НА КРЪГЛА МАСА, ОРГАНИЗИРАНА ОТ БАПЗГ, КАНДИДАТ-ЕВРОДЕПУТАТИ, ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИ, СЪСЛОВНИ И ПАЦИЕНТСКИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗАЯВИХА ГОТОВНОСТ ДА РАБОТЯТ ЗАЕДНО ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

“Известно е, че кризата за медицински специалисти е повсеместна. Продължилите повече от 10 години реформи в системата на българското  здравеопазване доведоха до несигурност за работните места, унизително ниски заплати и изявено недоволство както от страна на пациентите, така и сред персонала. Направени бяха различни опити за решаване на тежките проблеми, но без особен ефект, особено в сферата на здравните грижи”. Това заяви председателят на УС на БАПЗГ Милка Василева при откриването на организираната от БАПЗГ кръгла маса на тема “Инвестициите в здравни грижи спасяват човешки живот”, която се проведе на 8.05.2019 г. в столичния хотел “Рамада”. Събитието е организирано по повод Международния ден на акушерките – 5-ти май, Международния ден на професионалистите по здравни грижи – 12-ти май и участието на БАПЗГ в кампанията „Nursing now” на Световната здравна организация (WHO) и Международния съвет на сестрите (ICN).

“Националните здравни системи в Европейския съюз са изправени пред общи проблеми – увеличено търсене на здравни грижи, недостиг и неравномерно разпределение на здравните професионалисти, дисбалансиран и неравнопоставен достъп до здравни услуги. За да се справят с тези предизвикателства здравните системи трябва да бъдат ефективни, достъпни, добре работещи. Нужни са инвестиции в образованието и продължаващото обучение за надграждане на знанията и уменията на медиците и тяхното интегриране в мултидисциплинарни екипи, гарантиране на достатъчен брой специалисти”, изтъкна водещият на кръглата маса Петя Недкова, председател на Националния съвет по качество на БАПЗГ.

“Множество международни проучвания са доказали важността на достатъчния брой медицински сестри за безопасността за пациента. Недостигът на персонал води до компрометиране на качеството на здравните грижи, ниски клинични резултати и повишена смъртност в болниците”, изтъкна Милка Василева и се позова на проучване на ICN според което увеличаването на броя на медицинските сестри с една сестра на 10 легла води до намаляване на смъртността от мозъчни и сърдечно-съдови инциденти в първите 30 дни с 11-28%, а една година сред инцидента – с 8-12%. В същото време СЗО алармира, че в следващите 10 години се очаква недостиг от 9 милиона медицински сестри глобално. Научните изследвания доказват, че инвестициите в здравните грижи се възвръщат, тъй като наличието на достатъчно мотивиран и добре обучен персонал намалява смъртността и повишава качеството на грижите. Милка Василева цитира данни от Националния електронен професионален регистър на БАПЗГ според които броят на професионалистите по здравни грижи непрекъснато намалява, функционирането на здравната система е изложено на сериозен риск, ако напуснат работещите сега специалисти в пенсионна възраст и тези, които в следващите 5 години предстои да се пенсионират. Средната възраст на медицинските сестри у нас е 54 г. и е с 9 години по-висока от тази на медицинските сестри в ЕС. “Осигуреността с медицински сестри на 100 000 души населението в България е 2.5 пъти по-ниска от средноевропейското равнище. Сега страната ни изпитва дефицит от 30 000 професионалисти по здравни грижи, което налага да се предприемат спешни политически и управленски решения за преодоляване на проблема, заяви Милка Василева. По време на своята презентация под надслов “БАПЗГ – мисия и отговорност” тя изтъкна, че Асоциацията прилага добрите национални и международни практики по здравни грижи, участва в развитието на българското здравеопазване в духа на Европейската стратегия „Здраве 2020“ и следва принципите на международното движение на СЗО и партньори за универсално здравно покритие – 2030. Припомни и философията на сестринството – висок професионализъм за постигане на здраве, благоденствие и надежда, както и Мюнхенската декларация “Медицинските сестри и акушерките – сила за здраве” – основен документ за развитие на професиите, която дава възможност за пълно признаване на автономността на сестринството и акушерството.

“Нашият глас трябва и ще бъде чут! Не може да има здравеопазване без нас. Време е политиците да осъзнаят, че трябва да инвестират в професионалистите по здравни грижи, за да имат изборен електорат”, заяви Милка Василева. Тя посочи причините, поради които БАПЗГ поставя наболелите проблеми в здравеопазването на кръгла маса- в предизборна ситуация сме, проведоха се поредица от протести със справедливи искания, здравните грижи са важна част от лечебния процес и не на последно място – необходимостта от постигане на универсално здравно покритие до 2030 г.

Милка Василева припомни препоръките на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации (EFNNMA) и СЗО от 2008 г. към националните правителства:

  • Да разширят ключовата роля на професиналистите по здравни грижи при планиране на осъществяването на здравните грижи;
  • Да осигурят обучение за медицински сестри и акушерки, отговарящи на съвременните и бъдещи изисквания;
  • Да подкрепят лидерската роля и да подготвят компетенциите на професионалистите по здравни грижи;
  • Да работят за предлагането на здравни услуги в първичните здравни грижи и да се допринесе за укрепване на здравето и благосъстоянието на нацията.

Бяха посочени и новите предизвикателства пред съсловието – миграция на здравни професионалисти в страни от ЕС и извън него; в периода между 2015 и 2080 г. броят на лицата на възраст над 65 години в Европа ще нарастне с 57%. Присъстващите на кръглата маса бяха запознати и с реалната ситуация у нас по отношение на броя на професионалистите по здравни грижи. По последни данни у нас има 25 341 медицински сестри – средна възраст 53 години, 3559 акушерки – средна възраст 51 години, 2029 фелдшери – средна възраст 57 години, 2627 медицински лаборанти – средна възраст 49 години, 1126 рентгенови лаборанти – средна възраст 48 години, 1031 рехабилитатори – средна възраст 50 години. Кадровата криза в България е повсеместна. Стана ясно и, че няма задължително съотношение за брой медицински сестри към брой население: средно в ЕС има 750 медицински сестри на 100 000 души население, а у нас медицинските сестри са 422 на 100 000. Участниците в кръглата маса видяха кратък емоционален филм, в който бяха представени отделните професии в направление “Здравни грижи”.

“Благодаря Ви за поканата и възможността да обсъдим изключително важната тема – здравеопазване и европейски практики. Не мога да не спомена д-р Антония Първанова, с която бяхме заедно в Европейския парламент и която беше водещият евродепутат по отношение на здравеопазването. Нашата група инициира в Европейския паррамент да дадем платформа на съсловните организации и да обсъдим каква е добавената стойност на ЕС, подпомагайки усилията на националните правителства, които имат основен ангажимент в здравната сфера, в образованието и др. Но ЕС има своето място. Ако следите Евробарометър, ще видите, че нагласите ан европейските граждани са за повече ангажименти от страна на Евросъюза към европейските пациенти. Няма нужда 27 пъти да откриваме топлата вода. Можем да имаме например оценки на здравните технологии на европейско ниво като националните регулатори имат правото да последната дума”, изтъкна в изказването си Андрей Ковачев, кандидат за Европейския парламент от ПП “ГЕРБ”. Според него е важно ресурсите в сектор “Здравеопазване” да се използват по-ефективно. Друг важен проблем според Андерй Ковачев, който търси своето решение е проблемът с кадровия недостиг на професионалисти по здравни грижи и лекари, който съществува не само в България, но и в другите европейски страни. “Доброто образование на медиците и справедливото заплащане на труда им са основните теми по които работим”, допълни кандидатът на ГЕРБ. Той подчерта, че за да имат успех инициативите на евродепутатите е нужно да се работи в синхрон – с Европейския парламент, българското правителство и българския парламент, с местната власт, със съсловните организации, с доставчиците на здравни услуги, с фармацевтичната индустрия, с пациентските организации.

Да запазим младите специалисти в България като им осигурим добри условия на труд и достойни заплати“, заяви по време на дискусията Ваня Григорова – независим кандидат за Европейския парламент и икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“. Тя припомни за кампанията на КТ “Подкрепа”, подкрепена от БАПЗГ, БЛС и Синдикалната федерация на служителите в МВР за адекватно заплащане на нощния труд. За съжаление тези усилшия не бяха увенчани с успех. “Настоявайте за ясни ангажименти от страна на кандидат-евродепутатите”, каза още г-жа Григорова.

„Говорим за реформа в здравеопазването вече 20 години и още продължаваме да говорим за реформа – това трябва да спре“, заяви Лъчезар Ценков, кандидат за Европейския парламент от КП “Път на младите”. Той изрази мнение че българските евродепутати трябва да работят съвместно със своите колеги от другите европейски страни, за да се приложат в България успешни практики които вече да се доказали. Той даде за пример Швейцария, където се осигуряват здравни грижи за трудноподвижни и възрастни хора по домовете. “Парите за здравни услуги и грижи трябва да бъдат повече, за сметка на парите за лекарства”, изтъкна още г-н Ценков.

“Нека да излезем от емоциите и БЛС заедно с БАПЗГ да дадем конкретни предложения. Нека заедно да предложим млади медицшински сестри и медицински братя да се влеят в системата. Другият проблем, който стои пред всички нас, е да бъдем отговорни като съсловни организации. Много по-трудно е да потърсиш решения на проблемите с конкретни предложения, отколкото да излезеш и да кажеш:”Решете ни проблемите!” Убеден съм, че заедно можем да направим повече!”, заяви д-р Иван Маджаров, председател на УС на Българския лекарски съюз. Той допълни, че в България са останали малко над 20 хиляди сестри и сестринското съсловие е застаряващо. Тревожен според него е фактът, че все по-малко млади хора искат да учат за професионалисти по здравни грижи.

“Проблемите за хора, стоки и услуги през погледа на здравеопазването да се поставят на вниманието на Ервропейската комисия”, предложи д-р Антония Първанова, бивш евродепутат. Доц. Д-р Атанас Щерев, бивш председател на Здравната комисия в НС с дългогодишен опит в системата на здравеопазването даде два съвета. Първият беше: „Не се делете – на нашия парламент пише “Съединението прави силата”. Вторият съвет – Всички искат достойно заплащане. Той изтъкна, че медицинските специалисти у нас трябва да работят на степени – медицински сестри могат да поемат много повече ангажименти към болните. Добре е са започнат да се откриват самостоятелни практики на професионалисти по здравни грижи в доболничната помощ, каквито са практиките в ЕС.

“Има тежки дисбаланси в здравната система, които чакат своето решение”, изтъкна  доц. д-р Андрей Кехайов, президент на Югоизточно-европейския Медицински форум (SEEMF). “Налучкали сте правилния момент за да поставите проблемите пред кандидат-евродепутатите и към институциите, да се търси тяхното решение. БЛС и БАПЗГ трябва да работят заедно” допълни д-р Кехайов и честити празника на професионалистите по здравни грижи – 12-ти май. Той подари красив кристал на председателя на БАПЗГ Милка Василева. „Благодаря Ви за този красив символ който ни напомня, че трябва да се стремим към красотата и хармонията на кристала“, каза председателят на БАПЗГ.

Ние сме членове на Европейската конфедерация на труда и на Европейската комисия за социален диалог. Работещите в здравеопазването са застрашени от канцерогенни вещества и е разработена директива по този въпрос“, каза в изказването си г-жа Слава Златанова, зам.-председател на Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. Тя заяви, че българските професионалисти са много кадърни и трябва да бъдат защитени.

„Диспропорциите в българското здравеопазване са ужасяващи. Тези проблеми трябва да се решават най-вече у нас“, заяви д-р Мими Виткова, изпълнителен директор на ОЗОФ “Доверие” и бивш здравен министър. Тя изтъкна, че здравната система у нас се е оскъпила близо 9 пъти и се е стигнало до голяма диспропорция в заплатите на медиците от различни направления. Тя даде да пример факта, че у нас има едва 64 патоанатоми – специалисти, които са изключително важни за да има качествено медицински услуги. Д-р Виткова изтъкна, че има сериозни конфликти на интереси в системата и политиците трябва да потърсят решения. „Вие сте запазили Вашите социални рецептори. Не допускайте исканията Ви да се сведат само до по-високи заплати“, призова д-р Виткова. „Ние настояваме за подобряване на работата в лечебните заведения, но често срещаме съпротивата на работодателите“, заяви Милка Василева.

„Да търсим обединение по ключови приоритети. Докато съм председател на Комисията по здравеопазването в 44-то НС няма да допусна разделянето на съсловна организация, която защитава интересите на всички специалисти, които членуват в нея. Нека спазваме правовия ред в страната. По пътя на диалога се постигат по-добрите решения. Поставянето за пореден път на наболелите проблеми от Вас ще доведат до работещи решения“, заяви д-р Даниела Дариткова, председател на Комисията по здравеопазването в 44-то народно събрание. Тя допълни, че всички заедно – медици, пациенти и политици – трябва да търсят решенията, които ще доведат до по-качествени медицински услуги и здравни грижи в България. Д-р Дариткова честити предстоящия празник на професионалистите по здравни грижи и пожела успех на бъдещите български евродепутати, които трябва да защитават интересите на българските граждани.

„Основният въпрос е да отправим послание към евродепутатите да обърнат повече внимание на здравеопазването. Нека поискаме от всички политици ясна визия за здравеопазването в перспектива – в близките 5-10 години“, изтъкна Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. Той допълни че във Франция има инициатива да се увеличат лекарите, за да имат повече време за своите пациенти.

„Опитваме се да бъдем умерени оптимисти, за да продължим да изпълняваме нашата мисия. Ако сестрите в пенсионна възраст спрат да работят, броят на работещите сестри у нас ще намалее с още 25%“, заяви председателят на БАПЗГ. „Правите усилия в правилната посока в името на пациентите. Добре е, че имаме възможност да си кажем какво ни тежи, всички сме жертва на липсата на реформи в системата“, заяви г-жа Пенка Георгиева, председател на Пациентски организации “Заедно с теб”.

„Защо толкова години не ни позволиха да имаме самостоятелни сестрински и акушерски практики като бъдем финансирани от НЗОК“, попита Надя Димитрова, председател на Регионална колегия на БАПЗГ – Плевен. Тя се обърна към д-р Маджаров това да залегне в НРД, защото БЛС е страна по рамковия договор. „Готов съм да обсъждаме надълго и нашироко за самостоятелните практики на медицинските сестри и акушерки с ясни правила за задълженията, отговорностите и правомощията на  тези специалисти. Трябва да мислим за варианти заедно да се справяме със сложната обстановка“ заяви д-р Маджаров. „Ще търсим най-верните решения заедно с Лекарския съюз. Програма за продължаващо обучение на БАПЗГ е на високо ниво. Ще положим още усилия за да има самостоятелни сестрински и акушерски грижи“, изтъкна от своя страна Милка Василева.

По време на дискусията бяха поставени въпроси, касаещи здравните грижи с акцент за усъвършенстване на извънболничната помощ и регламентиране на самостоятелни акушерски и сестрински практики;  достойно заплащане на труда чрез съвременна методика и ясни ангажименти на държавата за продължаващо обучение и кариерно израстване на специалистите по здравни грижи.

На присъстващите кандидат-евродепутати бе връчен Призив на БАПЗГ с искания за адекватно образование, осигуряване на добри условия на труд и достойно заплащане за професионалистите по здравни грижи, които ще гарантират качествени, безопасни и приятелски ориентирани към пациента здравни грижи, както и да се насърчават дейностите по промоция на здраве в ЕС.

Призива на БАПЗГ към кандидат-евродепутатите можете да видите ТУК

Презентацията на Председателя на БАПЗГ можете да видите ТУК