Те гарантират поверителния характер на информацията, която си разменят.

2.   Компетентните органи на приемащата държава-членка и държавата-членка по произход си разменят информация относно предприети дисциплинарни мерки или наказателни преследвания, или други сериозни конкретни обстоятелства, които може да засегнат изпълнението на дейностите по настоящата директива, като съблюдават правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защитата на лицата при обработката на личните данни и за свободното движение на такива данни (24) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (Директивата за неприкосновеността и електронните съобщения) (25).

Държавата-членка по произход проверява истинността на обстоятелствата, а нейните органи вземат решение относно характера и обхвата на разследванията, които трябва да се предприемат, и уведомява приемащата държава-членка относно заключенията, които е направила въз основа на информацията, с която разполага.

3.   Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., органите, компетентни да издават или приемат удостоверения за професионални квалификации и други документи или информация, както и органите, компетентни да приемат молби и да вземат решенията, предвидени в настоящата директива, за което уведомява незабавно другите държави-членки и Комисията.

4.   Всяка държава-членка определя координатор на дейностите на органите по параграф 1, за което уведомява другите държави-членки и Комисията.

Координаторът изпълнява следните функции:

a)

способства за еднообразното прилагане на настоящата директива;

б)

събира цялата информация, свързана с прилагането на настоящата директива, например относно условията за достъп до регламентирани професии в държавите-членки.

За целите на изпълнението на функциите по буква б) координаторите могат да се обръщат за съдействие към контактните точки, уредени с член 57.

Член 57

Контактни точки

Всяка държава-членка определя, не по-късно от 20 октомври 2007 г., контактна точка, която изпълнява следните функции:

a)

предоставя на гражданите контактните точки в останалите държави-членки необходимата им информация във връзка с признаването на професионални квалификации, предвидено в настоящата директива, например информация относно националните разпоредби, регламентиращи професиите и упражняването им, включително социалното законодателство и, при необходимост, етичните норми;

б)

съдейства на гражданите за упражняване на правата им, предвидени в настоящата директива, при необходимост в сътрудничество с останалите контактни точки и компетентните органи на приемащата държава-членка.

По искане на Комисията контактните точки ѝ предоставят информация относно резултатите по запитвания, които разглеждат в съответствие с разпоредбата по буква б), в срок от два месеца от получаването им.

Член 58

Комисия по признаване на професионални квалификации

1.   Работата на Комисията се подпомага от Комитет по признаване на професионални квалификации, наричан по-нататък „комитет“, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията.

2.   При позоваване на този параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/EО, при съблюдаване на разпоредбите на член 8 от това решение.

Срокът по член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО е определен на два месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 59

Консултации

Комисията провежда консултации с експерти от заинтересованите професионални групи по подходящ начин, по-специално в контекста на работата на комитета по член 58, и представя на този комитет мотивиран доклад за консултациите.

ДЯЛ VI

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 60

Доклади

1.   Считано от 20 октомври 2007 г. държавите-членки представят на всеки две години пред Комисията доклад за прилагането на системата. В допълнение към общите наблюдения, докладът съдържа статистическо обобщение на взетите решения и описание на основните проблеми, свързани с прилагането на настоящата директива.

2.   Считано от 20 октомври 2007 г. Комисията съставя на всеки пет години доклад относно прилагането на настоящата директива.

Член 61

Клауза за дерогация

Ако, във връзка с прилагането на една от разпоредбите на настоящата директива, държава-членка се натъкне на значителни затруднения в определена област, Комисията проучва тези затруднения в сътрудничество със заинтересованата държава-членка.

При необходимост Комисията взема решение, в съответствие с процедурата по член 58, параграф 2, да допусне заинтересованата държава-членка да извърши дерогация от въпросните разпоредби за ограничен период от време.

Член 62

Отмяна

Директиви 77/452/ ЕИО, 77/453/ЕИО, 78/686/ ЕИО, 78/687/ ЕИО, 78/1026/ ЕИО, 78/1027/ ЕИО, 80/154/ ЕИО, 80/155/ ЕИО, 85/384/ ЕИО, 85/432/ ЕИО, 85/433/ ЕИО, 89/48/ ЕИО, 92/51/ ЕИО, 93/16/ ЕИО и 1999/42/ЕО се отменят от 20 октомври 2007 г. Позоваванията на отменените директиви се приемат като позовавания на настоящата директива, а актовете, приети въз основа на тези директиви, не се засягат от отмяната.

Член 63

Въвеждане

Държавите-членки въвеждат в действие законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за съобразяване с настоящата директива, не по-късно до 20 октомври 2007 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки

Член 64

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 65

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 7 септември 2005 година.

За Европейския парламент

Председател

J. BORELL FONTELLES

За Съвета

Председател

C. CLARKE


(1)  ОВ С 181 E, 30.7.2002 г., стр. 183.

(2)  ОВ С 61, 14.3.2003 г., стр. 67.

(3)  Становище на Европейския парламент от 11 февруари 2004 г. (ОВ C 97 E, 22.4.2004 г., стр. 230), Обща позиция на Съвета от 21 декември 2004 г. (ОВ C 58 E, 8.3.2005 г., стр. 1) и Позиция на Европейския парламент от 11 май 2005 г. (все още непубликувана в Официален вестник). Решение на Съвета от 6 юни 2005 г.

(4)  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 19, 24.1.1989 г., стр. 16. Директива изменена с Директива 2001/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 206, 31.7.2001 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 209, 24.7.1992 г., стр. 25. Директива, последно изменена с Решение 2004/108/ЕО на Комисията (ОВ L 32, 5.2.2004 г., стр. 15).

(7)  ОВ L 201, 31.7.1999 г., стр. 77.

(8)  ОВ L 176, 15.7.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(9)  ОВ L 176, 15.7.1977 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Директива 2001/19/EО.

(10)  ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(11)  ОВ L 233, 24.8.1978 г., стр. 10. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(12)  ОВ L 362, 23.12.1978 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2001/19/EО.

(13)  ОВ L 362, 23.12.1978 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 2001/19/EО.

(14)  ОВ L 33, 11.2.1980 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(15)  ОВ L 33, 11.2.1980 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Директива 2001/19/EО.

(16)  ОВ L 223, 21.8.1985 г., стр. 15. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(17)  ОВ L 253, 24.9.1985 г., стр. 34. Директива, последно изменена с Директива 2001/19/EО.

(18)  ОВ L 253, 24.9.1985 г., стр. 37. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(19)  ОВ L 165, 7.7.1993 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(20)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(21)  ОВ L 78, 26.3.1977 г., стр. 17. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(22)  ОВ L 77, 14.3.1998 г., стр. 36. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г.

(23)  ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2004/66/EО (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).

(24)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003.

(25)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Списък на професионалните сдружения или организации, които отговарят на условията по член 3, параграф 2

ИРЛАНДИЯ (1)

1.

The Institute of Chartered Accountants in Ireland Единствено за проверка на сметки (2).

2.

The Institute of Certified Public Accountants in Ireland (2)

3.

The Association of Certified Accountants (2)

4.

Institution of Engineers of Ireland

5.

Irish Planning Institute

ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО

1.

Institute of Chartered Accountants in England and Wales

2.

Institute of Chartered Accountants of Scotland

3.

Institute of Chartered Accountants in Ireland

4.

Chartered Association of Certified Accountants

5.

Chartered Institute of Loss Adjusters

6.

Chartered Institute of Management Accountants

7.

Institute of Chartered Secretaries and Administrators

8.

Chartered Insurance Institute

9.

Institute of Actuaries

10.

Faculty of Actuaries

11.

Chartered Institute of Bankers

12.

Institute of Bankers in Scotland

13.

Royal Institution of Chartered Surveyors

14.

Royal Town Planning Institute

15.

Chartered Society of Physiotherapy

16.

Royal Society of Chemistry

17.

British Psychological Society

18.

Library Association

19.

Institute of Chartered Foresters

20.

Chartered Institute of Building

21.

Engineering Council

22.

Institute of Energy

23.

Institution of Structural Engineers

24.

Institution of Civil Engineers

25.

Institution of Mining Engineers

26.

Institution of Mining and Metallurgy

27.

Institution of Electrical Engineers

28.

Institution of Gas Engineers

29.

Institution of Mechanical Engineers

30.

Institution of Chemical Engineers

31.

Institution of Production Engineers

32.

Institution of Marine Engineers

33.

Royal Institution of Naval Architects

34.

Royal Aeronautical Society

35.

Institute of Metals

36.

Chartered Institution of Building Services Engineers

37.

Institute of Measurement and Control

38.

British Computer Society


(1)  Гражданите на Ирландия са също членове на следните сдружения и организации в Обединеното кралство:

Institute of Chartered Accountants in England and Wales

Institute of Chartered Accountants of Scotland

Institute of Actuaries

Faculty of Actuaries

The Chartered Institute of Management Accountants

Institute of Chartered Secretaries and Administrators

Royal Town Planning Institute

Royal Institution of Chartered Surveyors

Chartered Institute of Building.

(2)  Единствено за проверка на сметки.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на курсове за обучение със специална структура, упоменати в член 11, буква в), ii).

1.   Курсове за обучение за спомагателни здравни дейности и грижи за деца

Обучение за следното:

в Германия:

педиатрична медицинска сестра (Kinderkrankenschwester/Kinderkrankenpfleger),

физиотерапевт (Krankengymnast(in)/Physiotherapeut(in) (1)),

професионален терапевт/специалист по трудова терапия (Beschäftigungs- und Arbeitstherapeut/Ergotherapeut),

логопед (Logopäde/Logopädin),

специалист по ортоптика (Orthoptist(in),

акредитиран от държавата работник, полагащ грижи за деца (Staatlich anerkannte(r) Erzieher(in),

акредитиран от държавата оздравителен учител (Staatlich anerkannte(r) Heilpädagoge(in),

техник в медицинска лаборатория (medizinisch-technische(r) Laboratoriums- Assistent(in),

техник, медицинска рентгенология (medizinisch-technische(r) Radiologie-Assistent(in),

медицински техник по функционална диагностика (medizinisch-technische(r) Assistent(in) für Funktionsdiagnostik),

ветеринарен техник (veterinärmedizinisch-technische(r) Assistent(in),

диетолог (Diätassistent(in),

фармацевтичен техник (Pharmazieingenieur), обучение, проведено до 31 март 1994 г. в бившата Германска демократична република или на територията на новите провинции,

медицинска сестра, психиатрия (Psychiatrische(r) Krankenschwester/Krankenpfleger),

речев терапевт (логопед) (Sprachtherapeut(in);

в Чешката република:

асистент здравни грижи (zdravotnický asistent),

за което се изисква образование с обща минимална продължителност тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит „maturitní zkouška“;

асистент по хранене (nutriční asistent),

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност четири години, получено в средно медицинско училище и завършено с успешно положен изпит „maturitní zkouška“;

в Италия:

зъботехник (odontotecnico),

оптик (ottico);

в Кипър:

зъботехник (οδοντοτεχνίτης),

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж;

оптик (τεχνικός οπτικός),

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност шест години, средно образование с продължителност шест години и професионално образование след средното с продължителност две години, последвано от едногодишен професионален стаж;

в Латвия:

медицинска сестра в зъболекарски кабинет (zobārstniecības māsa),

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от тригодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

асистент в биометрична лаборатория (biomedicīnas laborants),

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от двегодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

зъботехник (zobu tehniķis),

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от дванадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност две години, получено в медицинско училище, последвано от двегодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

асистент на физиотерапевт (fizioterapeita asistents),

за което се изисква образование с обща продължителност не по-малко от тринадесет години, включително общо училищно образование с минимална продължителност десет години и професионално образование с продължителност три години, получено в медицинско училище, последвано от тригодишен професионален стаж, в края на който се изисква успешно полагане на изпит за получаване на свидетелство по специалността;

в Люксембург:

техник, медицинска рентгенология (assistant(e) technique médical(e) en radiologie),

техник в медицинска лаборатория (assistant(e) technique médical(e) de laboratoire),

медицинска сестра, психиатрия (infirmier/ière psychiatrique),

медицински техник — хирургия (assistant(e) technique médical(e) en chirurgie),

педиатрична медицинска сестра (infirmier/ière puériculteur/trice),

медицинска сестра — анестезиология (infirmier/ière anesthésiste),

квалифициран масажист/масажистка (masseur/euse diplômé(e),

възпитател (éducateur/trice);

в Нидерландия:

ветеринарен асистент (dierenartsassistent),

за което се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност от тринадесет години, включващо:

i)

професионално обучение с минимална продължителност три години, получено в специализирано училище, завършено с полагане на изпит, в някои случаи допълнено със специализация с продължителност една или две години, завършена с полагане на изпит, или

ii)

професионално обучение с минимална продължителност две и половина години, получено в специализирано училище, завършено с полагане на изпит и допълнено с професионален опит с минимална продължителност шест месеца или професионална учебна практика с минимална продължителност от шест месеца в акредитирано заведение, или

iii)

професионално обучение с минимална продължителност две години, получено в професионален училище, завършено с полагане на изпит и допълнено с трудов опит с минимална продължителност една година или професионална учебна практика с минимална продължителност от една година в акредитирано заведение, или

iv)

за ветеринарните асистенти (dierenartsassistent) — професионално обучение с продължителност три години, получено в специализирано училище (MBO-scheme) или професионално обучение с продължителност три години в рамките на двойната система за чиракуване (LLW), като и в двата случая за завършване на обучението се изисква полагане на изпит;

в Австрия:

специално базово обучение за медицински сестри, специализиращи грижи за деца и млади хора (spezielle Grundausbildung in der Kinder- und Jugendlichenpflege),

специално базово обучение за медицински сестри в психиатрични заведения (spezielle Grundausbildung in der psychiatrischen Gesundheits- und Krankenpflege),

оптик контактни лещи (Kontaktlinsenoptiker),

педикюрист (Fußpfleger),

техник слухови апарати (Hörgeräteakustiker),

аптекар (Drogist),

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с минимална продължителност три години, включващо обучение, една част от което е получено на работното място, а друга е проведена в институция за професионално обучение, както и период на професионален стаж и обучение, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци;

масажист (Masseur),

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност не по-малко от четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност две години, период на професионален стаж и обучение с продължителност две години и курс на обучение с продължителност една година, в края на който се полага изпит за професионални умения, в резултат на който обучаваните получават право да упражняват професията и да обучават чираци;

работник в детска градина (Kindergärtner/in),

работник, полагащ грижи за деца (Erzieher),

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност тринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, проведено в специализирано училище, в края на което се полага изпит;

в Словакия:

учител по танци в основни училища по изкуствата (učiteľ v tanečnom odbore na základných umeleckých školách),

за което се изисква образование с обща минимална продължителност от четиринадесет и половина години, което включва основно образование с продължителност осем години, образование в средно специализирано училище с продължителност четири години и курс по танцова педагогика с продължителност пет семестъра;

педагог в специални образователни институции и в центрове за социални услуги (vychovávatel′v špeciálnych výchovných zariadeniach a v zariadeniach sociálnych služieb),

за което се изисква образование с обща минимална продължителност от четиринадесет години, което включва основно образование с продължителност осем/девет години, образование в средно педагогическо училище или друго средно училище с продължителност четири години и допълнително задочно обучение по педагогика с продължителност две години.

2.   Сектор майстори занаятчии (Mester/Meister/Maître), за професиите в който се изисква образование и обучение за придобиване на умения, които не са обхванати в дял III, глава II от настоящата директива.

Обучение за следното:

в Дания:

оптик (optometrist),

този курс на обучение е с обща продължителност четиринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, разделено на теоретично обучение с продължителност две и половина години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието „Mester“;

ортопедичен техник (ortopædimekaniker),

този курс на обучение е с обща продължителност четиринадесет години, което включва професионално обучение с продължителност пет години, разделено на теоретично обучение с продължителност две и половина години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието „Mester“;

майстор на ортопедични обувки (ortopædiskomager),

този курс на обучение е с обща продължителност тринадесет и половина години, което включва професионално обучение с продължителност четири и половина години, разделено на теоретично обучение с продължителност две години, проведено от професионалното учебно заведение, и практическо обучение с продължителност две и половина години, проведено на работното място, като в края на професионалното обучение се полага признат изпит по професията за присвояване на званието „Mester“;

в Германия:

оптик (Augenoptiker),

зъботехник (Zahntechniker),

майстор на хирургични бандажи (Bandagist),

монтажник на слухови апарати (Hörgeräte-Akustiker),

ортопедичен техник (Orthopädiemechaniker),

майстор на ортопедични обувки (Orthopädieschuhmacher);

в Люксембург:

оптик (opticien),

зъботехник (mécanicien dentaire),

монтажник на слухови апарати (audioprothésiste),

ортопедичен техник/майстор на хирургични бандажи (mécanicien orthopédiste/bandagiste),

майстор на ортопедични обувки (orthopédiste-cordonnier),

тези курсове са с обща продължителност от четиринадесет години, което включва обучение с минимална продължителност пет години, последвано от обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, в края на което се полага изпит за получаване на право на упражняване на квалифицирани дейности, самостоятелно или като наето лице със съпоставимо равнище на отговорност;

в Австрия:

майстор на хирургични бандажи (Bandagist),

майстор на корсети (Miederwarenerzeuger),

оптик (Optiker),

майстор на ортопедични обувки (Orthopädieschuhmacher),

ортопедичен техник (Orthopädietechniker),

зъботехник (Zahntechniker),

градинар (Gärtner),

за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност четиринадесет години, включително обучение с минимална продължителност пет години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж и обучение с минимална продължителност две години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на упражняване на професията, осъществяване обучение на чираци и ползване на званието „Meister“;

обучение на майстори занаятчии в областта на селското и горското стопанство:

майстор по земеделие (Meister in der Landwirtschaft),

майстор по икономика на селските домакинства (Meister in der ländlichen Hauswirtschaft),

майстор-градинар (Meister im Gartenbau),

майстор по зеленчукопроизводство (Meister im Feldgemüsebau),

майстор по овощарство и преработване на плодове (Meister im Obstbau und in der Obstverwertung),

майстор по лозарство и винопроизводство (Meister im Weinbau und in der Kellerwirtschaft),

майстор по млекопроизводство (Meister in der Molkerei- und Käsereiwirtschaft),

майстор по коневъдство (Meister in der Pferdewirtschaft),

майстор по рибовъдство (Meister in der Fischereiwirtschaft),

майстор по птицевъдство (Meister in der Geflügelwirtschaft),

майстор по пчеларство (Meister in der Bienenwirtschaft),

майстор по лесовъдство (Meister in der Forstwirtschaft),

майстор по разсаждане на гори и управление на горите (Meister in der Forstgarten- und Forstpflegewirtschaft),

майстор по складово стопанство в земеделието (Meister in der landwirtschaftlichen Lagerhaltung),

за което се изисква образование и обучение с минимална продължителност петнадесет години, включително обучение с минимална продължителност шест години, получено в структурирана мрежа за обучение, разделено на чиракуване с минимална продължителност три години, една част от което е проведена на работното място, а друга в професионалното учебно заведение, и което включва професионален стаж с минимална продължителност три години, в края на което се провежда майсторски изпит за придобиване на право на осъществяване обучение на чираци и ползване на званието „Meister“;

в Полша:

преподавател по практическо професионално обучение (Nauczyciel praktycznej nauki zawodu),

за което се изисква обучение с продължителност:

i)

основно образование с продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност пет години или равностойно средно образование в подходяща област, последвано от педагогически курс с обща минимална продължителност 150 часа, курс по безопасност и хигиена на труда и двегодишен професионален опит по професията, която лицето ще преподава; или

ii)

основно образование с продължителност осем години и средно професионално образование с продължителност пет години с диплома за завършване на техническо педагогическо училище след средното образование; или

iii)

основно образование с продължителност осем години и базово средно професионално образование с продължителност две до три години, както и професионален опит с минимална продължителност три години, удостоверен с образователно-квалификационна степен „магистър“ по съответната професия, след което се изисква завършване на педагогически курс с минимална продължителност 150 часа;

в Словакия:

магистър по професионално образование (majster odbornej výchovy),

за което се изисква образование с обща минимална продължителност дванадесет години, включващо основно образование с продължителност осем години, професионално образование с продължителност четири години (завършено средно професионално образование и/или чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет или в технически университет, или завършено средно образование и чиракуване в рамките на съответния (или сроден) курс на професионално обучение или чиракуване), професионален стаж с обща минимална продължителност три години в областта на завършеното образование или чиракуване на лицето и допълнително обучение по педагогика в педагогически факултет, или, към 1 септември 2005 г. завършено специализирано образование по специална педагогика, проведено в методологичните центрове за магистри по професионално образование към специалните училища, без допълнителен педагогически курс.

3.   Сектор мореплаване

a)   Морски транспорт

Обучение за следното:

в Чешката република:

палубен асистент (palubní asistent),

дежурен офицер на мостик (námořní poručík),

първи помощник-капитан (první palubní důstojník),

капитан (kapitán),

механик (strojní asistent),

машинен инженер (strojní důstojník),

втори механик (druhý strojní důstojník),

главен механик (první strojní důstojník),

електротехник (elektrotechnik),

главен електротехник (elektrodůstojník);

в Дания:

корабен капитан (skibsfører),

първи помощник-капитан (overstyrmand),

старши кормчия, палубен офицер (enestyrmand, vagthavende styrmand),

палубен офицер (vagthavende styrmand),

механик (maskinchef),

главен механик (l. maskinmester),

главен механик/дежурен механик (l. maskinmester/vagthavende maskinmester);

в Германия:

капитан, крайбрежно плаване с големи кораби (Kapitän AM),

капитан, крайбрежно плаване (Kapitän AK),

палубен офицер, крайбрежно плаване с големи кораби (Nautischer Schiffsoffizier AMW),

палубен офицер, крайбрежно плаване (Nautischer Schiffsoffizier AKW),

главен механик, категория C (Schiffsbetriebstechniker CT — Leiter von Maschinenanlagen),

корабен механик, категория C (Schiffsmaschinist CMa -Leiter von Maschinenanlagen),

корабен инженер, категория C (Schiffsbetriebstechniker CTW),

корабен механик, категория C — дежурен механик (Schiffsmaschinist CMaW — Technischer Alleinoffizier);

в Италия:

палубен офицер (ufficiale di coperta),

инженер (ufficiale di macchina);

в Латвия:

корабен електроинженер (kuģu elektromehāniķis),

оператор на хладилно оборудване (kuģa saldēšanas iekārtu mašīnists);

в Нидерландия:

първи помощник-капитан (крайбрежно плаване) (с допълнително обучение) (stuurman kleine handelsvaart (met aanvulling),

механик крайбрежно плаване (дипломиран) (diploma motordrijver),

длъжностно лице по VTS (VTS-functionaris);

за които се изисква следното обучение:

в Чешката република:

i)

за палубен асистент (palubní asistent),

1.

лица, навършили 20-годишна възраст.

2.

a)

морска академия или морски колеж — факултет по корабоплаване, като и двата курса трябва да са завършени с полагане на изпит „maturitní zkouška“ и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на кораб по време на обучението; или

б)

акредитиран морски стаж с минимална продължителност две години с даване на дежурства на поддържащо равнище на кораби и завършен акредитиран курс, отговарящ на изискванията на компетентност по раздел A-II/1 от Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, проведен от морска академия или колеж в държава-страна по Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, и успешно полагане на изпит пред изпитна комисия, призната от Комисията за морски транспорт на Чешката република;

ii)

за дежурен офицер на мостик (námořní poručík),

1.

акредитиран морски стаж на длъжност палубен асистент на кораби с брутно водоизместване повече от 500 тона с минимална продължителност шест месеца за завършилите морски колеж или академия или една година за завършилите акредитирани курсове, което включва моряшка вахтена служба с минимална продължителност шест месеца;

2.

надлежно попълнен и одобрен дневник на бордното обучение на палубни кадети;

iii)

за първи помощник-капитан (první palubní důstojník),

свидетелство за правоспособност на помощник-капитан на кораби с брутно водоизместване повече от 500 тона и акредитиран морски стаж с минимална продължителност дванадесет месеца в това качество;

iv)

за капитан (kapitán),

1.

свидетелство за стаж като капитан на кораби с брутно водоизместване между 500 и 3 000 тона,

2.

свидетелство за правоспособност на помощник-капитан на кораби с брутно водоизместване повече 3 000 тона и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на тази длъжност на кораби с брутно водоизместване повече от 500 тона и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на тази длъжност на кораби с брутно водоизместване повече от 3 000 тона;

v)

за механик (strojní asistent),

1.

лица, навършили 20-годишна възраст;

2.

завършена морска академия или морски колеж — факултет по корабно инженерство и акредитиран морски стаж с минимална продължителност шест месеца на кораби по време на обучението;

vi)

за машинен инженер (strojní důstojník),

акредитиран морски стаж на длъжност механик с минимална продължителност шест месеца след завършване на морска академия или колеж;

vii)

за втори механик (druhý strojní důstojník),

акредитиран морски стаж с минимална продължителност дванадесет месеца на длъжност трети механик на кораби, оборудвани с основна енергетична установка с мощност 750 kW или повече;

viii)

за главен механик (první strojní důstojník),

подходящо свидетелство за стаж на длъжност втори механик на кораби, оборудвани с основна енергетична установка с мощност 3 000 kW или повече и акредитиран морски стаж на тази длъжност с минимална продължителност шест месеца;

ix)

за електротехник (elektrotechnik),

1.

лица, навършили 18-годишна възраст.

2.

завършена морска или друга академия, факултет по електротехника или техническо училище или колеж по електротехника, като се изисква всички тези курсове на обучение да са завършени с полагане на изпит „maturitní zkouška“, както и одобрен стаж с минимална продължителност дванадесет месеца в областта на електротехниката;

x)

за главен електротехник (elektrodůstojník),

1.

завършена морска академия или колеж, факултет по корабна електротехника или друга академия или средно професионално училище по електротехника, като се изисква всички тези курсове на обучение да са завършени с полагане на изпит „maturitní zkouška“ или държавен изпит;

2.

акредитиран морски стаж на длъжност електротехник с минимална продължителност дванадесет месеца за завършилите академия или колеж или двадесет и четири месеца за завършилите средно училище;

в Дания, основно образование с продължителност девет години, последвано от базово обучение и/или морски стаж с продължителност между 17 и 36 месеца, допълнени от:

i)

за палубен офицер — специализирано професионално образование с продължителност една година,

ii)

за останалите длъжности — специализирано професионално образование с продължителност три години.

в Германия, образование с обща продължителност между 14 и 18 години, което включва базово професионално обучение с продължителност три години и морски стаж с продължителност една година, последвана от специализирано професионално образование с продължителност една или две години, допълнено, при необходимост, с двегодишен стаж в корабоплаването;

в Латвия:

i)

за корабен електроинженер (kuģu elektromehāniķis),

1.

лица, навършили 18-годишна възраст;

2.

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет и половина години, включително основно образование с минимална продължителност девет години и професионално образование с минимална продължителност три години. В допълнение се изисква морски стаж с минимална продължителност шест месеца като корабен електротехник или помощник на корабния електроинженер на кораби, оборудвани с основна енергетична установка с мощност 750 kW или повече. Професионалното обучение се завършва с полагане на специален изпит пред компетентния орган в съответствие с програмата за обучение, одобрена от Министерството на транспорта;

ii)

за оператор на хладилно оборудване (kuģa saldēšanas iekārtu mašīnists),

1.

лица, навършили 18-годишна възраст;

2.

за което се изисква образование с минимална обща продължителност тринадесет години, включително основно образование с минимална продължителност девет години и професионално образование с минимална продължителност три години. В допълнение се изисква морски стаж с минимална продължителност дванадесет месеца като помощник на инженера по хладилното оборудване. Професионалното обучение се завършва с полагане на специален изпит пред компетентния орган в съответствие с програмата за обучение, одобрена от Министерството на транспорта;

в Италия, обучение с обща продължителност тринадесет години, от което професионално обучение с минимална продължителност пет години, при завършването на което се полага изпит, и което се допълва при необходимост с учебна практика.

в Нидерландия:

i)

за първи помощник-капитан (крайбрежно плаване) (с допълнително обучение) (stuurman kleine handelsvaart (met aanvulling), и механик крайбрежно плаване (дипломиран) (diploma motordrijver), курс на обучение с продължителност четиринадесет години, от които минимум две години обучение в специализирано професионално учебно заведение, допълнено с учебна практика с продължителност дванадесет месеца,

ii)

за длъжностно лице по VTS (VTS-functionaris), курс на обучение с продължителност петнадесет години, включително висше професионално образование с минимална продължителност три години (HBO) или полувисше професионално образование (MBO), последвано от национални и регионални курсове за специализация, всеки от които включва теоретично обучение с минимална продължителност дванадесет седмици и завършва с полагане на изпит,

и които са признати по реда на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г.

б)   Морски риболов

Обучение за следното:

в Германия:

капитан, дълбоководен морски риболов (Kapitän BG/Fischerei),

капитан, крайбрежен риболов (Kapitän BLK/Fischerei),

палубен офицер, дълбоководни кораби (Nautischer Schiffsoffizier BGW/Fischerei),

палубен офицер, крайбрежни кораби (Nautischer Schiffsoffizier BK/Fischerei);

в Нидерландия:

първи помощник-капитан/инженер V (stuurman werktuigkundige V),

инженер IV (риболовни кораби) (werktuigkundige IV visvaart),

първи помощник-капитан IV (риболовни кораби) (stuurman IV visvaart),

първи помощник-капитан/инженер VI (stuurman werktuigkundige VI),

за които се изисква следното обучение:

в Германия, обучение с обща продължителност между 14 и 18 години, което включва курс на базово професионално обучение с продължителност три години и морски стаж с продължителност една година, последван от специализирано професионално обучение продължителност една или две години, допълнено, при необходимост, с двегодишен стаж по корабоплаване,

в Нидерландия, курс на обучение с продължителност между 13 и 15 години, минимум две години от които са проведени в специализирано професионално училище, допълнен с професионален опит с продължителност 12 месеца,

и признати по реда на конвенцията от Торемолинос (Международна конвенция за безопасността на риболовните кораби от 1977 г.).

4.   Технически сектор

Обучение за следното:

в Чешката република:

правоспособен техник, правоспособен строител (autorizovaný technik, autorizovaný stavitel),

за което се изисква професионално обучение с минимална обща продължителност девет години, включително средно техническо образование с продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит „maturitní zkouška“ (средно техническо училище), и петгодишен професионален опит, в края на който се полага тест за професионална квалификация за упражняване на определени професионални дейности в областта на строителството (в съответствие със закон № 50/1976 Sb. (Закон за строителството) и закон № 360/1992 Sb.);

водач на релсово превозно средство (fyzická osoba řídící drážní vozidlo),

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което се полага изпит „maturitní zkouška“ и държавен изпит по задвижваща сила на превозните средства;

техник по контрол на железния път (drážní revizní technik),

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, получено в средно училище по механика или електроника, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“;

инструктор, обучение на водачи на моторни превозни средства (učitel autoškoly),

лица, навършили 24-годишна възраст; за длъжността се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години в областта на пътното движение или механиката, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“;

държавен техник по контрол на техническото състояние на моторни превозни средства (kontrolní technik STK),

лица, навършили 21-годишна възраст; за длъжността се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, последвано от двегодишен професионален стаж; заинтересованото лице трябва да притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство и чисто съдебно минало, а също така трябва да е завършило специално обучение за държавни техници с минимална продължителност 120 часа и да е положило успешно съответен изпит;

механик по контрол на отработилите газове на моторните превозни средства (mechanik měření emisí),

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“; освен това кандидатите трябва да са натрупали технически стаж с минимална продължителност три години и да са получили специално обучение за професията „механик по контрол на отработилите газове на моторните превозни средства“ с продължителност осем часа, завършено с успешно положен изпит;

капитан, клас I (kapitán I. třídy),

за което се изисква образование с минимална обща продължителност петнадесет години, включително основно образование с продължителност осем години и професионално образование с продължителност три години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, както и изпит, в резултат на който е издадено свидетелство за правоспособност. Това професионално образование се допълва с четиригодишен професионален стаж, в края на който се полага изпит;

реставратор на паметници на изкуството и занаятите (restaurátor památek, které jsou díly uměleckých řemesel),

за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет години, когато се включва пълно средно образование по реставрация или между 10 и 12 години в сроден курс, плюс професионален стаж с продължителност пет години, когато става дума за пълно средно техническо образование, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, или осемгодишен професионален стаж, когато остава дума средно техническо образование, завършено с полагане на заключителен изпит за чираци;

реставратор на произведения на изкуството, които не са паметници, и се съхраняват в колекциите на музеи и галерии, и на други културни ценности (restaurátor děl výtvarných umění, která nejsou památkami a jsou uložena ve sbírkách muzeí a galerií, a ostatních předmětů kulturní hodnoty),

за което се изисква образование с обща продължителност дванадесет плюс петгодишен професионален опит след завършване на пълно средно техническо образование в курс по реставрация, след завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“;

специалист по управление на отпадъците (odpadový hospodář),

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“, както и професионален опит с минимална продължителност пет години в сектора на управлението на отпадъците, натрупан през последните десет години;

технически ръководител взривни работи (technický vedoucí odstřelů),

за което се изисква образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години, при завършването на което е положен изпит „maturitní zkouška“,

и последвано от:

двегодишен професионален опит като бомбаджия (при подземни взривни) работи или с продължителност една година (при взривни работи на открито), което включва шест месеца служба като помощник-бомбаджия;

курс на обучение с продължителност 100 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред компетентната областна минна служба;

професионален опит с продължителност шест месеца или повече от работа по планиране и провеждане на мащабни взривни работи;

технически курс с продължителност 32 часа, включващ теоретично и практическо обучение, при завършването на който е положен изпит пред Чешката минна служба;

в Италия:

геодезист в строителството (geometra),

землемер (perito agrario),

за което се изисква средно техническо образование с обща минимална продължителност тринадесет години, включващо задължително училищно образование с продължителност осем години, последвано от средно образование с продължителност пет години, което включва професионално обучение с продължителност три години, при завършване на което се полага изпит за придобиване на техническа образователна степен „бакалавър“, и допълнено с:

i)

за геодезисти в строителството: учебна практика в професионално бюро с минимална продължителност две години или петгодишен професионален опит;

ii)

за землемери, завършване на учебна практика с минимална продължителност две години,

след което се полага държавен изпит;

в Латвия:

помощник-машинист, локомотивен (vilces līdzekļa vadītāja (mašīnista) palīgs),

лица, навършили 18-годишна възраст, изисква се образование с минимална обща продължителност дванадесет години, включително основно образование с минимална продължителност осем години и средно професионално образование с минимална продължителност четири години; професионалното образование завършва с полагане на изпит на работодателя; компетентният орган издава свидетелство за правоспособност с петгодишен срок на валидност;

в Нидерландия:

съдия-изпълнител (gerechtsdeurwaarder),

производител на зъбни протези (tandprotheticus),

за което се изисква средно образование и професионално обучение:

i)

за съдия-изпълнител (gerechtsdeurwaarder), образование с обща продължителност деветнадесет години, което включва задължително училищно образование с продължителност осем години, последвано от средно образование с продължителност осем години, което включва техническо образование с продължителност четири години, при завършването на което се полага държавен изпит; допълва се с теоретично и практическо професионално обучение с продължителност три години;

ii)

за производител на зъбни протези (tandprotheticus), редовно обучение с продължителност петнадесет години и задочно обучение с продължителност три години, включително основно образование с продължителност осем години и средно образование с продължителност четири години, завършване на професионално образование с продължителност три години, включващо теоретично и практическо обучение като зъботехник, допълнено от задочно обучение като производител на зъбни протези с продължителност три години, в края на което се полага изпит;

в Австрия:

лесовъд (Förster),

бюро за технически консултации (Technisches Büro),

предоставяне на работна ръка под наем (Überlassung von Arbeitskräften – Arbeitsleihe),

посредник по заетостта (Arbeitsvermittlung),

инвестиционен консултант (Vermögensberater),

частен детектив (Berufsdetektiv),

охранител (Bewachungsgewerbe),

агент недвижими имоти (Immobilienmakler),

управител недвижими имоти (Immobilienverwalter),

организатор на строителство (Bauträger, Bauorganisator, Baubetreuer),

бюро за събиране на задължения (Inkassobüro/Inkassoinstitut),

за които се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 15 години, включително основно образование с продължителност осем години и средно техническо или търговско образование с минимална продължителност пет години, при завършване на което се полага изпит за техническа или търговска правоспособност, допълнено с обучение на работното място с минимална продължителност две години, в края на което се полага изпит за придобиване на професионална правоспособност;

консултант застраховане (Berater in Versicherungsangelegenheiten),

за което се изисква образование и обучение с обща продължителност 15 години, което включва обучение с продължителност шест години, последвано от обучение в структурирана мрежа за обучение, разпределено на чиракуване с продължителност три години и тригодишен професионален стаж и обучение, в края на което се полага изпит;

майстор строител/проектиране и технически изчисления (Planender Baumeister),

майстор строител на съоръжения от дърво/проектиране и технически изчисления (Planender Zimmermeister),

за което се изисква образование и обучение с обща минимална продължителност 18 години, което включва професионално обучение с минимална продължителност девет години, разпределено на средно техническо образование с продължителност 4 години и професионална практика и обучение с продължителност 5 години, в края на които се полага професионален изпит за придобиване на право на упражняване на професията и обучение на чираци, доколкото това обучение се отнася до правото на проектиране на сгради, изготвяне на технически изчисления и упражняване надзор върху строителството (привилегията, дадена от Мария Терезия);

търговски счетоводител (Gewerblicher Buchhalter), съгласно законодателния акт Gewerbeordnung от 1994 г. (Закон за търговията, занаятите и индустрията от 1994 г.);

счетоводител на свободна практика (Selbständiger Buchhalter), съгласно законодателния акт Bundesgesetz über die Wirtschaftstreuhandberufe от 1999 г. (закон за публичните счетоводни професии от 1999 г.);

в Полша:

диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в пункт за технически контрол на базово ниво (diagnosta przeprowadzający badania techniczne w stacji kontroli pojazdów o podstawowym zakresie badań),

за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност три години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит,

диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в окръжен пункт за технически контрол (diagnosta przeprowadzający badania techniczne pojazdu w okręgowej stacji kontroli pojazdów),

за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност четири години, което обхваща 51 часа базово обучение по осъществяване на контрол по техническата изправност на моторните превозни средства и успешно полагане на квалификационния изпит;

диагностик, извършващ проверки за техническата изправност на моторни превозни средства в пункт за технически контрол (diagnosta wykonujący badania techniczne pojazdów w stacji kontroli pojazdów),

за което се изисква:

i)

основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование по моторни превозни средства с продължителност пет години, както и доказан професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност четири години, или

ii)

основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование в област, различна от моторни превозни средства с продължителност пет години, както и професионален стаж в автосервиз или работилница с продължителност осем години, обхващащ общо 113 часа обучение, включително базово и специализирано обучение, с полагане на изпити след всеки етап.

Продължителността в часове и общия обхват на отделните курсове в рамките на цялостното обучение за диагностик са отделно записани в Наредбата относно подробните изисквания към диагностиците от 28 ноември 2002 г. на Министерството на инфраструктурата (ОВ, 208, 2002 г., позиция 1769);

диспечер в железопътния транспорт (dyżurny ruchu),

за което се изисква основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност четири години, със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 45 дни, в края на който се полага квалификационен изпит, или основно образование с продължителност осем години и средно техническо образование с продължителност пет години, със специализация по железопътен транспорт, както и преминаване на курс за подготовка на диспечери в железопътния транспорт с продължителност 63 дни, в края на който се полага квалификационен изпит.

5.   Курсове, акредитирани в Обединеното кралство като национални професионални квалификации или шотландски професионални квалификации

Обучение за:

регистрирана ветеринарна медицинска сестра (listed veterinary nurse),

минен електроинженер (mine electrical engineer),

минен инженер (mine mechanical engineer),

лекар по дентална медицина (dental therapist),

дентален асистент (dental hygienist),

оптик (dispensing optician),

заместник-директор в мина (mine deputy),

съдебен администратор по несъстоятелност (insolvency practitioner),

лицензиран юрист по прехвърляне на имоти (licensed conveyancer),

първи помощник-капитан — товарни/пътнически кораби — без ограничения (first mate — freight/passenger ships — unrestricted),

втори помощник-капитан — товарни/пътнически кораби — (second mate — freight/passenger ships — unrestricted),

трети помощник-капитан — товарни/пътнически кораби — (third mate — freight/passenger ships — unrestricted),

палубен офицер, товарни/пътнически кораби — без ограничения (deck officer — freight/passenger ships — unrestricted),

дежурен офицер, товарни/пътнически кораби — без ограничения (engineer officer — freight/passenger ships — unlimited trading area),

акредитиран технически експерт по управление на отпадъците (certified technically competent person in waste management),

за придобиване на квалификации, акредитирани като национални професионални квалификации или, за Шотландия, акредитирани като шотландски професионални квалификации, на нива 3 и 4 от Националната рамка за професионални квалификации на Обединеното кралство.

Дефинициите за тези нива са, както следва:

ниво 3: компетентност по широк кръг разнообразни дейности, изпълнявани в различен контекст, повечето от които са сложни и нерутинни. Налице и значителна степен на отговорност и самостоятелност, при което често е необходим контрол и ръководство от други лица,

ниво 4: компетентност по широк кръг сложни, технически и професионални дейности, изпълнявани в различен контекст и при значителна степен на отговорност и самостоятелност. Често се носи отговорност за работата на други лица и за разпределението на ресурсите.


(1)  От 1 юни 1994 г. професионалното звание „Krankengymnast(in)“ е заменено със званието „Physiotherapeut(in)“. Въпреки това, лицата, упражняващи тази професия, които са получили дипломите си преди тази дата, могат, ако желаят, да продължат да ползват отмененото звание „Krankengymnast(in)“.


ПРИЛОЖЕНИЕ III

Списък на регламентираното образование и обучение, посочено в член 13, параграф 2, трета алинея

В Обединеното кралство:

Регламентираните обучения, водещи до квалификации, признати като „National Vocational Qualifications“ (NVQ), или признати в Шотландия като „Scottish Vocational Qualifications“, които са на равнища 3 и 4 от „National Framework of Vocational Qualifications“ в Обединеното кралство.

Тези равнища се определят, както следва:

Равнище 3: способност да се упражнява широк кръг от разнообразни дейности в много различни ситуации, като повечето от дейностите са сложни и нерутинни. Съответната отговорност и самостоятелност са значителни, а упражняваните функции на това равнище често пъти включват наблюдение и ръководство на други лица.

Равнище 4: способност да се упражняват широк кръг от сложни технически или специализирани дейности в много разнообразни ситуации и със значителна степен на лична отговорност и самостоятелност. Упражняваните на това равнище функции често пъти включват отговорност за извършената от други лица работа и разпределение на средства.

В Германия

Следните регламентирани обучения:

Регламентирани обучения, които са подготовка за упражняването на професиите „технически асистент“ (technische(r) Assistent(in), „търговски асистент“ (kaufmännische(r) Assistent(in), социални професии (soziale Berufe) и професията „лицензиран от държавата инстуктор по правилно дишане, говорна култура и дикция“ (staatlich geprüfte(r) Atem -, Sprech- und Stimmlehrer(in), с обща продължителност минимум 13 години, които изискват успешно завършване на средно образование (mittlerer Bildungsabschluss), и които включват:

i)

минимум три години (1) професионално обучение в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и при необходимост, допълнено с една- или двегодишна специализация, която също завършва с изпит, или

ii)

минимум две и половина години в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и допълнено с професионална практика с продължителност не по-малко от шест месеца или с учебна практика с продължителност не по-малко от шест месеца в лицензирано заведение; или

iii)

минимум две години в специализирано училище (Fachschule), обучението в което завършва с изпит и допълнено с професионална практика с продължителност не по-малко от една година или учебна практика с продължителност не по-малко от една година в лицензирано заведение;

Регламентирани обучения по професията „лицензиран от държавата (staatlich geprüfte(r) техник“ (Techniker(in), „бизнес икономист“ (Betriebswirt(in), „дизайнер“, (Gestalter(in) и „домашен асистент“ (Familienpfleger(in), с обща продължителност не по-малко от 16 години, необходимо условие за което е успешното завършване на задължителното училищно образование или еквивалентно образование и обучение (с продължителност не по-малко от девет години) и успешно завършване на обучение в професионално училище (Berufsschule) с продължителност не по-малко от три години, което се провежда след завършване на минимум две години професионална практика, и включва редовно образование и обучение с продължителност не по-малко от две години или задочна форма на образование и обучение с еквивалентна продължителност.

Регламентирани обучения и регламентирано обучение на работното място, с обща продължителност не по-малко от 15 години, необходимо условие за което е успешното завършване на задължителното училищно образование (с продължителност не по-малко от девет години) и професионално обучение (обикновено три години), което в общия случай включва минимум две години професионална практика (три години в повечето случаи) и изпит при условията на обучение на работното място, подготовката за който обикновено включва обучение, което се провежда или едновременно с професионалната практика (минимум 1 000 часа), или редовно (минимум една година).

Германските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.

В Нидерландия:

регламентирани обучения с обща продължителност не по-малко от 15 години, необходимо условие за което е успешното завършване на осем години основно образование плюс четири години, или междинно общо средно образование (MAVO), или подготвително професионално образование (VBO), или общо средно образование на по-високо равнище, което изисква завършването на тригодишен или четиригодишен курс в колеж за междинно професионално образование (MBO), което завършва с изпит.

регламентирани обучения с обща продължителност не по-малко от 16 години, необходимо условие за което е успешното завършване на осемгодишен курс основно образование плюс четири години най-малко подготвително професионално образование (VBO), или по-висока степен на общо средно образование, което изисква завършването на минимум четири години професионално обучение по система за чиракуване, която включва минимум един ден теоретично обучение в колеж всяка седмица, а през останалите дни практическо обучение в център за практическо обучение или във фирма, и завършва с изпит за средно или висше образование.

Нидерландските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.

В Австрия:

Обучения в средните професионални училища (Berufsbildende Höhere Schulen) и средните учебни заведения по селско и горско стопанство (Höhere Land- und Forstwirtschaftliche Lehranstalten), включително и специализираните форми на обучение (einschließlich der Sonderformen), структурата и равнището на които се определя от законовите, подзаконовите и административните разпоредби.

Тези обучения са с обща продължителност не по-малко от 13 години и включват пет години професионално обучение, което завършва със заключителен изпит, успешното полагане на който е доказателство за правоспособност.

Обучения в учебни заведения за придобиване на майсторско свидетелство (Meisterschulen), майсторски класове (Meisterklassen), училища за подготовка на началник цехове (Werkmeisterschulen) или училища по строителни занаяти (Bauhandwerkerschulen), структурата и равнището на които се определя от законовите, подзаконовите и административните разпоредби.

Тези обучения са с обща продължителност не по-малко от 13 години, като включват девет години задължително образование, последвано от или минимум три години професионално обучение в специализирано училище, или минимум три години обучение във фирма и успоредно с това в професионално-техническо училище (Berufsschule), като и двете обучения завършват с изпит, и се допълват от успешно завършване на минимум едногодишно обучение в учебно заведение за придобиване на майсторско свидетелство (Meisterschule), майсторски класове (Meisterklassen), училище за подготовка на началник цехове (Werkmeisterschule) или училище по строителни занаяти (Bauhandwerkerschule). В повечето случаи общата продължителност е минимум 15 години, които включват периоди на професионална практика, които или предхождат обучението в тези заведения, или се провеждат успоредно със задочна форма на обучение (минимум 960 часа).

Австрийските власти изпращат на Комисията и на другите държави-членки списък с обученията по това приложение.


(1)  Минималната продължителност може да се намали от три на две години, ако съответното лице има квалификацията, която се изисква за постъпване в университет („Abitur“), т.е. тринадесет години предварително образование и обучение или необходимата квалификаця за влизане във „Fachhochschule“ („Fachhochschulreife“) т.е. 12 години предварително обучение и образование.


ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Дейности, свързани с категориите професионален стаж, съгласно членове 17, 18 и 19

Списък I

Главни групи, обхванати от Директива 64/427/ЕИО, изменена от Директива 69/77/ЕИО, и от Директиви 68/366/ЕИО и 82/489/ЕИО

1   Директива 64/427/ЕИО

Главна група

23

Производство на текстилни продукти

232

Производство и обработка на текстилни материали с машини за вълна

233

Производство и обработка на текстилни материали с машини за памук

234

Производство и обработка на текстилни материали с машини за коприна

235

Производство и обработка на текстилни материали с машини за лен и коноп

236

Други производства на въжета от текстилни влакна (юта, твърди влакна и т.н.)

237

Производство на трикотажни и плетени продукти

238

Апретура на текстилни продукти

239

Други текстилни производства

Главна група

24

Производство на обувки, дрехи и постелки

241

Машинно производство на обувки (с изключение на гумени и дървени обувки)

242

Ръчно производство и поправка на обувки

243

Производство на дрехи (с изключение на кожи)

244

Производство на дюшеци и постелки

245

Кожарско производство

Главна група

25

Производство на дървени и коркови продукти, с изключение на мебели

251

Рязане на трупи и промишлена подготовка на дървесина

252

Производство на дървени полуфабрикати

253

Серийно производство на дървени строителни елементи, включително подови настилки

254

Производство на дървени контейнери

255

Производство на други дървени продукти (с изключение на мебели)

259

Производство на сламени, коркови, ракитови, кошничарски и ратанови продукти; производство на четки

Главна група

26

260 Производство на дървен мебели

Главна група

27

Производство на хартия и хартиени продукти

271

Производство на полуцелулоза, хартия и картон

272

Преработка на хартия и картон и производство на продукти от полуцелулоза

Главна група

28

280 Печатарска, издателска и други свързани с тях промишлености

Главна група

29

Кожарска промишленост

291

Предприятия за щавене и апретура на кожи

292

Производство на кожени продукти

ex главна група

30

Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти

301

Преработка на гума и азбест

302

Преработка на пластмаси

303

Производство на изкуствени влакна

ex главна група

31

Химическа промишленост

311

Производство на основни химикали и по-нататъшна преработка на тези химикали

312

Специализирано производство на химически продукти главно за промишлени и селскостопански цели (включително производство за промишлена употреба на мазнини и масла от растителен и животински произход от група 312 по ISIC)

313

Специализирано производство на химически продукти главно за битова употреба (с изключение на производството на медицински и фармацевтични продукти (ex група 319 по ISIC)

Главна група

32

320 Нефтопреработвателна промишленост

Главна група

33

Производство на неметални минерални продукти

331

Производство на конструкционни глинени продукти

332

Производство на стъкло и стъклени продукти

333

Производство на керамични продукти, включително огнеупорни продукти

334

Производство на цимент, варовик и хоросан

335

Производство на конструкционни материали в бетон, цимент и хоросан

339

Каменоделство и производство на други неметални минерални продукти

Главна група

34

Производство и първична преработка на черни и цветни метали

341

Производство на чугун и стомана (по смисъла на Договора за ЕОВС, включително обединените коксови заводи към стоманолеярните)

342

Производство на стоманени тръби

343

Изтегляне на проводници, студено изтегляне, студено валцоване на ламарина, студено формоване

344

Производство и първична преработка на цветни метали

345

Леярни за черни и цветни метали

Главна група

35

Производство на метални продукти (с изключение на машини и транспортна техника)

351

Ковашко производство, тежко щанцоване и тежко пресоване

352

Вторично преобразуване и повърхностна обработка

353

Метални конструкции

354

Казанджийство, производство на кухи продукти

355

Производство на инструменти, инвентар и крайни метални продукти (с изключение на електрическо оборудване)

359

Спомагателни машинно-инженерни дейности

Главна група

36

Производство на машини с изключение на електротехнически продукти

361

Производство на селскостопански машини и трактори

362

Производство на канцеларска техника

363

Производство на металообработващи машини и други инструменти и инсталации и принадлежности за тях и за други уреди с електрозахранване

364

Производство на текстилни машини и принадлежности, производство на шевни машини

365

Производство на машини и съоръжения за хранително-вкусовата промишленост и за химическата промишленост и свързаните с нея производства

366

Производство на техника и съоръжения за мини, за леярни за чугун и стомана и за строителната промишленост; производство на техника за механична обработка

367

Производство на трансмисионна техника

368

Производство на машини за други специфични промишлени нужди

369

Производство на други неелектрически машини и съоръжения

Главна група

37

Електротехника

371

Производство на електрически проводници и кабели

372

Производство на мотори, генератори, трансформатори, трафопостове и друга подобна техника за електроснабдяване

373

Производство на електротехнически продукти за пряка търговска употреба

374

Производство на далекосъобщителна техника, електромери, други измервателни уреди и медицинска електротехника

375

Производство на електронна техника, радио- и телевизионни апарати, звукова техника

376

Производство на домакински електроуреди

377

Производство на лампи и осветителна техника

378

Производство на батерии и акумулатори

379

Ремонт, монтаж и специализирана инсталация на електрическо оборудване

ex главна група

38

Производство на транспортна техника

383

Производство на моторни превозни средства и части за тях

384

Ремонт на моторни превозни средства, мотоциклети и велосипеди

385

Производство на мотоциклети, велосипеди и части за тях

389

Производство на транспортна техника, която не е класифицирана другаде

Главна група

39

Други промишлени производства

391

Производство на точни уреди, измервателни и контролни инструменти

392

Производство на медицински хирургически инструменти и оборудване и ортопедични уреди (с изключение на ортопедични обувки)

393

Производство на фотографска и оптична техника

394

Производство и ремонт на ръчни, настолни и стенни часовници

395

Бижутерство и производство на ценни метали

396

Производство и ремонт на музикални инструменти

397

Производство на игри, играчки и спортни стоки

399

Други производства

Главна група

40

Строителство

400

Строителство (неспециализирано); разрушителни работи

401

Строителство на сгради (жилищни и други)

402

Гражданско строителство; изграждане на пътища, мостове, железопътни линии и т.н.

403

Монтажни работи

404

Украса и довършителни работи

2   Директива 68/366/ЕИО

Главна група

20А

200 Производства на животински и растителни мазнини и масла

20Б

Хранително-вкусова промишленост (с изключение на производството на напитки)

201

Клане на животни, заготовка и съхраняване на месо

202

Млечна промишленост

203

Консервиране на плодове и зеленчуци

204

Консервиране на риба и други морски храни

205

Мелничарска промишленост

206

Производство на хляб и хлебни продукти, включително сухари и бисквити

207

Захарна промишленост

208

Производство на какаови, шоколадови и захарни продукти

209

Производство на други хранителни продукти

Главна група

21

Производство на напитки

211

Производство на етилов алкохол чрез ферментация, производство на дрожди и спирт

212

Производство на вино и други алкохолни напитки без малц

213

Производство на бира и малц

214

Производство на безалкохолни напитки и газирана вода

ex 30

Производство на гумени и пластмасови продукти, изкуствени влакна и нишестени продукти

304

Производство на нишестени продукти

3   Директива 82/489/ЕИО

ex 855

заведения за фризьорство (с изключение на педикюристи и училища за обучение по козметика)

Списък II

Главни групи от Директиви 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО и 82/470/ЕИО

1   Директива 75/368/ЕИО (дейности по член 5, параграф 1)

ex 04

Рибарство

043

Рибарство във вътрешни води

ex 38

Производство на транспортна техника

381

Корабостроене и кораборемонт

382

Производство на железопътна техника

386

Самолетостроене (включително космическа техника)

ex 71

Дейности, свързани с транспорта и дейности извън транспорта в следните групи:

ex 711

Услуги в спални вагони и вагон-ресторанти; поддръжка на вагонния парк в ремонтни депа; почистване на вагони

ex 712

Поддръжка на парка на градския, подземния и междуградския пътнически транспорт

ex 713

Поддръжка на парка на други видове пътнически наземен транспорт (например леки автомобили, автобуси, таксита)

ex 714

Експлоатация и поддръжка на спомагателни услуги за автомобилния транспорт (например пътища, тунели и мостове с пътна такса, депа за стоки, паркинги, автобусни и трамвайни депа)

ex 716

Дейности, свързани с вътрешния воден транспорт (например експлоатация и поддръжка на водните пътища, пристанищата и останалите съоръжения за вътрешния воден транспорт; буксирни и лоцмански услуги в пристанища, поставяне на буйове, товарене и разтоварване на съдове и други подобни дейности, като например изваждане на потънали съдове, теглене на буксир и експлоатация на пристани)

73

Съобщения: пощенски услуги и далекосъобщения

ex 85

Лични услуги

854

Перални и перални услуги, химическо чистене и боядисване

ex 856

Фотографски ателиета: портретна и търговска фотография, с изключение на фотожурналистика

ex 859

Лични услуги, които не са класифицирани другаде (поддръжка и почистване на сгради или само на жилища)

2   Директива 75/369/ЕИО (Член 6: когато дейността се смята за промишлена или занаятчийска по своя характер)

Следните пътнически търговски дейности:

а)

покупко-продажба на стоки:

от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC);

в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари;

б)

дейности, обхванати от вече приети предходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности.

3   Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграфи 1 и 3)

Дейностите включват по-конкретно:

организиране, предлагане за покупка или продажба пряко или на консигнация на единични или колективни предмети (транспорт, пансион, настаняване, екскурзии и т.н.) при пътуване или пребиваване, независимо от причините за него (член 2, буква Б, а).

посредническа дейност между изпълнители за различни видове транспорт и лица, които изпращат или получават стоки, и извършване на свързани с нея дейности:

(аа)

чрез сключване на договори с транспортни изпълнители за сметка на възложители;

(бб)

чрез избор на вида транспорт, фирмата и маршрута, които се смятат за най-изгодни за възложителя;

(вв)

чрез организиране на техническата страна на транспортната операция (например необходимата за превоза опаковка); чрез извършване на различни операции, свързани със съответния транспорт (например доставка за лед за хладилни вагони);

(гг)

чрез извършване на формалностите във връзка с транспорта, като например попълване на товарителници; чрез групаж или разделяне на пратките;

(дд)

чрез координиране на различните етапи на превоза, като се осигуряват транзит, пренасочване, претоварване и други крайни операции;

(ее)

чрез осигуряване на товари и превозвачи и транспортни средства за изпращачите или получателите на стоки:

оценка на транспортните разходи и проверка на подробните сметки;

предприемане на определени временни или постоянни мерки от името и за сметка на корабособственика или превозвача по море (с пристанищните власти, търговците, които снабдяват корабите с провизии и др.)

(Дейностите, изброени в член 2, буква А, а), б) и г).

Списък III

Директиви 64/222/ЕИО, 68/364/ЕИО, 68/368/ЕИО, 75/368/ЕИО, 75/369/ЕИО, 70/523/ЕИО и 82/470/ЕИО

1   Директива 64/222/ЕИО

1.

Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро, с изключение на търговия на едро с медицински и фармацевтични продукти, токсични продукти и патогени, и въглища (ex група 611).

2.

Професионални дейности на посредник, който е оправомощен и инструктиран от едно или повече лица да води преговори или да сключва търговски сделки от името и за сметка на тези лица;

3.

Професионални дейности на посредник, който, без да е постоянно инструктиран в тази връзка, свързва лица, желаещи да се договарят пряко помежду си или организира търговските им сделки и подпомага тяхното изпълнение;

4.

Професионални дейности на посредник, който сключва търговски сделки от свое име и за сметка на други лица;

5.

Професионални дейности на посредник, който извършва търговия на едро чрез търг за чужда сметка;

6.

Професионални дейности на посредник, който обикаля от врата на врата в търсене на поръчки;

7.

Предоставяне на услуги чрез професионални дейности на посредник, нает от едно или повече търговски, промишлени или занаятчийски предприятия.

2   Директива 68/364/ЕИО

(Директива за либерализация 68/363/ЕИО)Ex група 612 по ISIC: Търговия на дребно

Изключени дейности:

012

Отдаване под наем на селскостопански машини

640

Недвижими имоти, отдаване на имоти под наем

713

Отдаване под наем на автомобили, файтони и коне

718

Отдаване под наем на железопътни локомотиви и вагони

839

Отдаване под наем на машини на търговски предприятия

841

Резервация на места в киносалони и отдаване под наем на кинематографски филми

842

Резервация на места в театрални салони и отдаване под наем на театрално оборудване

843

Отдаване под наем на лодки, велосипеди, игрални автомати с монети за игри на щастието или на основата на умения

853

Отдаване под наем на мебелирани стаи

854

Отдаване под наем на изпрано спално бельо

859

Отдаване под наем на дрехи

3   Директива 68/368/ЕИО

ex главна група 85 по ISIC:

1.

Ресторанти, кафенета, таверни и други места за обществено хранене (група 852 по ISIC)

2.

Хотели, квартири, къмпинги и други места за настаняване (група 853 по ISIC)

4   Директива 75/368/ЕИО (член 7)

ex 62

Банки и други финансови институции

ex 620

Закупуване на патенти и лицензиране на дружества

ex 71

Транспорт

ex 713

Пътнически шосеен транспорт, с изключение на транспорта с моторни превозни средства

ex 719

Транспортиране по тръбопроводи на течни въглеводороди и други течни химически продукти

ex 82

Обществени услуги

827

Библиотеки, музеи, ботанически и зоологически градини

ex 84

Развлекателни услуги

843

Услуги, свързани с отдиха, които не са класифицирани другаде:

спортни дейности (спортни игрища, организиране на спортни срещи и т.н.), с изключение на дейността на спортни инструктори

игри (състезателни конюшни, зони за игри, хиподруми и т.н.)

други развлекателни дейности (циркове, увеселителни паркове и други забавления)

ex 85

Лични услуги

ex 851

Домашни услуги

ex 855

Козметични салони и услуги на маникюристи, с изключение на педикюристи и училища за подготовка на професионални козметици и фризьори

ex 859

Лични услуги, които не са класифицирани другаде, с изключение на спортни и медицински масажисти и планински водачи, разделени в следните групи:

дезинфекциране и борба с вредители

отдаване на дрехи под наем и складова дейност

бюра за организиране на сватби и подобни услуги

астрология, гадателство и подобни

санитарни услуги и свързани с тях дейности

погребални услуги и поддръжка на гробища

куриери и преводач-екскурзоводи

5   Директива 75/369/ЕИО (член 5)

Следните пътнически търговски дейности:

а)

покупко-продажба на стоки:

от пътуващи търговци, улични или амбулантни търговци (ex група 612 по ISIC);

в покрити пазари, извън постоянно действащите и в открити пазари;

б)

дейности, обхванати от вече приети преходни мерки, които изрично изключват или не посочват пътническото търговско извършване на такива дейности.

6   Директива 70/523/EИО

Професионални дейности на самостоятелно заети лица в търговията на едро с въглища и професионални дейности на посредници в търговията с въглища (ex група 6112, номенклатура по ISIC)

7   Директива 82/470/ЕИО (член 6, параграф 2)

(Дейности, изброени в член 2, буква А, в) и д), буква Б, б), буква В и буква Г)

Тези дейности включват по-конкретно:

наемане на железопътни вагони за превоз на хора или стоки;

посредническа дейност при покупко-продажбата или наемането на кораби;

организиране, договаряне и сключване на договори за превоз на емигранти;

получаване на всякакви депозирани предмети и стоки за сметка на депозанта под митнически контрол или извън него в складове, универсални магазини, мебелни депа, хладилни складове, силози и т.н.;

предоставяне на депозанта на разписка за депозираните предмети или стоки;

предоставяне на помещения за гледане, фураж и огради при продажба на временно настанен добитък в очакване на продажба или при транзитно прехвърляне от или до пазара;

извършване на проверка или технически преглед на моторни превозни средства;

измерване, претегляне и еталониране на стоки.


ПРИЛОЖЕНИЕ V

Признаване въз основа на координирането на минималните квалификационни изисквания

V.1.   ЛЕКАР

5.1.1.   Удостоверения за професионална квалификация за базово обучение по медицина

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който присъжда квалификацията

Свидетелство, което придружава удостоверението

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Diploma van artsDiplôme de docteur en médecine

Les universitésDe universiteiten

Le Jury compétent d’enseignement de la Communauté françaiseDe bevoegde Examencommissie van de Vlaamse Gemeenschap

20 декември 1976 г.

Česká republika

Diplom o ukončení studia ve studijním programu všeobecné lékařství (doktor medicíny, MUDr.)

Lékářská fakulta univerzity v České republice

Vysvědčení o státní rigorózní zkoušce

1 май 2004 г.

Danmark

Bevis for bestået lægevidenska belig embedseksamen

Medicinsk universitetsfakultet

Autorisation som læge, udstedt af Sundhedsstyrelsen og

Tilladelse til selvstændigt virke som læge (dokumentation for gennemført praktisk uddannelse), udstedt af Sundhedsstyrelsen

20 декември 1976 г.

Deutschland

Zeugnis über die Ärztliche Prüfung

Zeugnis über die Ärztliche Staatsprüfung und Zeugnis über die Vorbereitungszeit als Medizinalassistent, soweit diese nach den deutschen Rechtsvorschriften noch für den Abschluss der ärztlichen Ausbildung vorgesehen war

Zuständige Behörden

20 декември 1976 г.

Eesti

Diplom arstiteaduse õppekava läbimise kohta

Tartu Ülikool

1 май 2004 г.

Ελλάς

Πτυχίο Iατρικής

Iατρική Σχολή Πανεπιστημίου,

Σχολή Επιστημών Υγείας, Τμήμα Iατρικής Πανεπιστημίου

1 януари 1981 г.

España

Título de Licenciado en Medicina y Cirugía

Ministerio de Educación y Cultura

El rector de una Universidad

1 януари 1986 г.

France

Diplôme d′Etat de docteur en médecine

Universités

20 декември 1976 г.

Ireland

Primary qualification

Competent examining body

Certificate of experience

20 декември 1976 г.

Italia

Diploma di laurea in medicina e chirurgia

Università

Diploma di abilitazione all′esercizio della medicina e chirurgia

20 декември 1976 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Εγγραφής Ιατρού

Ιατρικό Συμβούλιο

1 май 2004 г.

Latvija

ārsta diploms

Universitātes tipa augstskola

1 май 2004 г.

Lietuva

Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo kvalifikaciją

Universitetas

Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą medicinos gydytojo profesinę kvalifikaciją

1 май 2004 г.

Luxembourg

Diplôme d’Etat de docteur en médecine, chirurgie et accouchements,

Jury d′examen d′Etat

Certificat de stage

20 декември 1976 г.

Magyarország

Általános orvos oklevél (doctor medicinae univer- sae, röv.: dr. med. univ.)

Egyetem

1 май 2004 г.

Malta

Lawrja ta′ Tabib tal-Medi- ċina u l-Kirurġija

Universita „ta′ Malta“

Ċertifikat ta′ reġistrazzjoni maħruġ mill-Kunsill Mediku

1 май 2004 г.

Nederland

Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd artsexamen

Faculteit Geneeskunde

20 декември 1976 г.

Österreich

1.

Urkunde über die Verleihung des akademischen Grades Doktor der gesamten Heilkunde (bzw. Doctor medicinae universae, Dr.med.univ.)

1.

Medizinische Fakultät einer Universität

1 януари 1994 г.

2.

Diplom über die spezifische Ausbildung zum Arzt für Allgemeinmedizin bzw. Facharztdiplom

2.

Österreichische Ärztekammer

Polska

Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku lekarskim z tytułem „lekarza“

1.

Akademia Medyczna

2.

Uniwersytet Мedyczny

3.

Collegium Medicum Uniwersytetu Jagiellońskiego

Lekarski Egzamin Państwowy

1 май 2004 г.

Portugal

Carta de Curso de licenciatura em medicina

Universidades

Diploma comprovativo da conclusão do internato geral emitido pelo Ministério da Saúde

1 януари 1986 г.

Slovenija

Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „doktor medicine/doktorica medicine“

Univerza

1 май 2004 г.

Slovensko

Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu „doktor medicíny“ („MUDr.“)

Vysoká škola

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Lääketieteen lisensiaatin tutkinto/Medicine licentiatexamen

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Kuopion yliopisto

Oulun yliopisto

Tampereen yliopisto

Turun yliopisto

Todistus lääkärin perusterveydenhuollon lisäkoulutuksesta/Examenbevis om tilläggsutbildning för läkare inom primärvården

1 януари 1994 г.

Sverige

Läkarexamen

Universitet

Bevis om praktisk utbildning som utfärdas av Socialstyrelsen

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Primary qualification

Competent examining body

Certificate of experience

20 декември 1976 г.

5.1.2.   Удостоверения за професионална квалификация на лекари специалисти

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който присъжда квалификацията

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Bijzondere beroepstitel van geneesheer-specialistTitre professionnel particulier de médecin spécialiste

Minister bevoegd voor VolksgezondheidMinistre de la Santé publique

20 декември 1976 г.

Česká republika

Diplom o specializaci

Ministerstvo zdravotnictví

1 май 2004 г.

Danmark

Bevis for tilladelse til at betegne sig som speciallæge

Sundhedsstyrelsen

20 декември 1976 г.

Deutschland

Fachärztliche Anerkennung

Landesärztekammer

20 декември 1976 г.

Eesti

Residentuuri lõputunnistus eriarstiabi erialal

Tartu Ülikool

1 май 2004 г.

Ελλάς

Τίτλος Iατρικής Ειδικότητας

1.

Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση

1 януари 1981 г.

2.

Νομαρχία

España

Título de Especialista

Ministerio de Educación y Cultura

1 януари 1986 г.

France

1.

Certificat d′études spéciales de médecine

1.

Universités

20 декември 1976 г.

2.

Attestation de médecin spécialiste qualifié

2.

Conseil de l′Ordre des médecins

3.

Certificat d′études spéciales de médecine

3.

Universités

4.

Diplôme d′études spécialisées ou spécialisation complémentaire qualifiante de médecine

4.

Universités

Ireland

Certificate of Specialist doctor

Competent authority

20 декември 1976 г.

Italia

Diploma di medico specialista

Università

20 декември 1976 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Αναγνώρισης Ειδικότητας

Ιατρικό Συμβούλιο

1 май 2004 г.

Latvija

„Sertifikāts“ — kompetentu iestāžu izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu specialitātē

Latvijas Ārstu biedrība

Latvijas Ārstniecības personu profesionālo organizāciju savienība

1 май 2004 г.

Lietuva

Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo specialisto profesinę kvalifikaciją

Universitetas

1 май 2004 г.

Luxembourg

Certificat de médecin spécialiste

Ministre de la Santé publique

20 декември 1976 г.

Magyarország

Szakorvosi bizonyítvány

Az Egészségügyi, Szociális és Családügyi Minisztérium illetékes testülete

1 май 2004 г.

Malta

Ċertifikat ta′ Speċjalista Mediku

Kumitat ta′ Approvazzjoni dwar Speċjalisti

1 май 2004 г.

Nederland

Bewijs van inschrijving in een Specialistenregister

Medisch Specialisten Registratie Commissie (MSRC) van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

Sociaal-Geneeskundigen Registratie Commissie van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot Bevordering der Geneeskunst

20 декември 1976 г.

Österreich

Facharztdiplom

Österreichische Ärztekammer

1 януари 1994 г.

Polska

Dyplom uzyskania tytułu specjalisty

Centrum Egzaminów Medycznych

1 май 2004 г.

Portugal

1.

Grau de assistente

1.

Ministério da Saúde

1 януари 1986 г.

2.

Titulo de especialista

2.

Ordem dos Médicos

Slovenija

Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu

1.

Ministrstvo za zdravje

1 май 2004 г.

2.

Zdravniška zbornica Slovenije

Slovensko

Diplom o špecializácii

Slovenská zdravotnícka univerzita

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Erikoislääkärin tutkinto/Specialläkarexamen

1.

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

1 януари 1994 г.

2.

Kuopion yliopisto

3.

Oulun yliopisto

4.

Tampereen yliopisto

5.

Turun yliopisto

Sverige

Bevis om specialkompetens som läkare, utfärdat av Socialstyrelsen

Socialstyrelsen

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Certificate of Completion of specialist training

Competent authority

20 декември 1976 г.

5.1.3.   Наименования на специализираното обучение по медицина

Страна

Анестезиология

Минимален срок на обучение: 3 години

Обща хирургия

Минимален срок на обучение: 5 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Anesthésie-réanimationAnesthesie reanimatie

ChirurgieHeelkunde

Česká republika

Anesteziologie a resuscitace

Chirurgie

Danmark

Anæstesiologi

Kirurgi elsler kirurgiske sygdomme

Deutschland

Anästhesiologie

(Allgemeine) Chirurgie

Eesti

Anestesioloogia

Üldkirurgia

Ελλάς

Αναισθησιολογία

Χειρουργική

España

Anestesiología y Reanimación

Cirugía general y del aparato digestivo

France

Anesthésiologie-Réanimation chirurgicale

Chirurgie générale

Ireland

Anaesthesia

General surgery

Italia

Anestesia e rianimazione

Chirurgia generale

Κύπρος

Αναισθησιολογία

Γενική Χειρουργική

Latvija

Anestezioloģija un reanimatoloģija

Ķirurģija

Lietuva

Anesteziologija reanimatologija

Chirurgija

Luxembourg

Anesthésie-réanimation

Chirurgie générale

Magyarország

Aneszteziológia és intenzív terápia

Sebészet

Malta

Anesteżija u Kura Intensiva

Kirurġija Ġenerali

Nederland

Anesthesiologie

Heelkunde

Österreich

Anästhesiologie und Intensivmedizin

Chirurgie

Polska

Anestezjologia i intensywna terapia

Chirurgia ogólna

Portugal

Anestesiologia

Cirurgia geral

Slovenija

Anesteziologija, reanimatologija in perioperativna intenzivna medicina

Splošna kirurgija

Slovensko

Anestéziológia a intenzívna medicína

Chirurgia

Suomi/Finland

Anestesiologia ja tehohoito/Anestesiologi och intensivvård

Yleiskirurgia/Allmän kirurgi

Sverige

Anestesi och intensivvård

Kirurgi

United Kingdom

Anaesthetics

General surgery

Страна

Неврохирургия

Минимален срок на обучение: 5 години

Акушерство и гинекология

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Neurochirurgie

Gynécologie — obstétriqueGynaecologie en verloskunde

Česká republika

Neurochirurgie

Gynekologie a porodnictví

Danmark

Neurokirurgi eller kirurgiske nervesygdomme

Gynækologi og obstetrik eller kvindesygdomme og fødselshjælp

Deutschland

Neurochirurgie

Frauenheilkunde und Geburtshilfe

Eesti

Neurokirurgia

Sünnitusabi ja günekoloogia

Ελλάς

Νευροχειρουργική

Μαιευτική-Γυναικολογία

España

Neurocirugía

Obstetricia y ginecología

France

Neurochirurgie

Gynécologie — obstétrique

Ireland

Neurosurgery

Obstetrics and gynaecology

Italia

Neurochirurgia

Ginecologia e ostetricia

Κύπρος

Νευροχειρουργική

Μαιευτική — Γυναικολογία

Latvija

Neiroķirurģija

Ginekoloģija un dzemdniecība

Lietuva

Neurochirurgija

Akušerija ginekologija

Luxembourg

Neurochirurgie

Gynécologie — obstétrique

Magyarország

Idegsebészet

Szülészet-nőgyógyászat

Malta

Newrokirurġija

Ostetriċja u Ġinekoloġija

Nederland

Neurochirurgie

Verloskunde en gynaecologie

Österreich

Neurochirurgie

Frauenheilkunde und Geburtshilfe

Polska

Neurochirurgia

Położnictwo i ginekologia

Portugal

Neurocirurgia

Ginecologia e obstetricia

Slovenija

Nevrokirurgija

Ginekologija in porodništvo

Slovensko

Neurochirurgia

Gynekológia a pôrodníctvo

Suomi/Finland

Neurokirurgia/Neurokirurgi

Naistentaudit ja synnytykset/Kvinnosjukdomar och förlossningar

Sverige

Neurokirurgi

Obstetrik och gynekologi

United Kingdom

Neurosurgery

Obstetrics and gynaecology

Страна

Обща медицина (вътрешни болести)

Минимален срок на обучение: 5 години

Офталмология

Минимален срок на обучение: 3 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Médecine interneInwendige geneeskunde

OphtalmologieOftalmologie

Česká republika

Vnitřní lékařství

Oftalmologie

Danmark

Intern medicin

Oftalmologi eller øjensygdomme

Deutschland

Innere Medizin

Augenheilkunde

Eesti

Sisehaigused

Oftalmoloogia

Ελλάς

Παθολογία

Οφθαλμολογία

España

Medicina interna

Oftalmología

France

Médecine interne

Ophtalmologie

Ireland

General medicine

Ophthalmic surgery

Italia

Medicina interna

Oftalmologia

Κύπρος

Παθολογία

Οφθαλμολογία

Latvija

Internā medicīna

Oftalmoloģija

Lietuva

Vidaus ligos

Oftalmologija

Luxembourg

Médecine interne

Ophtalmologie

Magyarország

Belgyógyászat

Szemészet

Malta

Mediċina Interna

Oftalmoloġija

Nederland

Interne geneeskunde

Oogheelkunde

Österreich

Innere Medizin

Augenheilkunde und Optometrie

Polska

Choroby wewnętrzne

Okulistyka

Portugal

Medicina interna

Oftalmologia

Slovenija

Interna medicina

Oftalmologija

Slovensko

Vnútorné lekárstvo

Oftalmológia

Suomi/Finland

Sisätaudit/Inre medicin

Silmätaudit/Ögonsjukdomar

Sverige

Internmedicin

Ögonsjukdomar (oftalmologi)

United Kingdom

General (internal) medicine

Ophthalmology

Страна

Оториноларингология

Минимален срок на обучение: 3 години

Педиатрия

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Oto-rhino-laryngologieOtorhinolaryngologie

PédiatriePediatrie

Česká republika

Otorinolaryngologie

Dětské lékařství

Danmark

Oto-rhino-laryngologi eller øre-næse-halssygdomme

Pædiatri eller sygdomme hos børn

Deutschland

Hals-Nasen-Ohrenheilkunde

Kinder- und Jugendmedizin

Eesti

Otorinolarüngoloogia

Pediaatria

Ελλάς

Ωτορινολαρυγγολογία

Παιδιατρική

España

Otorrinolaringología

Pediatría y sus áreas específicas

France

Oto-rhino-laryngologie

Pédiatrie

Ireland

Otolaryngology

Paediatrics

Italia

Otorinolaringoiatria

Pédiatria

Κύπρος

Ωτορινολαρυγγολογία

Παιδιατρική

Latvija

Otolaringoloģija

Pediatrija

Lietuva

Otorinolaringologija

Vaikų ligos

Luxembourg

Oto-rhino-laryngologie

Pédiatrie

Magyarország

Fül-orr-gégegyógyászat

Csecsemő- és gyermekgyógyászat

Malta

Otorinolaringoloġija

Pedjatrija

Nederland

Keel-, neus- en oorheelkunde

Kindergeneeskunde

Österreich

Hals-, Nasen- und Ohrenkrankheiten

Kinder- und Jugendheilkunde

Polska

Otorynolaryngologia

Pediatria

Portugal

Otorrinolaringologia

Pediatria

Slovenija

Otorinolaringológija

Pediatrija

Slovensko

Otorinolaryngológia

Pediatria

Suomi/Finland

Korva-, nenä- ja kurkkutaudit/Öron-, näs- och halssjukdomar

Lastentaudit/Barnsjukdomar

Sverige

Öron-, näs- och halssjukdomar (oto-rhino-laryngologi)

Barn- och ungdomsmedicin

United Kingdom

Otolaryngology

Paediatrics

Страна

Дихателна медицина

Минимален срок на обучение: 4 години

Урология

Минимален срок на обучение: 5 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Pneumologie

Urologie

Česká republika

Tuberkulóza a respirační nemoci

Urologie

Danmark

Medicinske lungesygdomme

Urologi eller urinvejenes kirurgiske sygdomme

Deutschland

Pneumologie

Urologie

Eesti

Pulmonoloogia

Uroloogia

Ελλάς

Φυματιoλoγία- Πvευμovoλoγία

Ουρoλoγία

España

Neumología

Urología

France

Pneumologie

Urologie

Ireland

Respiratory medicine

Urology

Italia

Malattie dell’apparato respiratorio

Urologia

Κύπρος

Πνευμονολογία — Φυματιολογία

Ουρολογία

Latvija

Ftiziopneimonoloģija

Uroloģija

Lietuva

Pulmonologija

Urologija

Luxembourg

Pneumologie

Urologie

Magyarország

Tüdőgyógyászat

Urológia

Malta

Mediċina Respiratorja

Uroloġija

Nederland

Longziekten en tuberculose

Urologie

Österreich

Lungenkrankheiten

Urologie

Polska

Choroby płuc

Urologia

Portugal

Pneumologia

Urologia

Slovenija

Pnevmologija

Urologija

Slovensko

Pneumológia a ftizeológia

Urológia

Suomi/Finland

Keuhkosairaudet ja allergologia/Lungsjukdomar och allergologi

Urologia/Urologi

Sverige

Lungsjukdomar (pneumologi)

Urologi

United Kingdom

Respiratory medicine

Urology

Страна

Ортопедия

Минимален срок на обучение: 5 години

Патоанатомия

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Chirurgie orthopédiqueOrthopedische heelkunde

Anatomie pathologiquePathologische anatomie

Česká republika

Ortopedie

Patologická anatomie

Danmark

Ortopædisk kirurgi

Patologisk anatomi eller vævs- og celleundersøgelser

Deutschland

Orthopädie (und Unfallchirurgie)

Pathologie

Eesti

Ortopeedia

Patoloogia

Ελλάς

Ορθοπεδική

Παθολογική Ανατομική

España

Cirugía ortopédica y traumatología

Anatomía patológica

France

Chirurgie orthopédique et traumatologie

Anatomie et cytologie pathologiques

Ireland

Trauma and orthopaedic surgery

Morbid anatomy and histopathology

Italia

Ortopedia e traumatologia

Anatomia patologica

Κύπρος

Ορθοπεδική

Παθολογοανατομία — Ιστολογία

Latvija

Traumatoloģija un ortopēdija

Patoloģija

Lietuva

Ortopedija traumatologija

Patologija

Luxembourg

Orthopédie

Anatomie pathologique

Magyarország

Ortopédia

Patológia

Malta

Kirurġija Ortopedika

Istopatoloġija

Nederland

Orthopedie

Pathologie

Österreich

Orthopädie und Orthopädische Chirurgie

Pathologie

Polska

Ortopedia i traumatologia narządu ruchu

Patomorfologia

Portugal

Ortopedia

Anatomia patologica

Slovenija

Ortopedska kirurgija

Anatomska patologija in citopatologija

Slovensko

Ortopédia

Patologická anatómia

Suomi/Finland

Ortopedia ja traumatologia/Ortopedi och traumatologi

Patologia/Patologi

Sverige

Ortopedi

Klinisk patologi

United Kingdom

Trauma and orthopaedic surgery

Histopathology

Страна

Неврология

Минимален срок на обучение: 4 години

Психиатрия

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Neurologie

Psychiatrie de l’adulteVolwassen psychiatrie

Česká republika

Neurologie

Psychiatrie

Danmark

Neurologi eller medicinske nervesygdomme

Psykiatri

Deutschland

Neurologie

Psychiatrie und Psychotherapie

Eesti

Neuroloogia

Psühhiaatria

Ελλάς

Νευρoλoγία

Ψυχιατρική

España

Neurología

Psiquiatría

France

Neurologie

Psychiatrie

Ireland

Neurology

Psychiatry

Italia

Neurologia

Psichiatria

Κύπρος

Νευρολογία

Ψυχιατρική

Latvija

Neiroloģija

Psihiatrija

Lietuva

Neurologija

Psichiatrija

Luxembourg

Neurologie

Psychiatrie

Magyarország

Neurológia

Pszichiátria

Malta

Newroloġija

Psikjatrija

Nederland

Neurologie

Psychiatrie

Österreich

Neurologie

Psychiatrie

Polska

Neurologia

Psychiatria

Portugal

Neurologia

Psiquiatria

Slovenija

Nevrologija

Psihiatrija

Slovensko

Neurológia

Psychiatria

Suomi/Finland

Neurologia/Neurologi

Psykiatria/Psykiatri

Sverige

Neurologi

Psykiatri

United Kingdom

Neurology

General psychiatry

Страна

Диагностична радиология

Минимален срок на обучение: 4 години

Радиотерапия

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

RadiodiagnosticRöntgendiagnose

Radiothérapie-oncologieRadiotherapie-oncologie

Česká republika

Radiologie a zobrazovací metody

Radiační onkologie

Danmark

Diagnostik radiologi eller røntgenundersøgelse

Onkologi

Deutschland

(Diagnostische) Radiologie

Strahlentherapie

Eesti

Radioloogia

Onkoloogia

Ελλάς

Ακτιvoδιαγvωστική

Ακτιvoθεραπευτική — Ογκολογία

España

Radiodiagnóstico

Oncología radioterápica

France

Radiodiagnostic et imagerie médicale

Oncologie radiothérapique

Ireland

Diagnostic radiology

Radiation oncology

Italia

Radiodiagnostica

Radioterapia

Κύπρος

Ακτινολογία

Ακτινοθεραπευτική Ογκολογία

Latvija

Diagnostiskā radioloģija

Terapeitiskā radioloģija

Lietuva

Radiologija

Onkologija radioterapija

Luxembourg

Radiodiagnostic

Radiothérapie

Magyarország

Radiológia

Sugárterápia

Malta

Radjoloġija

Onkoloġija u Radjoterapija

Nederland

Radiologie

Radiotherapie

Österreich

Medizinische Radiologie-Diagnostik

Strahlentherapie – Radioonkologie

Polska

Radiologia i diagnostyka obrazowa

Radioterapia onkologiczna

Portugal

Radiodiagnóstico

Radioterapia

Slovenija

Radiologija

Radioterapija in onkologija

Slovensko

Rádiológia

Radiačná onkológia

Suomi/Finland

Radiologia/Radiologi

Syöpätaudit/Cancersjukdomar

Sverige

Medicinsk radiologi

Tumörsjukdomar (allmän onkologi)

United Kingdom

Clinical radiology

Clinical oncology

Страна

Пластична хирургия

Минимален срок на обучение: 5 години

Клинична биология

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétiquePlastische, reconstructieve en esthetische heelkunde

Biologie cliniqueKlinische biologie

Česká republika

Plastická chirurgie

Danmark

Plastikkirurgi

Deutschland

Plastische (und Ästhetische) Chirurgie

Eesti

Plastika- ja rekonstruktiivkirurgia

Laborimeditsiin

Ελλάς

Πλαστική Χειρoυργική

Χειρουργική Θώρακος

España

Cirugía plástica, estética y reparadora

Análisis clínicos

France

Chirurgie plastique, reconstructrice et esthétique

Biologie médicale

Ireland

Plastic surgery

Italia

Chirurgia plastica e ricostruttiva

Patologia clinica

Κύπρος

Πλαστική Χειρουργική

Latvija

Plastiskā ķirurģija

Lietuva

Plastinė ir rekonstrukcinė chirurgija

Laboratorinė medicina

Luxembourg

Chirurgie plastique

Biologie clinique

Magyarország

Plasztikai (égési) sebészet

Orvosi laboratóriumi diagnosztika

Malta

Kirurġija Plastika

Nederland

Plastische Chirurgie

Österreich

Plastische Chirurgie

Medizinische Biologie

Polska

Chirurgia plastyczna

Diagnostyka laboratoryjna

Portugal

Cirurgia plástica e reconstrutiva

Patologia clínica

Slovenija

Plastična, rekonstrukcijska in estetska kirurgija

Slovensko

Plastická chirurgia

Laboratórna medicína

Suomi/Finland

Plastiikkakirurgia/Plastikkirurgi

Sverige

Plastikkirurgi

United Kingdom

Plastic surgery

Страна

Микробиология-бактериология

Минимален срок на обучение: 4 години

Биохимия

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Česká republika

Lékařská mikrobiologie

Klinická biochemie

Danmark

Klinisk mikrobiologi

Klinisk biokemi

Deutschland

Mikrobiologie (Virologie) und Infektionsepidemiologie

Laboratoriumsmedizin

Eesti

Ελλάς

1.

Iατρική Βιoπαθoλoγία

2.

Μικρoβιoλoγία

España

Microbiología y parasitología

Bioquímica clínica

France

Ireland

Microbiology

Chemical pathology

Italia

Microbiologia e virologia

Biochimica clinica

Κύπρος

Μικροβιολογία

Latvija

Mikrobioloģija

Lietuva

Luxembourg

Microbiologie

Chimie biologique

Magyarország

Orvosi mikrobiológia

Malta

Mikrobijoloġija

Patoloġija Kimika

Nederland

Medische microbiologie

Klinische chemie

Österreich

Hygiene und Mikrobiologie

Medizinische und Chemische Labordiagnostik

Polska

Mikrobiologia lekarska

Portugal

Slovenija

Klinična mikrobiologija

Medicinska biokemija

Slovensko

Klinická mikrobiológia

Klinická biochémia

Suomi/Finland

Kliininen mikrobiologia/Klinisk mikrobiologi

Kliininen kemia/Klinisk kemi

Sverige

Klinisk bakteriologi

Klinisk kemi

United Kingdom

Medical microbiology and virology

Chemical pathology

Страна

Имунология

Минимален срок на обучение: 4 години

Гръдна хирургия

Минимален срок на обучение: 5 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Chirurgie thoraciqueHeelkunde op de thorax (1)

Česká republika

Alergologie a klinická imunologie

Kardiochirurgie

Danmark

Klinisk immunologi

Thoraxkirurgi eller brysthulens kirurgiske sygdomme

Deutschland

Thoraxchirurgie

Eesti

Torakaalkirurgia

Ελλάς

Χειρουργική Θώρακος

España

Immunología

Cirugía torácica

France

Chirurgie thoracique et cardiovasculaire

Ireland

Immunology (clinical and laboratory)

Thoracic surgery

Italia

Chirurgia toracica; Cardiochirurgia

Κύπρος

Ανοσολογία

Χειρουργική Θώρακος

Latvija

Imunoloģija

Torakālā ķirurģija

Lietuva

Krūtinės chirurgija

Luxembourg

Immunologie

Chirurgie thoracique

Magyarország

Allergológia és klinikai immunológia

Mellkassebészet

Malta

Immunoloġija

Kirurġija Kardjo-Toraċika

Nederland

Cardio-thoracale chirurgie

Österreich

Immunologie

Polska

Immunologia kliniczna

Chirurgia klatki piersiowej

Portugal

Cirurgia cardiotorácica

Slovenija

Torakalna kirurgija

Slovensko

Klinická imunológia a alergológia

Hrudníková chirurgia

Suomi/Finland

Sydän-ja rintaelinkirurgia/Hjärt- och thoraxkirurgi

Sverige

Klinisk immunologi

Thoraxkirurgi

United Kingdom

Immunology

Cardo-thoracic surgery

Страна

Детска хирургия

Минимален срок на обучение: 5 години

Съдова хирургия

Минимален срок на обучение: 5 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Chirurgie des vaisseauxBloedvatenheelkunde (2)

Česká republika

Dětská chirurgie

Cévní chirurgie

Danmark

Karkirurgi eller kirurgiske blodkarsygdomme

Deutschland

Kinderchirurgie

Gefäßchirurgie

Eesti

Lastekirurgia

Kardiovaskulaarkirurgia

Ελλάς

Χειρoυργική Παίδωv

Αγγειoχειρoυργική

España

Cirugía pediátrica

Angiología y cirugía vascular

France

Chirurgie infantile

Chirurgie vasculaire

Ireland

Paediatric surgery

Italia

Chirurgia pediatrica

Chirurgia vascolare

Κύπρος

Χειρουργική Παίδων

Χειρουργική Αγγείων

Latvija

Bērnu ķirurģija

Asinsvadu ķirurģija

Lietuva

Vaikų chirurgija

Kraujagyslių chirurgija

Luxembourg

Chirurgie pédiatrique

Chirurgie vasculaire

Magyarország

Gyermeksebészet

Érsebészet

Malta

Kirurgija Pedjatrika

Kirurġija Vaskolari

Nederland

Österreich

Kinderchirurgie

Polska

Chirurgia dziecięca

Chirurgia naczyniowa

Portugal

Cirurgia pediátrica

Cirurgia vascular

Slovenija

Kardiovaskularna kirurgija

Slovensko

Detská chirurgia

Cievna chirurgia

Suomi/Finland

Lastenkirurgia/Barnkirurgi

Verisuonikirurgia/Kärlkirurgi

Sverige

Barn- och ungdomskirurgi

United Kingdom

Paediatric surgery

Страна

Кардиология

Минимален срок на обучение: 4 години

Гастроентерология

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Cardiologie

Gastro-entérologieGastroenterologie

Česká republika

Kardiologie

Gastroenterologie

Danmark

Kardiologi

Medicinsk gastroenterologi eller medicinske mavetarmsygdomme

Deutschland

Innere Medizin und Schwerpunkt Kardiologie

Innere Medizin und Schwerpunkt Gastroenterologie

Eesti

Kardioloogia

Gastroenteroloogia

Ελλάς

Καρδιoλoγία

Γαστρεvτερoλoγία

España

Cardiología

Aparato digestivo

France

Pathologie cardio-vasculaire

Gastro-entérologie et hépatologie

Ireland

Cardiology

Gastro-enterology

Italia

Cardiologia

Gastroenterologia

Κύπρος

Καρδιολογία

Γαστρεντερολογία

Latvija

Kardioloģija

Gastroenteroloģija

Lietuva

Kardiologija

Gastroenterologija

Luxembourg

Cardiologie et angiologie

Gastro-enterologie

Magyarország

Kardiológia

Gasztroenterológia

Malta

Kardjoloġija

Gastroenteroloġija

Nederland

Cardiologie

Leer van maag-darm-leverziekten

Österreich

Polska

Kardiologia

Gastrenterologia

Portugal

Cardiologia

Gastrenterologia

Slovenija

Gastroenterologija

Slovensko

Kardiológia

Gastroenterológia

Suomi/Finland

Kardiologia/Kardiologi

Gastroenterologia/Gastroenterologi

Sverige

Kardiologi

Medicinsk gastroenterologi och hepatologi

United Kingdom

Cardiology

Gastro-enterology

Страна

Ревматология

Минимален срок на обучение: 4 години

Обща хематология

Минимален срок на обучение: 3 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Rhumathologiereumatologie

Česká republika

Revmatologie

Hematologie a transfúzní lékařství

Danmark

Reumatologi

Hæmatologi eller blodsygdomme

Deutschland

Innere Medizin und Schwerpunkt Rheumatologie

Innere Medizin und Schwerpunkt Hämatologie und Onkologie

Eesti

Reumatoloogia

Hematoloogia

Ελλάς

Ρευματολογία

Αιματολογία

España

Reumatología

Hematología y hemoterapia

France

Rhumatologie

Ireland

Rheumatology

Haematology (clinical and laboratory)

Italia

Reumatologia

Ematologia

Κύπρος

Ρευματολογία

Αιματολογία

Latvija

Reimatoloģija

Hematoloģija

Lietuva

Reumatologija

Hematologija

Luxembourg

Rhumatologie

Hématologie

Magyarország

Reumatológia

Haematológia

Malta

Rewmatoloġija

Ematoloġija

Nederland

Reumatologie

Österreich

Polska

Reumatologia

Hematologia

Portugal

Reumatologia

Imuno-hemoterapia

Slovenija

Slovensko

Reumatológia

Hematológia a transfúziológia

Suomi/Finland

Reumatologia/Reumatologi

Kliininen hematologia/Klinisk hematologi

Sverige

Reumatologi

Hematologi

United Kingdom

Rheumatology

Haematology

Страна

Ендокринология

Минимален срок на обучение: 3 години

Психотерапия

Минимален срок на обучение: 3 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Médecine physique et réadaptationFysische geneeskunde en revalidatie

Česká republika

Endokrinologie

Rehabilitační a fyzikální medicína

Danmark

Medicinsk endokrinologi eller medicinske hormonsygdomme

Deutschland

Innere Medizin und Schwerpunkt Endokrinologie und Diabetologie

Physikalische und Rehabilitative Medizin

Eesti

Endokrinoloogia

Taastusravi ja füsiaatria

Ελλάς

Εvδoκριvoλoγία

Φυσική Iατρική και Απoκατάσταση

España

Endocrinología y nutrición

Medicina física y rehabilitación

France

Endocrinologie, maladies métaboliques

Rééducation et réadaptation fonctionnelles

Ireland

Endocrinology and diabetes mellitus

Italia

Endocrinologia e malattie del ricambio

Medicina fisica e riabilitazione

Κύπρος

Ενδοκρινολογία

Φυσική Ιατρική και Αποκατάσταση

Latvija

Endokrinoloģija

Rehabilitoloģija Fiziskā rehabilitācija

Fizikālā medicīna

Lietuva

Endokrinologija

Fizinė medicina ir reabilitacija

Luxembourg

Endocrinologie, maladies du métabolisme et de la nutrition

Rééducation et réadaptation fonctionnelles

Magyarország

Endokrinológia

Fizioterápia

Malta

Endokrinoloġija u Dijabete

Nederland

Revalidatiegeneeskunde

Österreich

Physikalische Medizin

Polska

Endokrynologia

Rehabilitacja medyczna

Portugal

Endocrinologia

Fisiatria ou Medicina física e de reabilitação

Slovenija

Fizikalna in rehabilitacijska medicina

Slovensko

Endokrinológia

Fyziatria, balneológia a liečebná rehabilitácia

Suomi/Finland

Endokrinologia/Endokrinologi

Fysiatria/Fysiatri

Sverige

Endokrina sjukdomar

Rehabiliteringsmedicin

United Kingdom

Endocrinology and diabetes mellitus

Страна

Невропсихиатрия

Минимален срок на обучение: 5 години

Дермато-венерология

Минимален срок на обучение: 3 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Neuropsychiatrie (3)

Dermato-vénéréologieDermato-venerologie

Česká republika

Dermatovenerologie

Danmark

Dermato-venerologi eller hud- og kønssygdomme

Deutschland

Nervenheilkunde (Neurologie und Psychiatrie)

Haut- und Geschlechtskrankheiten

Eesti

Dermatoveneroloogia

Ελλάς

Νευρoλoγία — Ψυχιατρική

Δερματoλoγία — Αφρoδισιoλoγία

España

Dermatología médico-quirúrgica y venereología

France

Neuropsychiatrie (4)

Dermatologie et vénéréologie

Ireland

Italia

Neuropsichiatria (5)

Dermatologia e venerologia

Κύπρος

Νευρολογία — Ψυχιατρική

Δερματολογία — Αφροδισιολογία

Latvija

Dermatoloģija un veneroloģija

Lietuva

Dermatovenerologija

Luxembourg

Neuropsychiatrie (6)

Dermato-vénéréologie

Magyarország

Bőrgyógyászat

Malta

Dermato-venerejoloġija

Nederland

Zenuw- en zielsziekten (7)

Dermatologie en venerologie

Österreich

Neurologie und Psychiatrie

Haut- und Geschlechtskrankheiten

Polska

Dermatologia i wenerologia

Portugal

Dermatovenereologia

Slovenija

Dermatovenerologija

Slovensko

Neuropsychiatria

Dermatovenerológia

Suomi/Finland

Ihotaudit ja allergologia/Hudsjukdomar och allergologi

Sverige

Hud- och könssjukdomar

United Kingdom

Страна

Радиология

Минимален срок на обучение: 4 години

Детска психиатрия

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Psychiatrie infanto-juvénileKinder- en jeugdpsychiatrie

Česká republika

Dětská a dorostová psychiatrie

Danmark

Børne- og ungdomspsykiatri

Deutschland

Radiologie

Kinder- und Jugendpsychiatrie und -psychotherapie

Eesti

Ελλάς

Ακτιvoλoγία — Ραδιoλoγία

Παιδoψυχιατρική

España

Electrorradiología

France

Electro-radiologie (8)

Pédo-psychiatrie

Ireland

Radiology (9)

Child and adolescent psychiatry

Italia

Radiologia

Neuropsichiatria infantile

Κύπρος

Παιδοψυχιατρική

Latvija

Bērnu psihiatrija

Lietuva

Vaikų ir paauglių psichiatrija

Luxembourg

Électroradiologie (10)

Psychiatrie infantile

Magyarország

Radiológia

Gyermek-és ifjúságpszichiátria

Malta

Nederland

Radiologie (11)

Österreich

Radiologie

Polska

Psychiatria dzieci i młodzieży

Portugal

Radiologia

Pedopsiquiatria

Slovenija

Otroška in mladostniška psihiatrija

Slovensko

Detská psychiatria

Suomi/Finland

Lastenpsykiatria/Barnpsykiatri

Sverige

Barn- och ungdomspsykiatri

United Kingdom

Child and adolescent psychiatry

Страна

Гериатрия

Минимален срок на обучение: 4 години

Бъбречни заболявания

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Česká republika

Geriatrie

Nefrologie

Danmark

Geriatri eller alderdommens sygdomme

Nefrologi eller medicinske nyresygdomme

Deutschland

Innere Medizin und Schwerpunkt Nephrologie

Eesti

Nefroloogia

Ελλάς

Νεφρoλoγία

España

Geriatría

Nefrología

France

Néphrologie

Ireland

Geriatric medicine

Nephrology

Italia

Geriatria

Nefrologia

Κύπρος

Γηριατρική

Νεφρολογία

Latvija

Nefroloģija

Lietuva

Geriatrija

Nefrologija

Luxembourg

Gériatrie

Néphrologie

Magyarország

Geriátria

Nefrológia

Malta

Ġerjatrija

Nefroloġija

Nederland

Klinische geriatrie

Österreich

Polska

Geriatria

Nefrologia

Portugal

Nefrologia

Slovenija

Nefrologija

Slovensko

Geriatria

Nefrológia

Suomi/Finland

Geriatria/Geriatri

Nefrologia/Nefrologi

Sverige

Geriatrik

Medicinska njursjukdomar (nefrologi)

United Kingdom

Geriatrics

Renal medicine

Страна

Заразни болести

Минимален срок на обучение: 4 години

Социална медицина

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Česká republika

Infekční lékařství

Hygiena a epidemiologie

Danmark

Infektionsmedicin

Samfundsmedicin

Deutschland

Öffentliches Gesundheitswesen

Eesti

Infektsioonhaigused

Ελλάς

Κοινωνική Iατρική

España

Medicina preventiva y salud pública

France

Santé publique et médecine sociale

Ireland

Infectious diseases

Public health medicine

Italia

Malattie infettive

Igiene e medicina preventiva

Κύπρος

Λοιμώδη Νοσήματα

Υγειονολογία/Κοινοτική Ιατρική

Latvija

Infektoloģija

Lietuva

Infektologija

Luxembourg

Maladies contagieuses

Santé publique

Magyarország

Infektológia

Megelőző orvostan és népegészségtan

Malta

Mard Infettiv

Saħħa Pubblika

Nederland

Maatschappij en gezondheid

Österreich

Sozialmedizin

Polska

Choroby zakaźne

Zdrowie publiczne, epidemiologia

Portugal

Infecciologia

Saúde pública

Slovenija

Infektologija

Javno zdravje

Slovensko

Infektológia

Verejné zdravotníctvo

Suomi/Finland

Infektiosairaudet/Infektionssjukdomar

Terveydenhuolto/Hälsovård

Sverige

Infektionssjukdomar

Socialmedicin

United Kingdom

Infectious diseases

Public health medicine

Страна

Фармакология

Минимален срок на обучение: 4 години

Трудова медицина

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Médecine du travailArbeidsgeneeskunde

Česká republika

Klinická farmakologie

Pracovní lékařství

Danmark

Klinisk farmakologi

Arbejdsmedicin

Deutschland

Pharmakologie und Toxikologie

Arbeitsmedizin

Eesti

Ελλάς

Iατρική της Εργασίας

España

Farmacología clínica

Medicina del trabajo

France

Médecine du travail

Ireland

Clinical pharmacology and therapeutics

Occupational medicine

Italia

Farmacologia

Medicina del lavoro

Κύπρος

Ιατρική της Εργασίας

Latvija

Arodslimības

Lietuva

Darbo medicina

Luxembourg

Médecine du travail

Magyarország

Klinikai farmakológia

Foglalkozás-orvostan (üzemorvostan)

Malta

Farmakoloġija Klinika u t-Terapewtika

Mediċina Okkupazzjonali

Nederland

Arbeid en gezondheid, bedrijfsgeneeskunde

Arbeid en gezondheid, verzekeringsgeneeskunde

Österreich

Pharmakologie und Toxikologie

Arbeits- und Betriebsmedizin

Polska

Farmakologia kliniczna

Medycyna pracy

Portugal

Medicina do trabalho

Slovenija

Medicina dela, prometa in športa

Slovensko

Klinická farmakológia

Pracovné lekárstvo

Suomi/Finland

Kliininen farmakologia ja lääkehoito/Klinisk farmakologi och läkemedelsbehandling

Työterveyshuolto/Företagshälsovård

Sverige

Klinisk farmakologi

Yrkes- och miljömedicin

United Kingdom

Clinical pharmacology and therapeutics

Occupational medicine

Страна

Алергология

Минимален срок на обучение: 3 години

Ядрена медицина

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Médecine nucléaireNucleaire geneeskunde

Česká republika

Alergologie a klinická imunologie

Nukleární medicína

Danmark

Medicinsk allergologi eller medicinske overfølsomhedssygdomme

Klinisk fysiologi og nuklearmedicin

Deutschland

Nuklearmedizin

Eesti

Ελλάς

Αλλεργιολογία

Πυρηνική Iατρική

España

Alergología

Medicina nuclear

France

Médecine nucléaire

Ireland

Italia

Allergologia ed immunologia clinica

Medicina nucleare

Κύπρος

Αλλεργιολογία

Πυρηνική Ιατρική

Latvija

Alergoloģija

Lietuva

Alergologija ir klinikinė imunologija

Luxembourg

Médecine nucléaire

Magyarország

Allergológia és klinikai immunológia

Nukleáris medicina (izotóp diagnosztika)

Malta

Mediċina Nukleari

Nederland

Allergologie en inwendige geneeskunde

Nucleaire geneeskunde

Österreich

Nuklearmedizin

Polska

Alergologia

Medycyna nuklearna

Portugal

Imuno-alergologia

Medicina nuclear

Slovenija

Nuklearna medicina

Slovensko

Klinická imunológia a alergológia

Nukleárna medicína

Suomi/Finland

Kliininen fysiologia ja isotooppilääketiede/Klinisk fysiologi och nukleärmedicin

Sverige

Allergisjukdomar

Nukleärmedicin

United Kingdom

Nuclear medicine

Страна

Лицево-челюстна хирургия (basic medical training)

Минимален срок на обучение: 5 години

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Česká republika

Maxilofaciální chirurgie

Danmark

Deutschland

Eesti

Ελλάς

España

Cirugía oral y maxilofacial

France

Chirurgie maxillo-faciale et stomatologie

Ireland

Italia

Chirurgia maxillo-facciale

Κύπρος

Latvija

Mutes, sejas un žokļu ķirurģija

Lietuva

Veido ir žandikaulių chirurgija

Luxembourg

Chirurgie maxillo-faciale

Magyarország

Szájsebészet

Malta

Nederland

Österreich

Mund- Kiefer- und Gesichtschirurgie

Polska

Chirurgia szczekowo-twarzowa

Portugal

Cirurgia maxilo-facial

Slovenija

Maxilofaciálna kirurgija

Slovensko

Maxilofaciálna chirurgia

Suomi/Finland

Sverige

United Kingdom

Страна

Биохематология

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Česká republika

Danmark

Klinisk blodtypeserologi (12)

Deutschland

Eesti

Ελλάς

España

France

Hématologie

Ireland

Italia

Κύπρος

Latvija

Lietuva

Luxembourg

Hématologie biologique

Magyarország

Malta

Nederland

Österreich

Polska

Portugal

Hematologia clinica

Slovenija

Slovensko

Suomi/Finland

Sverige

United Kingdom

Страна

Дентална медицина

Минимален срок на обучение: 3 години

Дерматология

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Česká republika

Danmark

Deutschland

Eesti

Ελλάς

España

Estomatología

France

Stomatologie

Ireland

Dermatology

Italia

Odontostomatologia (13)

Κύπρος

Latvija

Lietuva

Luxembourg

Stomatologie

Magyarország

Malta

Dermatoloġija

Nederland

Österreich

Polska

Portugal

Estomatologia

Slovenija

Slovensko

Suomi/Finland

Sverige

United Kingdom

Dermatology

Страна

Венерология

Минимален срок на обучение: 4 години

Тропическа медицина

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Česká republika

Danmark

Deutschland

Eesti

Ελλάς

España

France

Ireland

Genito-urinary medicine

Tropical medicine

Italia

Medicina tropicale

Κύπρος

Latvija

Lietuva

Luxembourg

Magyarország

Trópusi betegségek

Malta

Mediċina Uro-ġenetali

Nederland

Österreich

Spezifische Prophylaxe und Tropenhygiene

Polska

Medycyna transportu

Portugal

Medicina tropical

Slovenija

Slovensko

Tropická medicína

Suomi/Finland

Sverige

United Kingdom

Genito-urinary medicine

Tropical medicine

Страна

Коремна хирургия

Минимален срок на обучение: 5 години

Спешна медицина

Минимален срок на обучение: 5 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Chirurgie abdominaleHeelkunde op het abdomen (14)

Česká republika

Traumatologie

Urgentní medicína

Danmark

Kirurgisk gastroenterologi eller kirurgiske mave-tarmsygdomme

Deutschland

Visceralchirurgie

Eesti

Ελλάς

España

Cirugía del aparato digestivo

France

Chirurgie viscérale et digestive

Ireland

Emergency medicine

Italia

Chirurgia dell’apparato digerente

Κύπρος

Latvija

Lietuva

Abdominalinė chirurgija

Luxembourg

Chirurgie gastro-entérologique

Magyarország

Traumatológia

Malta

Mediċina tal-Aċċidenti u l-Emerġenza

Nederland

Österreich

Polska

Medycyna ratunkowa

Portugal

Slovenija

Abdominalna kirurgija

Slovensko

Gastroenterologická chirurgia

Úrazová chirurgia

Urgentná medicína

Suomi/Finland

Gastroenterologinen kirurgia/Gastroenterologisk kirurgi

Sverige

United Kingdom

Accident and emergency medicine

Страна

Клинична неврофизиология

Минимален срок на обучение: 4 години

Дентална, орална и лицево-челюстна хирургия (базово обучение помедицина и дентална медицина) (15)

Минимален срок на обучение: 4 години

Наименование

Наименование

BelgiqueBelgiëBelgien

Stomatologie et chirurgie orale et maxillo-facialeStomatologie en mond-, kaak- en aangezichtschirurgie

Česká republika

Danmark

Klinisk neurofysiologi

Deutschland

Mund-, Kiefer- und Gesichtschirurgie

Eesti

Ελλάς

España

Neurofisiología clínica

France

Ireland

Clinical neurophysiology

Oral and maxillo-facial surgery

Italia

Κύπρος

Στοματο-Γναθο-Προσωποχειρουργική

Latvija

Lietuva

Luxembourg

Chirurgie dentaire, orale et maxillo-faciale

Magyarország

Arc-állcsont-szájsebészet

Malta

Newrofiżjoloġija Klinika

Kirurġija tal-għadam tal-wiċċ

Nederland

Österreich

Polska

Portugal

Slovenija

Slovensko

Suomi/Finland

Kliininen neurofysiologia/Klinisk neurofysiologi

Suu- ja leukakirurgia/Oral och maxillofacial kirurgi

Sverige

Klinisk neurofysiologi

United Kingdom

Clinical neurophysiology

Oral and maxillo-facial surgery

5.1.4.   Удостоверения за професионална квалификация на общопрактикуващи лекари

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Професионално звание

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Ministerieel erkenningsbesluit van huisartsArrêté ministériel d’agrément de médecin généraliste

HuisartsMédecin généraliste

31 декември 1994 г.

Česká republika

Diplom o specializaci „všeobecné lékařství“

Všeobecný lékař

1 май 2004 г.

Danmark

Tilladelse til at anvende betegnelsen alment praktiserende læge/Speciallægel i almen medicin

Almen praktiserende læge/Speciallæge i almen medicin

31 декември 1994 г.

Deutschland

Zeugnis über die spezifische Ausbildung in der Allgemeinmedizin

Facharzt/Fachärztin für Allgemeinmedizin

31 декември 1994 г.

Eesti

Diplom peremeditsiini erialal

Perearst

1 май 2004 г.

Ελλάς

Tίτλος ιατρικής ειδικότητας γενικής ιατρικής

Iατρός με ειδικότητα γενικής ιατρικής

31 декември 1994 г.

España

Título de especialista en medicina familiar y comunitaria

Especialista en medicina familiar y comunitaria

31 декември 1994 г.

France

Diplôme d’Etat de docteur en médecine (avec document annexé attestant la formation spécifique en médecine générale)

Médecin qualifié en médecine générale

31 декември 1994 г.

Ireland

Certificate of specific qualifications in general medical practice

General medical practitioner

31 декември 1994 г.

Italia

Attestato di formazione specifica in medicina generale

Medico di medicina generale

31 декември 1994 г.

Κύπρος

Τίτλος Ειδικότητας Γενικής Ιατρικής

Ιατρός Γενικής Ιατρικής

1 май 2004 г.

Latvija

Ģimenes ārsta sertifikāts

Ģimenes (vispārējās prakses) ārsts

1 май 2004 г.

Lietuva

Šeimos gydytojo rezidentūros pažymėjimas

Šeimos medicinos gydytojas

1 май 2004 г.

Luxembourg

Diplôme de formation spécifique en medicine générale

Médecin généraliste

31 декември 1994 г.

Magyarország

Háziorvostan szakorvosa bizonyítvány

Háziorvostan szakorvosa

1 май 2004 г.

Malta

Tabib tal-familja

Mediċina tal-familja

1 май 2004 г.

Nederland

Certificaat van inschrijving in het register van erkende huisartsen van de Koninklijke Nederlandsche Maatschappij tot bevordering der geneeskunst

Huisarts

31 декември 1994 г.

Österreich

Arzt für Allgemeinmedizin

Arzt für Allgemeinmedizin

31 декември 1994 г.

Polska

Diplôme: Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie medycyny rodzinnej

Specjalista w dziedzinie medycyny rodzinnej

1 май 2004 г.

Portugal

Diploma do internato complementar de clínica geral

Assistente de clínica geral

31 декември 1994 г.

Slovenija

Potrdilo o opravljeni specializaciji iz družinske medicine

Specialist družinske medicine/Specialistka družinske medicine

1 май 2004 г.

Slovensko

Diplom o špecializácii v odbore „všeobecné lekárstvo“

Všeobecný lekár

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Todistus lääkärin perusterveydenhuollon lisäkoulutuksesta/Bevis om tilläggsutbildning av läkare i primärvård

Yleislääkäri/Allmänläkare

31 декември 1994 г.

Sverige

Bevis om kompetens som allmänpraktiserande läkare (Europaläkare) utfärdat av Socialstyrelsen

Allmänpraktiserande läkare (Europaläkare)

31 декември 1994 г.

United Kingdom

Certificate of prescribed/equivalent experience

General medical practitioner

31 декември 1994 г.

V.2.   МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ С ОБЩ ПРОФИЛ

5.2.1.   Учебна програма на медицинските сестри с общ профил

Курсът на обучение, след чието завършване се издава удостоверение за професионална квалификация на медицинските сестри с общ профил, се състои от следните две части:

A.

Теоретично обучение

а)

Сестрински грижи:

същност и етика на професията

общи принципи на здравето и на сестринските грижи

принципи на сестринските грижи във връзка с:

обща и специална медицина;

обща и специална хирургия;

грижи за детето и педиатрия;

грижи за майката;

психично здраве и психиатрия;

грижи за старите хора и гериатрия.

б)

Фундаментални науки:

анатомия и физиология

патология

бактериология, вирусология и паразитология

биофизика, биохимия и радиология

диетология

хигиена:

профилактика

здравна култура

фармакология

в)

Cоциални науки:

cоциология

психология

принципи на администрацията

принципи на преподаването

социално и здравно законодателство

правни аспекти на сестринските грижи

Б.

Клинично обучение

Сестрински грижи във връзка с:

обща и специална медицина

обща и специална хирургия

грижи за детето и педиатрия

грижи за майката

психично здраве и психиатрия

грижи за старите хора и гериатрия

полагане на сестрински грижи при домашни условия

Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

Теоретичното обучение трябва да е така балансирано и съгласувано с клиничното обучение, че знанията и практическите умения, изброени в настоящето приложение, да могат да бъдат придобити по подходящ начин.

5.2.2.   Удостоверения за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверението за квалификация

Професионално звание

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Diploma gegradueerde verpleger/verpleegsterDiplôme d’infirmier(ère) gradué(e)Diplom eines (einer) graduierten Krankenpflegers (-pflegerin)

Diploma in de ziekenhuisverpleegkundeBrevet d’infirmier(ère) hospitalier(ère)Brevet eines (einer) Krankenpflegers (-pflegerin)

Brevet van verpleegassistent(e)Brevet d’hospitalier(ère)Brevet einer Pflegeassistentin

De erkende opleidingsinstitutenLes établissements d’enseignement reconnusDie anerkannten Ausbildungsanstalten

De bevoegde Examencommissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d’enseignement de la Communauté françaiseDer zuständige Prüfungsausschüß der Deutschsprachigen Gemeinschaft

Hospitalier(ère)Verpleegassistent(e)

Infirmier(ère) hospitalier(ère)Ziekenhuisverpleger(-verpleegster)

29 юни 1979 г.

Česká republika

1.

Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru všeobecná sestra (bakalář, Bc.), accompanied by the following certificate: Vysvědčení o státní závěrečné zkoušce

1.

Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem

1.

Všeobecná sestra

1 май 2004 г.

2.

Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná všeobecná sestra (diplomovaný specialista, DiS.), accompanied by the following certificate: Vysvědčení o absolutoriu

2.

Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem

2.

Všeobecný ošetřovatel

Danmark

Eksamensbevis efter gennemført sygeplejerskeuddannelse

Sygeplejeskole godkendt af Undervisningsministeriet

Sygeplejerske

29 юни 1979 г.

Deutschland

Zeugnis über die staatliche Prüfung in der Krankenpflege

Staatlicher Prüfungsausschuss

Gesundheits- und Krankenpflegerin/Gesundheits- und Krankenpfleger

29 юни 1979 г.

Eesti

Diplom õe erialal

1.

Tallinna Meditsiinikool

2.

Tartu Meditsiinikool

3.

Kohtla-Järve Meditsiinikool

õde

1 май 2004 г.

Ελλάς

1.

Πτυχίο Νοσηλευτικής Παν/μίου Αθηνών

1.

Πανεπιστήμιο Αθηνών

Διπλωματούχος ή πτυχιούχος νοσοκόμος, νοσηλευτής ή νοσηλεύτρια

1 януари 1981 г.

2.

Πτυχίο Νοσηλευτικής Τεχνολογικών Εκπαιδευτικών Ιδρυμάτων (Τ.Ε.Ι.)

2.

Τεχνολογικά Εκπαιδευτικά Ιδρύματα Υπουργείο Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων

3.

Πτυχίο Αξιωματικών Νοσηλευτικής

3.

Υπουργείο Εθνικής ‘Αμυνας

4.

Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας

4.

Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας

5.

Πτυχίο Αδελφών Νοσοκόμων και Επισκεπτριών πρώην Ανωτέρων Σχολών Υπουργείου Υγείας και Πρόνοιας

5.

Υπουργείο Υγείας και Πρόνοιας

6.

Πτυχίο Τμήματος Νοσηλευτικής

6.

ΚΑΤΕΕ Υπουργείου Εθνικής Παιδείας και Θρησκευμάτων

España

Título de Diplomado universitario en Enfermería

Ministerio de Educación y Cultura

El rector de una universidad

Enfermero/a diplomado/a

1 януари 1986 г.

France

Diplôme d’Etat d’infirmier(ère)

Diplôme d’Etat d’infirmier(ère) délivré en vertu du décret no 99-1147 du 29 décembre 1999

Le ministère de la santé

Infirmer(ère)

29 юни 1979 г.

Ireland

Certificate of Registered General Nurse

An Bord Altranais (The Nursing Board)

Registered General Nurse

29 юни 1979 г.

Italia

Diploma di infermiere professionale

Scuole riconosciute dallo Stato

Infermiere professionale

29 юни 1979 г.

Κύπρος

Δίπλωμα Γενικής Νοσηλευτικής

Νοσηλευτική Σχολή

Εγγεγραμμένος Νοσηλευτής

1 май 2004 г.

Latvija

1.

Diploms par māsas kvalifikācijas iegūšanu

1.

Māsu skolas

Māsa

1 май 2004 г.

2.

Māsas diploms

2.

Universitātes tipa augstskola pamatojoties uz Valsts eksāmenu komisijas lēmumu

Lietuva

1.

Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesinę kvalifikaciją

1.

Universitetas

Bendrosios praktikos slaugytojas

1 май 2004 г.

2.

Aukštojo mokslo diplomas (neuniversitetinės studijos), nurodantis suteiktą bendrosios praktikos slaugytojo profesine kvalifikaciją

2.

Kolegija

Luxembourg

Diplôme d’Etat d’infirmier

Diplôme d’Etat d’infirmier hospitalier gradué

Ministère de l’éducation nationale, de la formation professionnelle et des sports

Infirmier

29 юни 1979 г.

Magyarország

1.

Ápoló bizonyítvány

1.

Iskola

Ápoló

1 май 2004 г.

2.

Diplomás ápoló oklevél

2.

Egyetem/főiskola

3.

Egyetemi okleveles ápoló oklevél

3.

Egyetem

Malta

Lawrja jew diploma fl-istudji tal-infermerija

Universitá ta’ Malta

Infermier Registrat tal-Ewwel Livell

1 май 2004 г.

Nederland

1.

Diploma’s verpleger A, verpleegster A, verpleegkundige A

1.

Door een van overheidswege benoemde examencommissie

Verpleegkundige

29 юни 1979 г.

2.

Diploma verpleegkundige MBOV (Middelbare Beroepsopleiding Verpleegkundige)

2.

Door een van overheidswege benoemde examencommissie

3.

Diploma verpleegkundige HBOV (Hogere Beroepsopleiding Verpleegkundige)

3.

Door een van overheidswege benoemde examencommissie

4.

Diploma beroepsonderwijs verpleegkundige — Kwalificatieniveau 4

4.

Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling

5.

Diploma hogere beroepsopleiding verpleegkundige — Kwalificatieniveau 5

5.

Door een van overheidswege aangewezen opleidingsinstelling

Österreich

1.

Diplom als „Diplomierte Gesundheits- und Krankenschwester, Diplomierter Gesundheits- und Krankenpfleger“

1.

Schule für allgemeine Gesundheits- und Krankenpflege

Diplomierte Krankenschwester

Diplomierter Krankenpfleger

1 януари 1994 г.

2.

Diplom als „Diplomierte Krankenschwester, Diplomierter Krankenpfleger“

2.

Allgemeine Krankenpflegeschule

Polska

Dyplom ukończenia studiów wyższych na kierunku pielęgniarstwo z tytułem „magister pielęgniarstwa“

Instytucja prowadząca kształcenie na poziomie wyższym uznana przez właściwe władze

(Higher educational institution recognised by the competent authorities)

Pielegniarka

1 май 2004 г.

Portugal

1.

Diploma do curso de enfermagem geral

1.

Escolas de Enfermagem

Enfermeiro

1 януари 1986 г.

2.

Diploma/carta de curso de bacharelato em enfermagem

2.

Escolas Superiores de Enfermagem

3.

Carta de curso de licenciatura em enfermagem

3.

Escolas Superiores de Enfermagem; Escolas Superiores de Saúde

Slovenija

Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „diplomirana medicinska sestra/diplomirani zdravstvenik“

1.

Univerza

2.

Visoka strokovna šola

Diplomirana medicinska sestra/Diplomirani zdravstvenik

1 май 2004 г.

Slovensko

1.

Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu „magister z ošetrovateľstva“ („Mgr.“)

1.

Vysoká škola

Sestra

1 май 2004 г.

2.

Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu „bakalár z ošetrovateľstva“ („Bc.“)

2.

Vysoká škola

3.

Absolventský diplom v študijnom odbore diplomovaná všeobecná sestra

3.

Stredná zdravotnícka škola

Suomi/ Finland

1.

Sairaanhoitajan tutkinto/Sjukskötarexamen

1.

Terveydenhuolto-oppilaitokset/ Hälsovårdsläroanstalter

Sairaanhoitaja/Sjukskötare

1 януари 1994 г.

2.

Sosiaali- ja terveysalan ammattikorkeakoulututkinto, sairaanhoitaja (AMK)/Yrkeshögskoleexamen inom hälsovård och det sociala området, sjukskötare (YH)

2.

Ammattikorkeakoulut/ Yrkeshögskolor

Sverige

Sjuksköterskeexamen

Universitet eller högskola

Sjuksköterska

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Statement of Registration as a Registered General Nurse in part 1 or part 12 of the register kept by the United Kingdom Central Council for Nursing, Midwifery and Health Visiting

Various

State Registered Nurse

Registered General Nurse

29 юни 1979 г.

V.3.   ЛЕКАР ПО ДЕНТАЛНА МЕДИЦИНА

5.3.1   Учебна програма за обучение на лекари по дентална медицина

Учебната програма, която води до получаване на удостоверение за професионална квалификация по дентална медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини. Една или повече от тези дисциплини може да се преподава във връзка с другите дисциплини или заедно с тях.

А.

Основни дисциплини

химия

физика

биология

Б.

Медико-биологични и общомедицински дисциплини

анатомия

ембриология

хистология, включително и цитология

физиология

биохимия (или физиологична химия)

патоанатомия

обща патология

фармакология

микробиология

хигиена

профилактика и епидемиология

рентгенология

физиотерапия

обща хирургия

обща медицина, включително и педиатрия

оториноларингология

дерматология и венерология

обща психология — психопатология — невропатология

анестезиология

В.

Специални дисциплини по дентална медицина

протетична стоматология

материалознание и оборудване

консервативно зъболечение

превантивна стоматология

анестезия и болкоуспокояващи средства

специална хирургия

специална патология

клинична практика

детска дентална медицина

ортодонтия

пародонтология

стоматологична рентгенология

дъвкателна функция

професионална организация, професионална етика и законодателство

социални аспекти на практиката на денталната медицина.

5.3.2.   Удостоверения за базова професионална квалификация на лекари по дентална медицина

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация

Свидетелство, което придружава удостоверението

Професионално звание

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Diploma van tandartsDiplôme licencié en science dentaire

De universiteitenLes universités

De bevoegde Examen- commissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d’enseignement de la Communauté française

Licentiaat in de tandheelkundeLicencié en science dentaire

28 януари 1980 г.

Česká republika

Diplom o ukončení studia ve studijním programu zubní lékařství (doktor)

Lékařská fakulta univerzity v České republice

Vysvědčení o státní rigorózní zkoušce

Zubní lékař

1 май 2004 г.

Danmark

Bevis for tandlægeeksamen (odontologisk kandidateksamen)

Tandlægehøjskolerne, Sundhedsvidenskabeligt universitetsfakultet

Autorisation som tandlæge, udstedt af Sundhedsstyrelsen

Tandlæge

28 януари 1980 г.

Deutschland

Zeugnis über die Zahnärztliche Prüfung

Zuständige Behörden

Zahnarzt

28 януари 1980 г.

Eesti

Diplom hambaarstiteaduse õppekava läbimise kohta

Tartu Ülikool

Hambaarst

1 май 2004 г.

Ελλάς

Πτυχίo Οδovτιατρικής

Παvεπιστήμιo

Οδοντίατρος ή χειρούργος οδοντίατρος

1 януари 1981 г.

España

Título de Licenciado en Odontología

El rector de una universidad

Licenciado en odontología

1 януари 1986 г.

France

Diplôme d’Etat de docteur en chirurgie dentaire

Universités

Chirurgien-dentiste

28 януари 1980 г.

Ireland

Bachelor in Dental Science (B.Dent.Sc.)

Bachelor of Dental Surgery (BDS)

Licentiate in Dental Surgery (LDS)

Universities

Royal College of Surgeons in Ireland

Dentist

Dental practitioner

Dental surgeon

28 януари 1980 г.

Italia

Diploma di laurea in Odontoiatria e Protesi Dentaria

Università

Diploma di abilitazione all’esercizio della professione di odontoiatra

Odontoiatra

28 януари 1980 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Εγγραφής Οδοντιάτρου

Οδοντιατρικό Συμβούλιο

Οδοντίατρος

1 май 2004 г.

Latvija

Zobārsta diploms

Universitātes tipa augstskola

Rezidenta diploms par zobārsta pēcdiploma izglītības programmas pabeigšanu, ko izsniedz universitātes tipa augstskola un „Sertifikāts“ — kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu zobārstniecībā

Zobārsts

1 май 2004 г.

Lietuva

Aukštojo mokslo diplomas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo kvalifikaciją

Universitetas

Internatūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo odontologo profesinę kvalifikaciją

Gydytojas odontologas

1 май 2004 г.

Luxembourg

Diplôme d’Etat de docteur en médecine dentaire

Jury d’examen d’Etat

Médecin-dentiste

28 януари 1980 г.

Magyarország

Fogorvos oklevél (doctor medicinae dentariae, röv.: dr. med. dent.)

Egyetem

Fogorvos

1 май 2004 г.

Malta

Lawrja fil- Kirurġija Dentali

Universitá ta Malta

Kirurgu Dentali

1 май 2004 г.

Nederland

Universitair getuigschrift van een met goed gevolg afgelegd tandartsexamen

Faculteit Tandheelkunde

Tandarts

28 януари 1980 г.

Österreich

Bescheid über die Verleihung des akademischen Grades „Doktor der Zahnheilkunde“

Medizinische Fakultät der Universität

Zahnarzt

1 януари 1994 г.

Polska

Dyplom ukończenia studiów wyższych z tytułem „lekarz dentysta“

1.

Akademia Medyczna,

2.

Uniwersytet Medyczny,

3.

Collegium Medicum Uniwersytetu Jagiellońskiego

Lekarsko — Dentystyczny Egzamin Państwowy

Lekarz dentysta

1 май 2004 г.

Portugal

Carta de curso de licenciatura em medicina dentária

Faculdades

Institutos Superiores

Médico dentista

1 януари 1986 г.

Slovenija

Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „doktor dentalne medicine/doktorica dentalne medicine“

Univerza

Potrdilo o opravljenem strokovnem izpitu za poklic zobozdravnik/zobozdravnica

Doktor dentalne medicine/Doktorica dentalne medicine

1 май 2004 г.

Slovensko

Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu „doktor zubného lekárstva“ („MDDr.“)

Vysoká škola

Zubný lekár

1 май 2004 г.

Suomi/ Finland

Hammaslääketieteen lisensiaatin tutkinto/Odontologie licentiatexamen

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Oulun yliopisto

Turun yliopisto

Terveydenhuollon oikeusturvakeskuksen päätös käytännön palvelun hyväksymisestä/Beslut av Rättskyddscentralen för hälsovården om godkännande av praktisk tjänstgöring

Hammaslääkäri/Tandläkare

1 януари 1994 г.

Sverige

Tandläkarexamen

Universitetet i Umeå

Universitetet i Göteborg

Karolinska Institutet

Malmö Högskola

Endast för examensbevis som erhållits före den 1 juli 1995, ett utbildningsbevis som utfärdats av Socialstyrelsen

Tandläkare

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Bachelor of Dental Surgery (BDS or B.Ch.D.)

Licentiate in Dental Surgery

Universities

Royal Colleges

Dentist

Dental practitioner

Dental surgeon

28 януари 1980 г.

5.3.3.   Удостоверения за професионална квалификация на лекари по дентална медицина-специалисти

Ортодонтия

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Titre professionnel particulier de dentiste spécialiste en orthodontieBijzondere beroepstitel van tandarts specialist in de orthodontie

Ministre de la Santé publiqueMinister bevoegd voor Volksgezondheid

27 януари 2005 г.

Danmark

Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i ortodonti

Sundhedsstyrelsen

28 януари 1980 г.

Deutschland

Fachzahnärztliche Anerkennung für Kieferorthopädie;

Landeszahnärztekammer

28 януари 1980 г.

Eesti

Residentuuri lõputunnistus ortodontia erialal

Tartu Ülikool

1 май 2004 г.

Ελλάς

Τίτλoς Οδovτιατρικής ειδικότητας της Ορθoδovτικής

Νoμαρχιακή Αυτoδιoίκηση

Νoμαρχία

1 януари 1981 г.

France

Titre de spécialiste en orthodontie

Conseil National de l’Ordre des chirurgiens dentistes

28 януари 1980 г.

Ireland

Certificate of specialist dentist in orthodontics

Competent authority recognised for this purpose by the competent minister

28 януари 1980 г.

Italia

Diploma di specialista in Ortognatodonzia

Università

21 май 2005 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Ορθοδοντική

Οδοντιατρικό Συμβούλιο

1 май 2004 г.

Latvija

„Sertifikāts“ — kompetentas iestādes izsniegts dokuments, kas apliecina, ka persona ir nokārtojusi sertifikācijas eksāmenu ortodontijā

Latvijas Ārstu biedrība

1 май 2004 г.

Lietuva

Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą gydytojo ortodonto profesinę kvalifikaciją

Universitetas

1 май 2004 г.

Magyarország

Fogszabályozás szakorvosa bizonyítvány

Az Egészségügyi, Szociális és Családügyi Minisztérium illetékes testülete

1 май 2004 г.

Malta

Ċertifikat ta’ speċjalista dentali fl-Ortodonzja

Kumitat ta’ Approvazzjoni dwar Speċjalisti

1 май 2004 г.

Nederland

Bewijs van inschrijving als orthodontist in het Specialistenregister

Specialisten Registratie Commissie (SRC) van de Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde

28 януари 1980 г.

Polska

Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie ortodoncji

Centrum Egzaminów Medycznych

1 май 2004 г.

Slovenija

Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz čeljustne in zobne ortopedije

1.

Ministrstvo za zdravje

2.

Zdravniška zbornica Slovenije

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Erikoishammaslääkärin tutkinto, hampaiston oikomishoito/Specialtand-läkarexamen, tandreglering

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Oulun yliopisto

Turun yliopisto

1 януари 1994 г.

Sverige

Bevis om specialistkompetens i tandreglering

Socialstyrelsen

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Certificate of Completion of specialist training in orthodontics

Competent authority recognised for this purpose

28 януари 1980 г.

Орална хирургия

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация

Референтна дата

Danmark

Bevis for tilladelse til at betegne sig som specialtandlæge i hospitalsodontologi

Sundhedsstyrelsen

28 януари 1980 г.

Deutschland

Fachzahnärztliche

Anerkennung für Oralchirurgie/Mundchirurgie

Landeszahnärztekammer

28 януари 1980 г.

Ελλάς

Τίτλος Οδοντιατρικής ειδικότητας της Γναθοχειρουργικής (до 31 декември 2002)

Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση

Νομαρχία

1 януари 2003 г.

Ireland

Certificate of specialist dentist in oral surgery

Competent authority recognised for this purpose by the competent minister

28 януари 1980 г.

Italia

Diploma di specialista in Chirurgia Orale

Università

21 май 2005 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Αναγνώρισης του Ειδικού Οδοντιάτρου στην Στοματική Χειρουργική

Οδοντιατρικό Συμβούλιο

1 май 2004 г.

Lietuva

Rezidentūros pažymėjimas, nurodantis suteiktą burnos chirurgo profesinę kvalifikaciją

Universitetas

1 май 2004 г.

Magyarország

Dento-alveoláris sebészet szakorvosa bizonyítvány

Az Egészségügyi, Szociális és Családügyi Minisztérium illetékes testülete

1 май 2004 г.

Malta

Ċertifikat ta′ speċjalista dentali fil-Kirurġija tal-ħalq

Kumitat ta′ Approvazzjoni dwar Speċjalisti

1 май 2004 г.

Nederland

Bewijs van inschrijving als kaakchirurg in het Specialistenregister

Specialisten Registratie Commissie (SRC) van de Nederlandse Maatschappij tot bevordering der Tandheelkunde

28 януари 1980 г.

Polska

Dyplom uzyskania tytułu specjalisty w dziedzinie chirurgii stomatologicznej

Centrum Egzaminów Medycznych

1 май 2004 г.

Slovenija

Potrdilo o opravljenem specialističnem izpitu iz oralne kirurgije

1.

Ministrstvo za zdravje

2.

Zdravniška zbornica Slovenije

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Erikoishammaslääkärin tutkinto, suu- ja leuka-kirurgia/Specialtandläkar-examen, oral och maxillofacial kirurgi

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

Oulun yliopisto

Turun yliopisto

1 януари 1994 г.

Sverige

Bevis om specialist-kompetens i tandsystemets kirurgiska sjukdomar

Socialstyrelsen

1 януари 1994 г.

United Kingdom

Certificate of completion of specialist training in oral surgery

Competent authority recognised for this purpose

28 януари 1980 г.

V.4.   ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР

5.4.1.   Учебна програма за ветеринарни лекари

Учебната програма за получаване на удостоверение професионална квалификация по ветеринарна медицина включва като минимум изброените по-долу дисциплини.

Преподаването на една или повече от тези дисциплини може да представлява част от други курсове или да е свързано с тях.

А.

Основни дисциплини:

физика

химия

биология на животните

биология на растенията

биоматематика

Б.

Специални дисциплини:

а)

Фундаментални науки:

анатомия (включително хистология и ембриология)

физиология

биохимия

генетика

фармакология

фармация

токсикология

микробиология

имунология

епидемиология

професионална етика.

б)

Клинични науки:

акушерство

патология (включително патоанатомия)

паразитология

клинична медицина и хирургия (включително анестезиология)

клинични лекции за различните домашни животни, птици и други животински видове

профилактика

рентгенология

репродукция и репродуктивни нарушения

обществено ветеринарно дело и обществено здраве

ветеринарно законодателство и съдебна медицина

лечение

пропедевтика

в)

Животновъдство:

животновъдство

хранене на животните

агрономство

икономика на селското стопанство

отглеждане на животни

ветеринарна хигиена

етология и закрила на животните.

г)

Хигиена на храните:

проверка и контрол на храните за животни или на храните от животински произход

хигиена и технология на храните

практика (включително практически стаж в кланици и хранително-вкусови предприятия)

Практическите занятия могат да се провеждат под формата на практически стаж, ако той включва работа на пълен работен ден под прекия контрол на компетентните органи и не надхвърля шест месеца от общата продължителност на петгодишния курс на обучение.

Съотношението между теоретичната и практическата подготовка е балансирано и съгласувано, така че познанията и опитът да могат да бъдат придобити по начин, който да осигури възможност на ветеринарните лекари да изпълняват всички свои задължения.

5.4.2.   Удостоверения за професионална квалификация на ветеринарни лекари

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация

Свидетелство, което придружава удостоверението

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Diploma van dierenartsDiplôme de docteur en médecine vétérinaire

De universiteitenLes universités

De bevoegde Examen-commissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d′enseignement de la Communauté française

21 декември 1980 г.

Česká republika

Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární lékařství (doktor veterinární medicíny, MVDr.)

Diplom o ukončení studia ve studijním programu veterinární hygiena a ekologie (doktor veterinární medicíny, MVDr.)

Veterinární fakulta univerzity v České republice

1 май 2004 г.

Danmark

Bevis for bestået kandidateksamen i veterinærvidenskab

Kongelige Veterinær- og Landbohøjskole

21 декември 1980 г.

Deutschland

Zeugnis über das Ergebnis des Dritten Abscnitts der Tierärztlichen Prüfung und das Gesamtergebnis der Tierärztlichen Prüfung

Der Vorsitzende des Prüfungsausschusses für die Tierärztliche Prüfung einer Universität oder Hochschule

21 декември 1980 г.

Eesti

Diplom: täitnud veterinaarmeditsiini õppekava

Eesti Põllumajandusülikool

1 май 2004 г.

Ελλάς

Πτυχίο Κτηνιατρικής

Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης και Θεσσαλίας

1 януари 1981 г.

España

Título de Licenciado en Veterinaria

Ministerio de Educación y Cultura

El rector de una universidad

1 януари 1986 г.

France

Diplôme d′Etat de docteur vétérinaire

21 декември 1980 г.

Ireland

Diploma of Bachelor in/of Veterinary Medicine (MVB)

Diploma of Membership of the Royal College of Veterinary Surgeons (MRCVS)

21 декември 1980 г.

Italia

Diploma di laurea in medicina veterinaria

Università

Diploma di abilitazione all′esercizio della medicina veterinaria

1 януари 1985 г.

Κύπρος

Πιστοποιητικό Εγγραφής Κτηνιάτρου

Κτηνιατρικό Συμβούλιο

1 май 2004 г.

Latvija

Veterinārārsta diploms

Latvijas Lauksaimniecības Universitāte

1 май 2004 г.

Lietuva

Aukštojo mokslo diplomas (veterinarijos gydytojo (DVM))

Lietuvos Veterinarijos Akademija

1 май 2004 г.

Luxembourg

Diplôme d’Etat de docteur en médecine vétérinaire

Jury d′examen d′Etat

21 декември 1980 г.

Magyarország

Állatorvos doktor oklevél — dr. med. vet.

Szent István Egyetem Állatorvos-tudományi Kar

1 май 2004 г.

Malta

Liċenzja ta′ Kirurgu Veterinarju

Kunsill tal-Kirurġi Veterinarji

1 май 2004 г.

Nederland

Getuigschrift van met goed gevolg afgelegd diergeneeskundig/veeartse-nijkundig examen

21 декември 1980 г.

Österreich

Diplom-Tierarzt

Magister medicinae veterinariae

Universität

Doktor der Veterinärmedizin

Doctor medicinae veterinariae

Fachtierarzt

1 януари 1994 г.

Polska

Dyplom lekarza weterynarii

1.

Szkoła Główna Gospodarstwa Wiejskiego w Warszawie

2.

Akademia Rolnicza we Wrocławiu

3.

Akademia Rolnicza w Lublinie

4.

Uniwersytet Warmińsko-Mazurski w Olsztynie

1 май 2004 г.

Portugal

Carta de curso de licenciatura em medicina veterinária

Universidade

1 януари 1986 г.

Slovenija

Diploma, s katero se podeljuje strokovni naslov „doktor veterinarske medicine/doktorica veterinarske medicine“

Univerza

Spričevalo o opravljenem državnem izpitu s področja veterinarstva

1 май 2004 г.

Slovensko

Vysokoškolský diplom o udelení akademického titulu „doktor veterinárskej medicíny“ („MVDr.“)

Univerzita veterinárskeho lekárstva

1 май 2004 г.

Suomi/Finland

Eläinlääketieteen lisensiaatin tutkinto/Veterinärmedicine licentiatexamen

Helsingin yliopisto/Helsingfors universitet

1 януари 1994 г.

Sverige

Veterinärexamen

Sveriges Lantbruksuniversitet

1 януари 1994 г.

United Kingdom

1.

Bachelor of Veterinary Science (BVSc)

1.

University of Bristol

21 декември 1980 г.

2.

Bachelor of Veterinary Science (BVSc)

2.

University of Liverpool

3.

Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMB)

3.

University of Cambridge

4.

Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S)

4.

University of Edinburgh

5.

Bachelor of Veterinary Medicine and Surgery (BVM&S)

5.

University of Glasgow

6.

Bachelor of Veterinary Medicine (BvetMed)

6.

University of London

V.5.   АКУШЕРКА

5.5.1.   Програма за обучение на акушерки (видове обучение I и II)

Програмата за обучение за придобиване на удостоверения за професионална квалификация по акушерство включва следните две части:

A.

Теоретично и техническо обучение

a)

Основни дисциплини

основи на анатомията и физиологията

основи на патологията

основи на бактериологията, вирусологията и паразитологията

основи на биофизиката, биохимията и радиологията

педиатрия, по-специално при новородените деца

хигиена, здравно възпитание, профилактика, ранна диагностика

хранене и диететика, по-специално храненето при жената, новороденото и кърмачето

основи на социологията и проблеми на социалната медицина

основи на фармакологията

психология

принципи и методи на преподаване

здравно и социално законодателство и здравна организация

професионална етика и професионално законодателство

сексуално възпитание и семейно планиране

юридическа защита на майката и детето

б)

Специални дисциплини, свързани с акушерската професия

анатомия и физиология

ембриология и развитие на плода

бременност, раждане и следродилен период

акушеро-гинекологична патология

подготовка за раждането и майчинството, включително и психологичните аспекти

подготовка за раждането (включително познаване и използване на акушерско оборудване)

обезболяване, анестезиология и реанимация

физиология и патология на новороденото

грижи и наблюдение на новороденото

психологични и социални фактори

Б.

Практическо и клинично обучение

Това обучение се извършва под съответен контрол:

Женски консултации, включващи минимум 100 пренатални прегледа.

Наблюдение и грижи за минимум 40 родилки.

Провеждане от обучаващия се на минимум 40 раждания; когато тази бройка не може да бъде достигната поради липса на родилки, тя може да се сведе до минимум 30, при условие че обучаващият присъства и на 30 други раждания.

Активно участие в едно или две седалищни раждания. Когато това не е възможно поради липса на седалищни раждания, практиката може да се проведе в симулативна обстановка.

Извършване на епизиотомия и последващо зашиване. Подготовката включва теоретично обучение и клинична практика. Практиката по зашиване включва зашиване на рана след епизиотомия и перинеално разкъсване. Това може да се проведе и в симулативна обстановка, ако е абсолютно необходимо.

Наблюдение и грижи за 40 жени, които са в риска при бременността или раждането, или след раждането.

Наблюдение и грижи (включително преглед) на минимум 100 родилки и здрави новородени.

Наблюдение и грижи за новородени деца, които изискват специални грижи, включително родени преди или след термина деца, както и за новородени с тегло под нормалното или новородени с увреждания.

Грижа за жени с патологични случаи в областта на гинекологията и акушерството.

Въведение в медицинските и хирургични грижи. Въведението включва както теоретично, така и практическо обучение.

Теоретичната и практическата подготовка (част А от програмата за обучение) е балансирана и съгласувана с клиничното обучение (част Б от същата програма), така че познанията и опитът, посочени в настоящото приложение, да могат да бъдат придобити по приемлив начин.

Клиничното обучение е под формата на практическо обучение, под ръководството на специалист, в болнични отделения или в други здравни служби, одобрени от компетентните органи. Студентите по акушерство участват в дейностите на съответните отделения, като част от обучението, дотолкова доколкото тези дейности допринасят за обучението им. Преподават им се отговорностите, включени в дейностите на акушерките.

5.5.2.   Удостоверения за професионална квалификация на акушерки

Страна

Удостоверение за професионална квалификация

Орган, който издава удостоверенията за професионална квалификация

Професионално звание

Референтна дата

BelgiëBelgiqueBelgien

Diploma van vroedvrouwDiplôme d′accoucheuse

De erkende opleidingsinstitutenLes établissements d′enseignement

De bevoegde Examen- commissie van de Vlaamse GemeenschapLe Jury compétent d′enseignement de la Communauté française

VroedvrouwAccoucheuse

23 януари 1983 г.

Česká republika

1.

Diplom o ukončení studia ve studijním programu ošetřovatelství ve studijním oboru porodní asistentka (bakalář, Bc.)

Vysvědčení o státní závěrečné zkoušce

1.

Vysoká škola zřízená nebo uznaná státem

Porodní asistentka/porodní asistent

1 май 2004 г.

2.

Diplom o ukončení studia ve studijním oboru diplomovaná porodní asistentka (diplomovaný specialista, DiS.)

Vysvědčení o absolutoriu

2.

Vyšší odborná škola zřízená nebo uznaná státem

Danmark

Bevis for bestået jordemodereksamen

Danmarks jordemoderskole

Jordemoder

23 януари 1983 г.

Deutschland

Zeugnis über die staatliche Prüfung für Hebammen und Entbindungspfleger

Staatlicher Prüfungsausschuss

Hebamme

Entbindungspfleger

23 януари 1983 г.

Eesti

Diplom ämmaemanda erialal

1.

Tallinna Meditsiinikool

2.

Tartu Meditsiinikool

Ämmaemand

1 май 2004 г.