Председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева по време на кръгла маса за промяна на здравноосигурителния модел у нас: НАСТОЯВАМЕ ДА СЕ РЕГЛАМЕНТИРАТ ДЕЙНОСТИТЕ НА ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ ПО ЗДРАВНИ ГРИЖИ В ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ

Да се оцени ролята на професионалистите по здравни грижи като участници в здравеопазването. За това апелира председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева по време на дискусия в рамките на  Национална кръгла маса, организирана от Министерството на здравеопазването и посветена на състоянието на системата на здравеопазване в България и необходимите промени в здравноосигурителния модел с цел да се гарантира по-добро и устойчиво здравеопазване. Форумът се състоя днес, 15 юли 2019 г. в Зала 3 на НДК.

“БАПЗГ настоява да бъде регламентирана дейността и финансирането на женските и детските консултации, както и на центровете за долекуване, от които обществото има крещяща нужда и в които ще работят специалисти по здравни грижи”, изтъкна г-жа Милка Василева. Тя уточни, че липсва достатъчна яснота и за финансирането на Центровете за интегрирани здравно-социални услуги, които вече съществуват в публичното пространство и в които работят професионалисти по здравни грижи.

“БАПЗГ като съсловна организация би трябвало да договаря условията за тези дейности, както и тяхното финансиране”, подчерта г-жа Милка Василева и добави: “Надявам се, че в предстоящите обсъждания в работни групи тези проблеми ще бъдат взети под внимание, за да се преодолее недоволството, което в момента съществува в здравната система.”

Лидерът на професионалистите по здравни грижи припомни, че експерти на БАПЗГ са участвали в работните групи сформирани след първата презентация на министър Ананиев за промяна на здравноосигурителния модел в България, която се състоя пак в Зала 3 на НДК през септември 2018 г. “Още тогава ние настояхме да бъде подложена на обществено обсъждане ролята на професионалистите по здравни грижи – медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори, медицински и рентгенови лаборанти – които работят в екип с лекарите”. Милка Василева припомни проучвания на Световната здравна организация, според които в страни където са регламентирани дейностите на професионалистите по здравни грижи, основно в извънболничната помощ, данните за здравните показатели на населението са много по-добри. Именно затова е нужно и у нас да се наблегне повече на участието на професионалисти по здравни грижи в дейности в извънболничната помощ, тъй като в момента техният потенциал в тази област е силно ограничен. Превенцията и профилактиката ще намалят значително броя на пациентите, които се лекуват в болници, ще се подобрят здравните и финансовите параметри в системата на здравеопазването, смята председателят на БАПЗГ.

Здравният министър Кирил Ананиев презентира нов здравноосигурителен модел, който предвижда демонополизация на НЗОК и включване на частни здравни фондове.

“Принципно в ЕС преобладават системите, при които финансирането се реализира от повече от един здравен фонд. Така има конкуренция между фондове, между лечебни заведения”, аргументира идеята за повече здравни фондове министър Ананиев. Той уточни, че екипът му е проучил опита на държави, където населението е най-удовлетворено от здравните системи като Германия, Холандия, Франция, Израел.

“Считаме, че като държава-членка на ЕС, първа стъпка след постигане на консенсус по реформата е запитване до ЕС с цел хармонизиране на всички процедури в рамките на Общността. Сигурността и устойчивостта на модела са от ключово значение и той трябва да е синхронизиран с Европейските регламенти и директиви”, изтъкна още здравният министър. Той допълни, че засега не се предвижда увеличаване на здравната вноска, която е в размер на 8%. Предвижда се да има основен пакет здравни дейности, който ще се финансира от събраните здравни вноски и ще се определя от МЗ и съсловните организации. “МЗ ще предприеме действия за оптимизиране и преструктуриране на здравната система съвместно с пациентски организации, местните власти, съсловни организации, синдикати и работодатели предвид демографските обстоятелства, потребностите от дейности и наличието на кадри”, изтъкна още министър Ананиев. Той подчерта,

че МЗ ще определя медицинските стандарти, контролa върху медицинските дейности и тяхното качество чрез създадената Изпълнителна агенция “Медицински надзор”, както и ще координира политиката по специализациите и обучението на кадри. Съсловните организации ще изготвят правилата за добра медицинска практика и продължаващото обучение.

От презентацията на здравния министър стана ясно още, че цените на дейностите в основния пакет ще подлежат на договаряне между фондовете и изпълнителите на медицинска и дентална помощ. Отстъпките за лекарства и медицински изделия ще се договарят от фондовете. За някои дейности МЗ може да определя пределни цени, съгласувано със съсловните организации. Лечебните заведения пък ще формират цени за дейностите извън основния пакет, които ще се покриват от доброволното здравно осигуряване или чрез плащания в брой от пациентите. Фондовете ще се конкурират за вида и обхвата на тези дейности и пациентите ще могат да избират фондове на базата на сключените от тях договори с изпълнители на услуги. МЗ ще изгради и поддържа Националната здравна информационна система, ще определя общите правила за отчетност в системата и поддържане на база данни.

По време на дискусионния панел представители на различни институции, съсловни организации, синдикати, работодателски и пациентски организации изложиха своите виждания и препоръки по представения  модел. Стана ясно, че е необходим консенсус на експертно, обществено и политическо ниво. Министър Ананиев благодари за конструктивния диалог и уточни, че МЗ предвижда предложеният модел да бъде финализиран до края на тази година. Това предполага да се изготви и нормативната база за предстоящите промени.

 


Председателят на УС на БАПЗГ г-жа Милка Василева (в средата ), г-жа Мария Балевска – парламентарен секретар на БАПЗГ (вляво)и г-жа Мариана Шиякова – председател на Регионална колегия на БАПЗГ – гр.София.

 

 
В кръглата маса участие взеха г-жа Марияна Николова – зам.-министър председател на Република България по икономическата и демографската политика, д-р Даниела Дариткова – председател на Комисията по здравеопазването в 44-то народно събрание, г-жа Мая Манолова – омбудсман на Република България, доц. Михаил Околийски – управляващ офиса на СЗО в България, представители на здравните системи на Германия и Холандия, председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров, председателят на Българския зъболекарски съюз д-р Николай Шарков, председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов, президентът на КТ “Подкрепа” г-н Димитър Манолов,  президентът на КНСБ г-н Пламен Димитров, доц. д-р Андрей Кехайов – президент на Югоизточноевропейския медицински форум, председателят на Пациентски организации “Заедно с теб” г-жа Пенка Георгиева, зам.-председателят на Националната пациентска организация адвокат Андрей Дамянов, адвокат Пламен Таушанов – председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, г-жа Веска Събева – зам.-председател на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, г-н Боян Бойчев – член на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, народни представители, директори на лечебни заведения, журналисти и др.