НАЦИОНАЛНАТА ПАЦИЕНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ ПРИЗОВА МЕДИЦИТЕ ЗА ПО-ДОБРА ИНФОРМИРАНОСТ И ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТИГМАТА КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ С ХИВ/СПИН

Във връзка с 1 декември – Световния ден за борба с ХИВ/СПИН, Националната пациентска организация написа писмо до лекарите и специалистите по здравни грижи, в което отбелязва огромния напредък и успех в контролирането и трайното потискане на вирусната активност.

“На практика инфекцията, считана за смъртна присъда, се превърна в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат нормална продължителност на живота (до 50 години след инфектирането). Научният консенсус „неоткриваем=непредаваем“ е признат от Световната здравна организация, от ООН, както и от българските здравни власти в ръководството за лечение и контрол на ХИВ. Сега знаем, че ако пациент приема антиретровирусната си терапия и достигне до под 40 копия на вируса в милилитър кръв, то той не може да предаде ХИВ по време на незащитен сексуален контакт или на манипулации с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца, се казва в писмото. В него се изтъква, че все още сериозен проблем остава достъпът на пациентите с ХИВ до медицинска помощ извън рамките на вирусологичното проследяване: “Този проблем е дефиниран като характерен за изоставащите в развитието си страни и затова към световната стратегия за борба с ХИВ „90-90-90“ (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 – достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ.

За съжаление не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични заболявания, кардиологични проблеми се отказва директно или мълчаливо нужното лечение или хирургична интервенция заради ХИВ. Тези пациенти биват насочвани към отделенията за контрол на ХИВ, без това да е необходимо. Ставали сме свидетели как пациент с ХИВ е насочен за гипсиране на счупен крак към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите.

Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите.

По този начин млади, работоспособни българи загиват не в следствие на ХИВ/ СПИН, а на друг здравословен проблем, чието лечение, дори в условия на спешност, бива отказвано. Зад този отказ ние виждаме обоснования страх на медицинския персонал от заразяване. Страх, който се дължи на липсата на информация. А науката е категорична – трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса”.

В писмото си Националната пациентска организация изтъква, че лекарите, медицинските сестри и бъдещите медици трябва да знаят повече за новостите в лечението на ХИВ/СПИН и да спазват правилата за безопасност по време на работа, което ще им помогне да преодолеят стигмата към пациентите с ХИВ:

Затова бихме искали да Ви информираме, че единственото, което е необходимо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се спазват правилата за безопасност на работа, които са валидни за всички пациенти, независимо от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се ползват ръкавици, маски, очила  и други средства за лична безопасност.

Уважаеми колеги, държавата е осигурила безплатно лечение и отделения за контрол на вируса, но не може да се справи със стигмата и неприемането, неразбирането и липсата на емпатия от страна на здравни работници към пациенти с ХИВ. Това е обща задача, за която всички сме отговорни. Ние оставаме на разположение да обучаваме, консултираме и информираме всеки заинтересован, за да спасяваме живота. Което е основно призвание на всички, ангажирани със здравеопазването.”

Отвореното писмо на Националната пациентска организация можете да видите ТУК