ПРОВЕДЕ СЕ ПЪРВАТА ДИСКУСИЯ ОТ НАЦИОНАЛНАТА КАМПАНИЯ НА БАПЗГ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИЯТА СРЕЩУ МЕДИЦИ

Да се търсят корените на агресията срещу медици, както и нужните превантивни мерки за ограничаване на вербалните и физически посегателства срещу специалистите в бели престилки. За това настоя председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева на първата дискусия за превенция на агресията, с която стартира Националната кампания на БАПЗГ под надслов “Призвани сме да лекуваме, а не да воюваме”. Дискусията се проведе  на 12 февруари 2019 г. в зала “Европа” в централата на КНСБ (гр. София, пл. “Македония” №1) и продължи почти три часа.

“Насилието над медици се превърна в традиция или дори в неизменна част от условията им на работа, защото пациентът смята, че емоциите са извинение за агресията. На това трябва да се сложи край и само с усилията и непримиримостта на цялото общество може да се постигне успех”, изтъкна във встъпителното си слово г-жа Милка Василева. Тя се спря на тъжната статистика на десетки случаи на агресия срещу медици у нас през последните 2 години и също толкова многобройните отворени писма и апели на БАПЗГ за мерки срещу агресията до отговорните институции, ръководствата на лечебните заведения и медиите.

“Въпреки законодателните промени и усилията на всички институции, медицинските екипи продължават да са изложени на сериозното предизвикателство да оцелеят по време на работа, спасявайки човешки живот… Нашата мисъл сега е с всички, които са по работните си места и се надяват безпрепятствено и спокойно да извършат своите професионални задължения. Те заслужават сериозна грижа, особено тези, претърпели вече насилие на работното място – независимо психическо или физическо – защото в противен случай критичният недостиг на медици ще продължи”, изтъкна още лидерът на професионалистите по здравни грижи и отбеляза, че тревожната тенденция продължава с нарастването на средната възраст на професионалистите по здравни грижи, работещи в ЦСМП у нас – в момента тя е 55 години. От общо 2100 здравни специалисти в системата 31% са навършили пенсионна възраст, предстоящо пенсиониране през следващите 5 години очаква 16% от работещите и само 0,7% са на възраст под 30 години.

Милка Василева постави за пореден път болните въпроси, очакващи своето решение: “Какво се случи в българското общество, че има крайна нетърпимост между хората? Какво доведе до отприщване на долни страсти и агресия в системата на здравеопазването? Кой е виновен за войната между медици и пациенти, която винаги завършва с обида и унижение, без възмездие и превъзпитание? – и побърза да заяви -Ние сме длъжни да поставим този тежък проблем пред обществото с риск да се повтаряме непрекъснато, но всички трябва да си дадем ясна сметка, че само заедно трябва да търсим решения. БАПЗГ осъжда остро всеки акт на агресия и насилие над медицински специалисти. Надяваме се заедно с отговорните институции, ръководствата на лечебните заведения и медиите да пресечем тези опасни прояви, за да могат специалистите в бели престилки да изпълняват в безопасност своя човешки и професионален дълг, а рисковите пациенти да имат шанс да бъдат лекувани.”

70-80 представители на медицинското съсловие годишно са потърпевши заради агресия срещу тях, в същото време ефективните присъди са нищожно малки”, отбеляза в изказването си д-р Нели Нешева – член на УС на Българския лекарски съюз. Тя изтъкна, че БЛС традиционно си партнира с БАПЗГ и припомни за Националната информационна кампания на БЛС през 2017 г. под надслов “Да спасяваш е призвание, не заслужава наказание”, чието рестартиране предстои. Д-р Нешева изяви готовността на Българския лекарски съюз да продържи партньорството между двете съсловни организации в името на медицинските специалисти в България.

“Недопустимо е медиците да стават заложници на собственото си призвание и докато се борят да спасят поредния човешки живот, да бъдат принуждавани да защитават своя собствен. Недопустимо е всяка година жертва на физическа агресия да стават 70 – 80 представители на медицинското съсловие, а осъдените средно за година да са 5, като ефективните присъди са още по-малко“, изтъкна още д-р Нешева по време на дискусията.

Д-р Мария Петрова, специалист по медицинско право, се спря в презентацията си на предвидените наказания в Наказателния кодекс за хората, проявили агресия срещу медици. От изложението ѝ стана ясно, че най-често нападения има срещу медиците от спешните медицински центрове, както и спешните и неотложни звена в болничните заведения. Д-р Петрова се позова на анкета сред 1400 медици, според която 91% от запитаните са били жертва на някакъв вид агресия. В същото време обаче 91% от пострадалите не са предприели никакви действия в своя защита. Тя призова за повече активност от страна на медиците в търсене на техните права, за да се даде отпор на негативната тенденция те да бъдат ежедневно обект на хули, обиди и физическа саморазправа. Специалистката изброи някои от основните причини за агресивни действия от страна на пациентите – лоша организация на работата в лечебните звена, лоша комуникация, ниска степен на образование на някои пациенти, употреба на алкохол и упойващи вещества.

Д-р Антония Григорова, експерт по управление на конфликти в медицинската практика, представи позитивните резултати от проведени обучения сред медици от УМБАЛСМ “Пирогов” за по-добра комуникация с пациентите, вследствие на която в по-дългосрочен план се очаква да се увеличи доверието в лекуващите специалисти и да намалеят случаите на агресия. Обучаваните професионалисти по здравни грижи са споделили, че изключително полезна за тях е била възможността да решават актуални болнични казуси, тъй като упражненията създавали у тях рефлекси за бързи и правилни решения.

Председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) Пламен Таушанов коментира исканията, залегнали в проекта на Призива за мерки срещу агресията над медици, който бе представен на участниците във форума. Той, че добре да се посочат конкретните изпълнители и ориентировъчни срокове за изпълнението на предложените мерки.

Председателят на Пациентски организации “Зедно с теб” Пенка Георгиева адмирира предложението да бъде заложен текст в Наказателния кодекс, според който агресорите да полагат общественополезен труд, тъй като това наказание би довело до обществени и морални ползи.Тя обърна внимание обаче и на факта, че не всички медици успяват да комуникират по най-подходящия начин със своите пациенти и това би могло да провокира тяхната агресия.

В Призива да залегне и апел към медиите за позитивни послания за медицинската общност и спиране на негативните информации, много от които лежат на недоказани факти, предложи председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Десислава Кателиева.

“Нужно е непрекъснато да се говори по тези жизненоважни проблеми”, подчерта д-р Ивиан Бенишев – директор на Дирекция “Медицински дейности” в Министерство на здравеопазването. Той припомни, че след взетите мерки през 2017 г. медиците могат да се обръщат директно към поделенията на МВР за съдействие, както и да информират наблюдаващите прокурори, на които би трябвало да имат координатите. Оказва се обаче, че не навсякъде медиците имат нужната информация. Това стана ясно от изказвания на специалисти от центровете за спешна помощ в страната, които поискаха по-строги мерки срещу агресивните пациенти и техните близки.

Медицинският фелдшер Валентина Клечанова от Филиала за спешна медицинска помощ в Провадия сподели за случай, при който по време на посещение на спешен адрес близък на пациент си позволил да я удря силно под залп от обиди. Тя дори паднала на земята.Тя подала жалба срещу насилника и била учудена ,че той е получил 6-месечна условна присъда с 3-годишен изпитателен срок. “Вследствие на стреса получих сърцебиене и взех да повишавам кръвната захар. Смятам , че този ,който ми причини това трябваше да получи по-строго наказание”, сподели през сълзи специалистката. Тя е убедена, че прилагането на по-строги присъди би имало дисциплиниращо и възпиращо действие за хора, които не успяват да овладяват емоциите си в критични ситуации . “Такива изблици и инциденти ни пречат да свършим работата си по най-добрия начин”, подчерта фелдшер Клечанова.

Често на вербално насилие са подложени дежурните диспечери, които приемат сигналите на гражданите за спешна помощ. “Обидите и псувните по време на конферентните връзки за работа с триажите са ежедневие. На втория или третия въпрос от отсрещната страна започват нецензурни изрази и това възпрепятства работата ни”, сподели медицинска сестра Антоанета Радкова от РКЦ – Търговище. Тя попита има ли начин тези хора да бъдат издирвани и да получават някакво наказание за словестната агресия. Специалисти изразиха мнение, че по-голям ефект ще има ако се попълва типов служебен протокол, а не всеки наруган и обиден спешен медик да подава частна жалба.

Фелдшери споделиха за линейки с голям пробег , които се налага да бъдат ремонтирани често. В някои линейки не работело парното и студената кабина също ставала причина за напрежение от страна на пациентите. „Студуват не само болните, но и ние”, изтъкнаха медиците. Друга важна стъпка според тях е да се направи информационна кампания за пациентите, в кои случаи могат да търсят спешна медицинска помощ. Все още продължава порочната практика към центровете за спешна медицинска помощ д а се обръщат хронично болни пациенти, които са социално слаби и нямат здравни вноски. Някои пациенти болни от грип с температура 38 градуса също се обаждали за спешен екип, вместо д а се обърнат към личните си лекари.

За добри практики сподели комисар Лъчезар Желев – началник на отдел “Оперативен дежурен център” към СДВР. Той изтъкна, че дежурни полицаи следят за реда в УМБАЛСМ „Пирогов” и ВМА, независимо, че там има охрана и към самите болници. Предвижда се полицаи да дежурят и в столичните университетски болници „Царица Йоанна – ИСУЛ” и „Св. Анна”. Патрулни полицейски коли пък се отзовавали на заявките на спешни екипи от ЦСМП – София, когато се налагало да отиват на адреси в квартали и махали, в които има повишен риск за агресия. Комисар Желев отбеляза още, че е добре центровете за спешна помощ да определят рисковите райони за спешните медици и при отзоваване в тях да изискват от съответното РПУ да изпрати патрулна кола с дежурни полицаи, които да ги придружи.

Да се помисли и за по-добри условия на труд и заплащане на медиците у нас, апелира Слава Златанова зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. Според нея са нужни общи усилия от страна на синдикатите и работодателите,  за да се стигне до подписване на Колективния трудов договор – 2018 в различните лечебни заведения.

В дискусията участваха още Цветелина Евтимова – главна медицинска сестра на УМБАЛСМ “Пирогов” и медицински сестри от Спешната болница, г-жа Антоанета Димитрова – зам. -председател на УС на БАПЗГ, проф. Иванка Стамболова  – член на УС на БАПЗГ и преподавател в Катедра “Здравни грижи” на Медицински университет – София, г-жа Дафинка Коцева – главен секретар на БАПЗГ, г-жа Петя Недкова – председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ,  г-жа Катя Христова – председател на Националната комисия по професионална етика на БАПЗГ, г-жа Мариана Шиякова – председател на Регионална колегия на БАПЗГ – гр. София и др.

Участниците в дискусията приеха Призив за мерки срещу агресията над медици, в който залегнаха 12 искания. Документът е адресиран до председателя на Комисията по здравеопазването в 44-но НС д-р Даниела Дариткова, главния прокурор Сотир Цацаров, министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, министъра на вътрешните работи Младен Маринов, председателя на Националното сдружение на общините в Република България инж. Даниел Панов, председателя на ФСЗ към КНСБ д-р Иван Кокалов, председателя на Медицинска федерация към КТ “Подкрепа” д-р Камен Данов, ръководители на университетски звена и медиите.

 

С целия текст на Призива за мерки срещу агресията можете да се запознаете ТУК